На 9 ноември един брутален, шокиращ и циничен инцидент уловен от камери разтърси българското общество със силата на земетресение от 9 по Рихтер. Става дума за скандалното видео с лекаря от Медицинска акедемия Ненад Цоневски, който прегази 16 годишното куче Мая, оставяйки я на произвола на съдбата. Животинчето оцеля след ужасяващата проява на жестокост, но поради изключително лошото си състояние, бе евтаназирано, защото беше в неспасяемо положение. Социалните мрежи прегряха от коментари, реакции, драми и възмущение. Няколко дни по-късно протест срещу поведението на лекаря пред Медицинска академия събра повече хора отколкото дори недоволството срещу проблемите в съдебната система. Нещо в жестокостта срещу животните резонира страховито с българската душа и недоволството наистина стана огромно. Медицинска академия отстрани Цоневски от работа, срещу него беше повдигнато обвинение, а лекарят избра най-позорното за себе си - избяга в родната си Северна Македония, където обаче също не получи подкрепа, а солидно обществено презрение. В неговия град Делчево хората не възприеха призива за подкрепа на лекаря, а местните фейсбук групи го съсипаха от недоволството си.
Когато в България се случи нещо подобно, което като светкавица над тъмно блато осветява макар и за миг истинското положение на нещата, веднага се заражда сериозна обществена дискусия. Подобна беше ситуацията и когато се разшумя случая с Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник, който бяха уличени, че снимат срещу заплащане клипове с насилие над животни. В такива ситуации по отвратителен начин се разбира колко тежки са разсейките на жестокостта в нашето общество и как битките за по-добър живот, по-високи доходи, са всъщност незначителни на фона на тази бруталност, която се вижда навсякъде – от поведението на шофьорите по пътищата до най-дребните битови инциденти. Проф. Евгений Дайнов написа, че в битката срещу насилието над животни крайната спирка е цивилизацията. И за първи път през живота си съм склонен да се съглася с него, но е много важно да уточним нещо, което е ключово.
Цивилизацията означава преди всичко уважение към човека. Цивилизация има там, където хората могат да съществуват съвместно отчитайки интересите един на друг, преодолявайки различията и в крайна сметка помагайки си в кризисни ситуации. В България както винаги се опитваме да изпреварим целия процес и резултатът от това ще е банален като загуба на българския национален отбор по футбол – пълен провал на всички хуманни усилия.
Отношението към животното е ключов измерител за едно общество, но още по-важен критерий е отношението към ближния. В дните преди инцидента с кучето Мая, шофьор блъсна и влачи в Бургас 78 годишна възрастна жена. Камерите са запечатели момента в който водачът на автомобила спира, отваря вратата, оглежда и без да е ясно видял ли е какво е станало или не, след това продължава да се движи. Видеото е стъписващо и много медии съвсем целенасочено не го пуснаха, защото не е за хора със слаби нерви. Подобно отвратително поведение обаче не събра никаква обществена емоция. А ако се замислим случаят е още по-гаден и мизерен, защото тук говори за отношение на човек към човек – пълно незачитане на другия. Това е истинска цивилизационна катастрофа, но тя не е в състояние да засегне тънките струни на националната душа. Просто насилието към хора е така системно и ежедневно, че ние вече сме научили да не го забелязваме. Или, когато го забелязваме го отчитаме единствено като някаква статистика върху, която медиите шумят известно време, а след това случаят потъва в блатото на голямата амнезия в която съществуваме. Ако напишете в Гугъл изоставени старци ще видите цели информационни масиви за скандални случаи – забравени от роднините и държавата възрастни хора, оставени да се оправят както намерят за добре, затънали във вечна мизерия и ужасяваща бедност. Но нито една от тези драми не успя да стигне до колективната психика, да предизвика недоволство и да изкара хората по улицата. А това всъщност е истинското мерило за цивилизация. Трябва ли да припомняме и за нашумелите в случаи от началото на годината – превърнатите в индустрия отвратителни домове за възрастни хора, където те са държани сред опикани дюшеци и хлебарки, напълно забравени от своите най-близки, оставени да умират, натъпкани с успокоителни, далече от очите на обществото. Ето такава държава е България днес.
