Пламъци

Журналистите обичат пироманските метафори - икономиката пламва, Европа пламва, главите на премиерите пламват. Страниците на вестниците изобилстват от огън и пламъци. В такива случаи винаги се търси кой може да потуши бедствието, да влезе в ролята на още по-метафоричен пожарникар, който да реши проблема. Когато няма такъв, медиите пишат разтърсващи коментари и се чудят кой политически бог е пратил проклятието сред нас.

Когато обаче пожарни наистина, а не литературно липсват, това сякаш не трогва много журналистите. Шокиращите данни, че в 40 общини няма противопожарни служби бяха обявени вчера. 40 общини стоят беззащитни пред реалната стихия, която може да се разрази. В други общини положението е на същия хал - дежурствата се давали само от една пожарна с шофьор и един пожарникар. Какво може да се каже за това?

Не е ли иронично - в държавата, в която премиерът е пожарникар, противопожарната помощ да е на умирачка? Вероятно Бойко Борисов е зает с планове за бъдещата си кинокариера и съвместни блокбастъри с Шварценегер и Сталоун, но можеше да обърне внимание на изнесените данни. Правителството постоянно се хвали, че прави и невъзможното държавата да бъде привлекатена за инвеститорите. Обаче май пропуска един малък факт - държавата никак не е привлекателна за нейните граждани. Освен бедни те се оказаха и беззащитни. МВР се занимава с изборите. Пожарна няма. Премиерът говори за кино и иска да става художник. Финансовият министър смята, че е смелост да държиш хората в бедност. Объркана работа.

И ако чергата ни пламне, май няма кой да я гаси.

И литературно.

И наистина.