Ами да, има партии с отпаднала необходимост

 

Изявлението на вицепремиера Иво Христов накара лидерите на десницата да стенат публично, но техните писъци само доказват правотата му

 

„Предозиране: Според вицепремиер в парламента има партии с „отпаднала необходимост“, изпищя истерично „Дневник“ тези дни. „Арогантността на един вицепремиер“, стене кърваво електронен сайт и пуска отровна пяна. „Българският Дугин ни каза, че сме с отпаднала необходимост“, ореваха на висок глас света лидерите на „Демократична България“ преди тяхна сбирка на високо ниво в неделя. Специално гледах репортажа от събитието. В очите на лидерите се четеше жертвено сладострастие. Те отново влязоха в любимата си поза от политическата кама сутра – позата на жертва. Гадният путинист ни осквернява и се опитва да ни изнасили морално и политически…

Цялата тази буря от реакции беше предизвикана от едно изявление на вицепремиера Иво Христов пред БНТ. В името на историческата истина нека да го цитираме дословно: „Има партии с отпаднала необходимост, които търсят да реализират свои каузи с 36 години давност…“. В това твърдение четири хиляди десни инфлуенсъра и любители на соевото лате видяха кървавата сянка на ДС и начина по който тя е наричала определени индивиди „бивши хора“. Смисълът на подобни исторически патологични аналогии е ясен – миналото се завръща мрачно, тъмно и зловещо и веднага се нахвърля срещу нас, последните рицари на европейските ценности и демокрацията. И цялата тази буря от реакции – от интелектуалния титан Венко Сабрутев през конспиративното съскане на ген. Атанас Атанасов до нарцистичните изблици на Лена Бориславова във ФБ, единствено доказва, че Иво Христов е бил прав. Той е великолепен диагностик на дясната патология и вероятно е първият, който се осмели да каже, че срещу нас стои нещо изгнило, кухо, зле миришещо и абсолютно провалено.  Градската десница от години е заклещена в интелектуалния капан на 90-те години и колкото й джен зи-та да пуска в своя резервоар от кървави кости, пак не може да актуализира себе си и да изглежда нормално. Тя е заложник на миналото и между другото – това е една от причините да се провали на изминалата кампания за изборите. Даже и по-младите лели на десницата като вещиците от „Макбет“ бяха изпълнили своите стенания във фейсбук с разкази за комунизма и колко мрачно и страшно им и било в огромните апартаменти на татковците им от номенклатурата. Който иска може да провери и да се начете на тъмни разкази на ужасите за комунизма. А се оказа, че младите хора пет пари не дават за тези далечни и абсолютно недействителни кошмари. За тях комунизмът е нещо, което се е случвало, когато птеродактили са прелитали в небесата над Перловската река. С тази есхатологична патетика десницата вече може да събере само хардкор политическите си зомбита и никой друг. Точно заради това мечтата им за 121 депутати катастрофира така зрелищно. И е признак за това, че те наистина са партии с отпаднала необходимост. Просто старата седесарщина вече наистина е безполезна, абсурдна, карикатурна и дори вредна. Това, което минава за десница у нас няма никакви реални икономически или политически каузи, освен воденето на вечната битка с Русия (Путин сигурно трепери всеки ден от ужас, че Козилата може да бичи по три статуса на ден срещу него) и елитаристкото самовъзхищение, че те са основен мотор на модернизацията, а без тях държавата ще потъна в селящина, путинизъм и ракия.

Къде точно виждате реална необходимост от съществуването на такива партии? Те са като бронтозавърска кост, открита в забравено от бога поле, която върши работа единствено като меланхолична отправка към безумно далечното минало.

