Хегемонът, петролните монархии и иранските ракети

 

Войната на Израел и САЩ срещу Иран е престъпление и тероризъм.

Но в нея има един аспект, който тепърва ще пържи американците на бавен огън, защото те или подцениха, или напълно пренебрегнаха нещо много важно.

В мига в който стана ясно, че "режимът" (това е любимата ми фраза - враждебните управления са "режим", приятелските - никога) в Иран няма да падне за 48 часа, Техеран отговори с постоянни и то мощни ракетни удари по съседните страни - ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт.

Всички тези страни обаче до една са клиенти и купувачи на сигурност от САЩ. Петролните шейхове си гарантират, че няма да бъдат наречени "режим" като изливат милиарди в американската икономика. Милиарди, които би трябвало да им се върнат като сигурност за всичко - за властта, икономиката и срещу военните опасности.

Сега петролните шейхове са свидетели на това как инвестициите им са били поливане на пустинята.

Американските бази на тяхна територия не им осигуриха сигурност.

Свръхскъпите им самолети не могат да спрат евтините дронове.

Пък даже и ПВО-системите не се оказаха достатъчни, за да ги спасят от ежедневните набези срещу тяхна територия.

Но, хайде да кажем - това си е техен проблем. Исторически арабите не са родени за войници, а за търговци и го казвам в най-добрия смисъл на света.

Но САЩ в момента не могат да отпушат дори Ормузкия проток, който е голямата финансова артерия на монархиите.

 

Тогава за какво са им САЩ?

 

Още по-трагично става положението, ако обърнем поглед към Ирак, страна, която на приливи и отливи е под окупация от 2003 година насам. Вече имам чувството, че е национален спорт всяка вечер някой да обстрелва американското посолство в Багдад, а после бунтовни младежи да снимат с наслаждение как покрива му гори като факел в мрака. Американците написаха на Ирак конституция, която да държи страната в перманентна политическа криза, ама това сега им избухва в лицето. Ирак няма редовно правителство, няма кой да наложи ред, а и едва ли някой ще иска да се изправи срещу бунтовните чувства на разгневените шиити.

Ако един хегемон не може да осигурява сигурност на своите клиенти, тогава вече говорим за различен свят. Свят, който ще става все по-яростен и близо до войната, защото голямата световна власт бе оспорена.

Мнозина пъпчиви консерватори побързаха да обявят, че многополюсния свят се отлага, когато се появиха първите информации за убийството на Хаменей.

Е, сега става ясно, че това не е точно така. 

И войната е само началото. 

След нея ще е още по-интересно.