Капаните на алтернативата

Като шега се разказва, че средновековните богослови са обичали да блъскат главата си над неразрешими проблеми. Типичен пример за такъв казус е въпросът: "Способен ли е Бог да създаде скала, която сам не може да повдигне?". Това е проблем-капан, защото всеки отговор е грешен.

Днес спокойно можем да приемем, че равнището на политическите дебати в България не е излязло от схоластичните спорове на Средновековието. А вероятно това обяснява и цялата драма на анализите по обществените проблеми, на които ставаме свидетели.
Преди дни в предаването "Референдум" по БНТ известни социолози, политолози и наблюдатели час и половина обсъждаха темата "Има ли алтернатива сегашната власт?". Очевидно в България имаме трайния дефект да превръщаме дори очевидните неща във философски проблем. Алтернатива винаги има. Ако политиката беше хомогенен процес, тя просто нямаше да съществува. В този смисъл самото съществуване на понятието "политика" предполага наличието на алтернативи. Иначе хората просто нямаше да отиват да гласуват. Избор в еднаквостта трудно може да има.
Затова толкова странно беше почти общото мнение на експертите, че ГЕРБ нямат алтернатива. То е необяснимо в тази вселена. В различен свят може би щяха да бъдат кристално прави, но тук мнението им е висш абсурд. Всяка различна партия от ГЕРБ е алтернатива на ГЕРБ, особено ако има достатъчно гласоподаватели. Разбирането, че едно управление няма алтернатива, почива на уникалната предпоставка, че в политиката е възможна една-единствена истина, което е абсолютна глупост. Нима в САЩ фактът, че управлява Обама, кара политическите наблюдатели да твърдят, че той няма алтернатива, въпреки че съкруши републиканците на президентските избори? Представяте ли си френските медии да пишат, че Саркози няма алтернатива?

Всеки анализатор у нас прибягва до притчата "липса на алтернатива" в момента, в който не може да обясни по друг начин обществените процеси. Фактът, че ГЕРБ запазва лидерската си позиция според социологически проучвания, съвсем не означава, че те са единственото възможно управление на България и никой друг не може да ги замени. Но този фатализъм, струящ от фразата "алтернатива няма", носи духа на средновековното богословие.
Трябва ли да се учудваме, че българското общество толкова често тръгва на избори с религиозната вяра, че чудото този път ще се осъществи на всяка цена, след като хората, които трябва да обясняват политиката, са мистици? Вярата в един абсолют е много иронична в политиката.
Алтернатива винаги има. Както винаги, ще има хора, които твърдят, че няма такава.

Богословските нрави го изискват.