Всъщност в тази истерия около думите на Иво Христов има и друг политически пласт. Десницата още не може да приеме изборните резултати. Тя попадна в капана на собствената си пропаганда – от това, че заради нея хората са излезли на улицата до това, че народното недоволство и генерационният устрем ще им дадат много повече депутати и политически адреналин. Всичко това бе съчетано с инсталирането на нелепият кинопремиер Андрей Гюров, който изкара цялото си време на „Дондуков 1“ в снимането на клипчета и мелодраматични стенания за това какви жертви прави като взима премиерска заплата в името на хората. Цялата тази комбинация трябваше да изсипе властта в петроханския скут на десницата и така изборите се превърнаха в удар с паве върху техния череп. Особено в последната седмица цялата пропагандна истерия на десницата бе насочена към това, че Радев е аватар на Путин и ако гласуват за него значи всички гласуват за Кремъл. Така се оказа, че Русия е взела 131 депутати, а градското дясно остана някъде далеч с назад с неясна бройка от народни представители, защото в окото на бурята от този „успех“, то взе и, че се разпадна. Между другото това разцепление е другото доказателство, че говорим за партии с нулев коефицент на полезно действие. Дори Асен Василев, който винаги е бил човекът с най-голям политически нюх в десницата, се усети, че блатото там става все по-мразовито и кално и се отлепи от динозаврите на десницата. Дори се преоткри като ляв и социален политик. Разбира се, нека да не виждаме в действията му идеология. Това конюнктура, защото лявото пространство се изпразни и опустя, а пък на него му дотегна да бъде вечно в усмирителната риза на старата десница, която за пореден път си е пришила химен, за да мине за девствена мома, готова за женене. Ако Василев беше останал там трябваше да се раздава с разкази за комунизма, с маразматичните тракания с ченета срещу Русия и абсолютно нищо друго насреща.

Но може би в реакциите на думите на Христов има още по-дълбинен пласт на ярост. Медийната среда отдавна е похитена в полза на ДБ и ПП. Това си личи по всичко, особено, когато говорим за големи скандали. Ако в Петрохан бяха набъркани „Възраждане“ например и досега темата щеше да е номер 1, а водещи от всякакви измерения да съскат срещу подмолните националисти, които едно говорят, ама иначе закачат невръстните дечица. Десницата контролира медийния наратив и заради това и досега в медиите се налага усещането, че партия, която има 131 депутати едва ли не ще катастрофира до няколко месеца и след това всичко ще се върне постарому. Това, разбира се, е абсолютно лудост, но от всеки телевизор ще ви заливат с тази токсична отрова докато не ви промият всички мозъчни клетки. Изявлението на вицепремиера Христов е първият сериозен удар срещу този налудничав наратив. Десните са свикнали да бъдат любимото дете на медиите и не могат да си представят, че от телевизионните екрани някой ще си позволи да ги подиграва и иронизира по този начин. Днес е Иво Христов, утре още някой ще се изкаже така и най-накрая на този процес вече ще има журналисти, които ще се съмняват в небесната прелест на ДБ и ще иронизират тяхната вечна война с Кремъл. Колко недопустимо!

А ако някой се съмнява, че Христов е добър диагностик, нека да припомним няколко важни факта от неговия политически път. И няма да се връщаме към журналистическата му кариера, която много хора познават и ценят. Иво Христов обаче бе интелектуалният лидер на едно много интересно идейно течение в БСП, наречено „Солидарна България“. „Солидарна България“ бе една от групите, която активно протестираше през 2013-2014 година и все още могат да бъдат открити снимки от тези събития. Именно там обаче според мен Иво Христов за пореден път се убеди колко абсурдна и глупава е десницата, която наистина не може да се открие актуални каузи. На улицата по време на онези протести имаше възможност целият политически дневен ред на България да бъде пренаписан – да се появи нова десница, която не е с отпаднала необходимост, както и нова левица, която да преодолее старите травми на БСП. Нищо от това не се случи, защото този порив бе удавен в кошмарния ад на десните фобии, тъпотии и откровени глупости. Днесните писъци на десницата просто за пореден път доказват, че срещу нас наистина имаме нещо абсолютно немодерно и адски глупаво. В течение на безкрайния преход постоянно слушах как проблемът на страната е в това, че имаме нереформирана левица. Което в крайна сметка се оказа лъжа. Левицата постоянно се променяше, реформираше в добра и лоша посока и така след 36 години остана извън парламента. Всъщност големият български проблем винаги е бил в липсата на истинска десница, която води икономически битки и се грижи за своите реални избиратели, а не за офисния планктон на жълтите павета. Днес им го казаха в очите и те щяха да умрат от ужас, притеснение, а някои дори подпикнаха от изумление. Добре е да свикват, не, защото срещу тях ще има какъвто й да е реваншизъм, а защото изморените от прехода партии умират по гаден начин и после не липсват на никого…