Съвсем наскоро присъствах на много забавен разговор в столичен автобус – един първокласник (достатъчно голям, за да знае, че вече му е време да се прави на умен) разказваше на популярен език приключенията на Хари Потър на своя съученичка. Младежът беше толкова ентусиазиран, така се вълнуваше, че докато разказваше за битките на литературният герой размахваше ръце и успяваше да докара драматична интонация на кючовите моменти. Когато обясняваше за тъмнината, която струи от лорд Волдемор (гадният герой в поредицата) първокласникът беше направо в стихията си – доизмисли такива демонични черти на злодея, че би стреснал с тях вероятно и авторката на цялата епопея Джоан Роулинг. Твърдеше, че Волдемор можел да става дракон, да бълва много огън, смучел кръв като вампир, с други думи за мен беше невероятно удоволствие да слушам литературните интерпретации на младежа и да му предскажа театрално бъдеще, дори „Оскар”, да не говорим за това, че той свърши основната си работа – неговата съученичка го гледаше с разширени от възхищение очи...
Приповдигнатият разказ на първокласника обаче (проклети времена) брутално ми заприлича на нещо политическо. Дълго време се опитвах да го формулирам и най-накрая изпаднах в обществено озарение. Цялата идеология на приказния герой ми напомня на партия „Атака”. Ужасно е да сравнявам едно симпатично кинохлапе с истеричните крясъци и психарската приповдигнатост на фашистите, но няма друг начин. Приказката идва в нашият свят, за да обясни на децата по елементарен начин неща, които няма как да разберат на тяхната възраст. А нима не е същото положението с националистите? Те са фабрика за клишета, за лесни обяснения за света, непрестанен конвейр за черна митология. Досега политолози, психолози, психиатри, отчаяно се опитваха да обяснят този феномен, без да подозират, че митологичното съзнание на атакистите вероятно произтича само от нежеланието им да се разделят от света на приказките.
За мен винаги е бил загадка един феномен? Как нормален човек, с реален живот, с живописно мислене би се хванал на въдицата на Волен Сидеров? Какво може да те накара да прекосиш реката, която отделя нормалният свят от безграничната лудост и да си вдигнеш лагер на брега на антисвета? Сега вече ясно схванах – приказното усещане, че светът е пълен с черни злодеи и само чистите патриоти владеят магичното изкуство по тяхното премахване. Ето ви – харипотеризъм в действие.
Като класическа фашистка партия „Атака” не може да съществува без врагове и това я обрича на трайна параноя с пристъпи на циклофрения. Именно, защото фашистът е три обиколки назад от другите хора като мислене, той трябва да си изгради свят като роман на Хари Потър, защото другата алтернатива е да налапа дулото на пистолета и да си пръсне театрално мозъка.
През годините образът на тъмния и неясен враг винаги е бил формулиран пределно неясно, защото той просто не съществува. За Волен Сидеров напоследък врагът са всички, които говорят на турски. Тази параноя не е без корени в историята му като политик. Още си спомням с литературно наслаждение как се бе оплакал веднъж, че е получил есемес със заплахи подписани със „Сивите вълци”. Тази организация, отдавна забравена и в самата Турция, все още живее във въображението на Сидеров и изплува от там, когато трябва да залива електората с поредната доза площадна митология.
Тъмните сили съществуват за „Атака” като безкрайно оправдание за системните лъжи и отказ от обещания. Навремето атакистите имаха нещо и като социална програма за която днес изобщо не се сещат или размахват театрално, когато Волен Сидеров се сети, че трябва да спомене и нещо за бедността и отчаянието на хората, ако не иска съвсем да го гледат като шимпанзе в зоопарк. Обещанията на „Атака” са изпълнени на хартия, те така твърдят, но смятам, че срещите с електората им протичат под формата на безкрайна проповед как злите сили (олигарси, майкопродавци, измекяри, комуняги, костовисти, космополити) постоянно саботират усилията им. Всички членове на "Атака" могат да обясняват света единствено и само по този начин.
Ако доразвием концепцията за харипотъровският характер на националистите ще видим още прилики. В света на адептите на Волен Сидеров доскоро имаше един голям враг, един черен Волдемор - Георги Първанов. Мрачната сила на този злодей се простира отвъд времето и пространството. Той е отговорен за практически всяка беда на България, а през другото време мисли единствено как да навреди на „Атака” и нейната светла кауза. Сега, ако следите вестник „Атака” (занимание, което не препоръчвам на хора с неукрепнали нерви, начален стадий на оптимизъм или с махмурлук) ще видите, че в фашистите са измислили още един Волдемор – Иван Костов. Мавъра и Гоце – тази демонична двойка тревожи съня на Волен Сидеров и семейството му с настойчивост на сюрреалистичен кошмар.
Удивително е, просто е удивително приказното обяснение на света с тези две фигури. ГЕРБ и „Атака” са на власт от 2009 година насам, но и през 2011 се оказва, че Първанов и Костов постоянно подриват добрите усилия на властта. Тяхната магична власт над реалността очевидно докарва всички до ступор, защото дори и „Атака” не може да противодейства ефективно на мистичното им и зловредно влияние.
В „Хари Потър” също го има този привкус на драматична обреченост. Вярно е, Хари Потър не пие уиски в самолетите и не хвърля храна по стюардесите, не стреля по старци на магистрала „Тракия”, но пък иначе всичко останало е едно към едно.
Джоан Роулинг е автор на още един образ в цикъла си от книги - Дементорите. Това са тъмни същества, които изсмукват от хората техните чувства и ги затварят в зловещия зандан неречен Азбакан. Във вселената на "Атака" тази роля е дадена на ДПС и на предводителя на дементорите Ахмед Доган. Както всеки злодей легендата за него е свръхнеобятна - приписват му се нечовешки качества, а тъмната му ръка се вижда във всяко дело по земите български. По страниците на вестник „Атака” и в колективната психика на тази партия Доган просто не е човек. Той е суперстрашилище. Едновременно агент на турците и пръв ортак на комунистите. Олигарх и мошеник. Конспиратор и демон. Крадец на едро и крадец на дребно. Сив кардинал и мистичен ислямизатор. Женкар и Бин-Ладен едновременно.
Реалистичното мислене не може да съвмести изключващите се образи. Но приказното няма проблем с това. Приказното мислене е показател за перманентна инфантилност, особено, ако си белокос истерик, оставил еротична фотосесия зад гърба си.
Светът на „Атака” обаче е на път да се разтроши на малки части. Приказката може да се развива много дълго, но тя задължително трябва да има щастлив край. В последната книга от сагата за младия вълшебник Хари Потър се жени и дори има деца. При Волен Сидеров и фашистите това е изключено. Ако светът се просветли – те просто ще престанат да съществуват. Защото никой няма нужда от фашисти и маниаци в свят светъл като корица на списание.
Според мен Джоан Роулинг едва ли си има представа как нейната книга е намерила политически аналог у нас. Сигурно ще й стане лошо като види как депутатите от "Атака" се изявяват като студенти от училището по магия "Хогуортс".
Може би трябва да я поканим и да я пратим на митинг на „Атака”, докато белокосият фюрер грачи, че новините на турски му пречат да си храносмила вечерята и му причиняват системно интелектуално неразположение. Жената със сигурност ще оцени мистиката на ситуацията – къде другаде можеш да видиш такъв удивително мрачен пърформанс наживо.
Представете си сега Сидеров отново като кандидат-президент?
Хари Потър, втора част.
На мен все още ми е смешно.
No comments:
Post a Comment