10 гафа на Спящата красавица на ГЕРБ

Всички президентски сметки на ГЕРБ дотук се оказаха криви като краката на български футболист с тежък махмурлук. Заслепени от бляскавите рейтингови проучвания, те номинираха най-неполитическата фигура в цялото правителство за бъдещ държавен глава и го пуснаха на виртуалната изборна магистрала с идеята, че ще размаже всички кандидати със своята неземна скорост и социологически допинг.

Още от първият ден на своето номиниране обаче Росен Плевнелиев влезе в тежка серия от гафове от която съвсем очевидно няма да успее да излезе. Не искам да се правя на пророк, но няколко часа след като чух, че той е изборът на ГЕРБ, написах 10 причини поради които той изобщо не става за президент и сега една по една всички те се оказват болезнено верни.

Изваден от управленската аура на тържественото полагане на асфалт, Плевнелиев се оказа един скован сухар, който е неспособен да състави политическо изречение и чиято реч е изпъстрена с клишета, защото просто политиката не е неговото поле на компетенция.  

Само за две седмици кандидатът на ГЕРБ успя да си спечели прякорът Спящата красавица заради своята силно забележима неадекватност и абсолютна неспособност да реагира правилно на злобата на деня и на интересите на хората.

В този текст ще изброя само 10 гафа на Росен Плевнелиев, които той успя да сътвори за около 15 дни. Това е изключително много и показва траен дефект в неговите политически разбирания, които съвсем не се организирани, а са по-скоро хаотични като еротичен тийнейджърски блян. Кандидатът на ГЕРБ вероятно е трагична фигура, защото е принуден да играе роля, която не е негова, в пиеса в която режисьорът е диктатор и на сцена, която съвсем не познава, на това не е оправдание. Защото в крайна сметка последствията от един слаб президент ще ги сърба цяла България.

1. Неговите собствени хора го заплетоха в корупционна афера от която той не се е измъкнал. Лично Цветан Цветанов пусна Плевнелиев по медийната пързалка и го потопи в една сериозна драма от която няма нормален изход. Защото в момента в който думите на Цветанов бяха изречени престана да има значение дали Спящата красавица е дал подкуп или не. Смисълът се измести съвсем другаде – доколко ГЕРБ е нормална партия, какво точно се е случвало в София в последните 5 години и защо Плевнелиев мълчи. Кандидат-президентът набързо изчете някакво обяснение (предварително написано) и се скри от въпросите на медиите. След това предпочете да не отговаря на нито едно конкретно питане с втръсналото като сутрешен блок оправдание: „Каквото имах да казвам съм го казал”. Това е гаф и поради друга причина. Призракът на подкупа ще виси над Плевнелиев като Дамоклев меч. Колкото повече бяга от тази история, толкова повече тя ще го застига като политическо проклятие.

2. В деня в който Катуница вреше и кипеше, Плевнелиев стоеше на стадиона в Бургас и се хилеше на "Комиците" при официалното откриване на предизборната кампания на ГЕРБ. Контрастът е изключително силен: вбесените от бездействието на властта хора и смеещият се елит на управляващата партия в своето кротко безвремие. Това е като картина на сюрреалист – говори много повече като образ, отколкото като анализ. Човекът, който иска да бъде президент на всеки български гражданин предаде със своето поведение всички тях.

3. Вместо да изрази позиция по случая „Катуница,  кандидатът на ГЕРБ предпочете да отиде за два дни в Страсбург, където да направи цяла серия от безсмислени фотосесии с някакви чуждестранни политици. Това е второто предателство на Плевнелиев. Той избяга, за да не заеме позиция. А през това време силните политици трябваше да реагират, защото недоволството на хората от олигархията започна да бъде подменяно от истеричният расизъм на лумпените. Плевнелиев избра Страсбург пред България. Може би така и не е разбрал за какво точно се кандидатира?

4. Остави Бойко Борисов да му вади въглените от гафа с това, че избяга. Всъщност става дума за това, че единствената позиция, която чухме беше позицията на премиера. А времена са предизборни, решителни. Плевнелиев остави политическата инициатива в ръцета на министър-председателят. Това за пореден път показва какво ще се случи, ако кандидадът на ГЕРБ бъде избран за държавен глава. Ще си имаме един кротък президент, който няма да смее да се обади без разрешение. По дяволите, той сигурно до тоалетната няма да смее да отиде без да се обади на Бойко, че ще липсва за пет минути. Пред очите ни бе демонстрирана абсолютна неспособност за самостоятелно действие, за обществена инициатива, за изразяване на силна позиция, за формулиране на кауза. Ако един човек няма тези качества значи изобщо не става за президент.

5. Втора седмица вече Плевнелиев бяга от дебат с Калфин. Големият въпрос е от какво се бои медийният бог на магистралите, че отказва такава дискусия? Нали неговото министерство бе сочено за отличник? Нали няма какво да крие? Един кандидат за държавен глава дължи на хората да проведе истинска битка на идеи за поста. Да покаже, че наистина иска тази работа, да демонстрира авторитет, познания и увереност, че ще се справи. Вместо това Плевнелиев се остави да го развеждат като маймунка с елече и барабанче из страната и да го оставят да лее като водопад написаните му пиарски послания. Вероятно това е опасението му – в един дебат тези клишета ще рухнат като рейтинга на кабинета. Но това е един от най-големите му гафове, защото подсказва нещо, което противоречи на посланията му – ако бягаш от дебати преди изборите за каква прозрачност на институцията след тях ще говориш?

