Напукването на Плевнелиев

Усмихнатият образ на Росен Плевнелиев, на медийния бог на асфалта, на лъчезарния кандидат, който не иска да бъде политик, започна да се разчупва по-бързо от дупките по магистрала "Тракия".

Оказа се, че житието на Плевнелиев като бизнесмен съвсем не е така слънчево и безоблачно, както ни го описваше вестникарската легенда за него. Кандидатът на ГЕРБ за президент се е облажил солидно с 3 милиона евро на гърба на всички столичани от сделка, която е била направена така, че да е изцяло в негова полза. Такива данни съобщиха от БСП вчера. 

Богатите хора като Плевнелиев ни бяха рисувани като модел за идеалното управление на страната. Като пример за това, как може да се забогатява законно и без да се заобикалят законите. Не бива да губим вярата, че това е възможно, защото ако го направим, трябва да изгубим вярата в идеята, че България е държава изобщо. Но случаят с Плевнелиев е последен пирон в ковчега на митологията, че той и партията, която го издига, някога изобщо са имали идея да се борят с корупцията.

 Неговото забогатяване не е продукт на предприемчив ум с нови идеи и визия, а просто досадното и старо като политиката шушукане между бизнеса и управлението, което е най-сигурната рецепта за финансов просперитет.

Този пореден скандал около Плевнелиев е много показателен за няколко неща. Първо, той обяснява защо кандидатът на ГЕРБ бяга като фолкпевица от папарак от поканата да участва в дебати с Ивайло Калфин. Един бъдещ президент дължи на хората в страната да влезе в битка на идеи за мястото, за което се бори. Трябва да покаже познанията си и своите амбиции за страната. Плевнелиев обаче се държи като герой от позабравеното вече предаване "Адрес 4000" - иска хората да го изберат по снимка и усмивка и да го настанят за 5 години на "Дондуков" 2 на кредит. Но изборите не са нагласена сделка със Столична община, не са земя, която можеш да купиш на безценица, не са безкрайна фотосесия на усмивки и парад на обществената суета. Заради това Плевнелиев се крие. Видя се, че в неговото минало има мрачни тайни, които могат да го преследват и потенциално да го унищожат като политик.

Поредната мина, която избухна в кампанията на ГЕРБ, поставя и много по-голям въпрос. Оказа се, че търсенето на кандидати в странични на политиката хора не е решението на проблема с представителството в нея. Защото страничните хора се държат като извънземни, които случайно са попаднали на земята и не дават никакви съществени отговори. Както сега ще постъпи и Плевнелиев - цялата машина на ГЕРБ ще бъде впрегната да го защитава, той за пореден път ще заяви, че няма какво да крие, в отчаян опит да размие истината в очите на хората.

Всъщност май това е основният проблем на страната. Твърде много хора са натрупали своето богатство по тъмен начин. И по тъмен начин стигат до властта. 

Заради това винаги саботират постигането на някаква истина.