Заради това изригналата любов към животните е смущаваща. Защото много от хората, които излязоха с дълги мелодраматични постове по темата за Мая, които се появиха по улиците с плакати, всъщност пет пари не дават за хората. Ако даваха никой никога нямаше да позволи България да е страната на забравените старци, нали така? И тук има една върховна подмяна – любовта към животните не може и няма как да е заместител на отношението към другите хора. Върховен етап на цивилизацията е недопускането на жестокост към животните, но нейният фундамент е загрижеността за съдбата на ближния. А точно това абсолютно драматично и нелепо отсъства в нашата страна. В разгара на скандала с Мая видях дори и призиви кучето да бъде канонизирано, да се изгради негов паметник и какво ли още не. Това вече граници с абсолютната лудост и територия на която разумът умира в агония. Никой не подписва индулгенция на жестокия лекар, но много по-виновни пред всички нас са онези, които превърнаха обществото в равнодушно желе, което не е в състояние да се трогне от най-големите жестокости, които се стоварват върху другите хора. Лесно е да страдаме за едно куче, защото то е изначално невинно и към него не можем да приложим всички морални истини с които разполагаме. Много по-трудно е да съчувстваш на другия човек, който може да не отговори с благодарност на твоята добрина, който може да не я оцени или да има собствено мнение. Ние се проваляме като общество не в отношението си към животните, а в жестокостта към другите хора. Защото там сме изпъстрени с двойни стандарти, политическа жестокост, пълно пренебрежение и отвратително безразличие.
И всичко, което се случвай край нас го доказва по брутален начин. Ето в края на миналата седмица в медиите изтече контролирана информация, че синът на евродепутата Радан Кънев е заловен с 1 грам марихуана. По дяволите, за кого може да е новина това? Едва ли задържането на един тийнейджър, който си вреди пушейки лека дрога може да мине за автентична борба с престъпността. Това е елементарна, подла и гнусна интрига. Проблемът е, че тези, които се хвърлиха на амбразурата да пишат нещата, които пиша и аз, в други ситуации са се държали по коренно различен начин. Повечето от тях са били безмилостни към децата на Костадин Костадинов или Цончо Ганев например, при това без те да са извършили каквото й да е нарушение. Децата не трябва да плащат за действията на своите родители, но понеже обществото ни съществува в балони, които нямат никакви допирни точки, ние най-често ги пращаме на кладата на вечните български разделение. Пак същите танцуваха сатанинско хора върху някакво дребно прегрешение на сина на президента Румен Радев. Иначе, ако ги питате те ще ви кажат, че са загрижени граждани, които искат правов ред, справедливост и капитализъм с правила. А разяждащото усещане за двойни стандарти струи от тях като радиация, която напълно разкапва и здравия разум и всичко смислено, което сме постигнали като държава и общество.
Точно същото морално противоречие се забелязва в протестите за защита на животните. Те са смислена кауза, но тя трябва да надгражда една държава, която е уредила качествено поне отношението си към своите граждани. Защото днес е много подло – кучето Мая предизвиква състрадание, прегазената старица – не. Това е автентична шизофрения.
Подобни разделения не са новост, сега просто са оголени до край и докосват раздразнени нерви. Но драматичната разделителна линия се забеляза още през 2013 година. Тогава през зимата България бе разтърсена от сериозни социални протести, предизвикана от свръхраздутите сметки за ток. Градската интелигенция обаче не излезе, за да подкрепи своя народ. На тях социалните протести твърде много им миришат на социализъм, те ги дразнят, защото подобни каузи ги заобикалят, а и никога не са им били близки. След това през лятото умните и красивите започнаха да протестират не просто срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а за „повече морал в политиката“. И те не получиха насрещна подкрепа. Защото моралът започва там, където едно общество заедно може да воюва срещу всички несправедливости, които ни се стоварват. Избирателният морал всъщност е залезът на цивилизацията и е погребал не една и две държави. Сега виждаме абсолютно същото изписано в съдбата на едно нещастно куче. Бедната Мая се превърна в знаме за търсенето на справедливост. Проблемът е, че ние никога няма да стигнем до нея докато не видим и прегазената старица, защото нейната забравена съдба е много по-голям проблем.
No comments:
Post a Comment