6. Спящата красавица на ГЕРБ не е изразил позиция по нито един ключов проблем на страната.  Той подменя политиката с лични истории. Залага на клишетата вместо да си каже мнението. Може с часове да дърдори като специална порода папагал за пътища и магистрали, ама не сме чули нито една дума около позицията му за АЕЦ „Белене”, външнополитическите му приоритети, по фашистите, които викат по улиците „Циганите на сапун”. Вместо това чуваме:

„Трябва да печелим от всеки камък, както е в много държави по света”

Или

„Защото президентът е център-нападателят на България, когато става въпрос за национални приоритети”

Или

„Президентът е гарант за държавността и работата на институциите, а моето разбиране за националната сигурност означава сигурност на отделния индивид и гаранция за неговия икономически просперитет”

Какво е общото между тези фрази? В тях има само бял шум и нищо конкретно. Това е лексиката на Плевнелиев. Той е безпомощен политически. Абе Спяща красавица!

7. Не е изразил никаква позиция по отношение на добивът на шистов газ у нас. Това го поставям в отделна графа, защото въпросът засяга бъдещето на цяла Добруджа, която може да бъде надупчена като лунна повърхност от сондите на „Шеврон”. Хората в цялата страна се вдигнаха на протести срещу унищожението на житницата на страната. Плевнелиев не е обелил и една дума по въпроса. Все едно такъв проблем няма. Преди няколко дни в поредната си скучна среща кандидатът на ГЕРБ само многозначително заяви, че „доставката на газ не трябва да зависи само от една държава”, което е дежурна фраза на всеки един български политик. Това обаче оставя отворена вратичка за Спящата красавица да заеме каквато позиция си пожелае след време. Тази лепкавост на посланията му и кухите му фрази са реална опасност да имаме президент, който с радост да си пие уискито с шефовете на „Шеврон”, докато Добруджа се превръща в пустиня.

8. За времето след своята номинация Плевнелиев не си е направил труд дори да прочете президентските правомощия. Така се стига до другия голям гаф, сътворен от неговата партньорка в състезанието Маргарита Попова. На среща с хората в Ценово правосъдната министърка ехидно попита дали след като 10 години управлява социалния президент доходите на хората са се подобрили. Въпросът издава или умишлена манипулация или тотална некомпетентност. Първо – от 2001 година насам доходите определено са се вдигнали, независимо, че хората с основание недоволстват от техния размер. И второ – президентът има влияние върху доходите на хората колкото бюстът на Ивана може да предизвика дъжд с движенията си по музикална сцена. Доходите са грижа на правителството, а през последните две години отговорност за тях носят ГЕРБ. Те постъпиха като професионални убийци – замразиха ги.

Това не попречи на дуото Плевнелиев / Попова да се упражнява по тази тема с ирония, което е плашещо, защото от тях се очаква познаване на институциите и техните възможности. А ако пък са си позволили да подриват институциите в името на все по-малко вероятната им победа, то това за пореден път показва тяхната властова непригодност.

9. Плевнелиев е смахнато десен. Той не говори политически език заради това е трудно да проследим пътя на неговите управленски идеи. Но като всеки богаташ е влюбен в думата „либерализация” и я използва като будистка мантра, където му падне.  Беше част от най-безумния кабинет в новата история на страната и нито един път не прояви несъгласие с политиката на финансов геноцид на Симеон Дянков. Защо да го прави – неговите банкови сметки са добра гаранция, че никога няма да му се наложи да живее в истинската българска реалност. Заради това може и да си позволи лукса да бъде смахнат десничар и да ръси постоянно врели-некипели.

10. Омръзна на всички със сапунените истории за личния си живот. Аз лично изпитвам ужас, че ако си пусна телевизора ще попадна на Спящата красавица, която за пореден път разказва драматичната история за това как е спял по паркингите в Германия. Плевнелиев е лишен от политически смисъл човек и заради това замества тази липса с личните си истории. Те обаче не могат да бъдат сертификат за някакво умение, освен за това, че не го бива много като разказвач. Това е гаф, защото президентът не е Джаки Колинс и неговата работа не е да пише романи за жълтините в собственото си битие, а да бъде реален изразител на интересите на максимално широка част от обществото. Плевнелиев обаче е в клетката на собствения си наратив за самия себе си. Кандидат-нарцис, който не е способен да погледне отвъд себе си.

Това са само 10 гафа на Росен Плевнелиев, а могат да бъдат изброени и още. В момента Спящата красавица, защото упорито се опитва да не пребивава в реалността в която всички други хора пребивават, е като фабрика за фалове и грешни стъпки. И тази смъртоносна серия за него ще продължи, защото нямаме реален политик, а просто един медиен балон. На този фон не искам и да чувам дума за човека Росен Плевнелиев. Вероятно човекът е свестен, правилен и забавен. Политикът Росен Плевнелиев обаче просто е една Спяща красавица.

Господин Гаф.