Без БДЖ просто няма държава

“БДЖ е във фалит”, призна вчера съвсем официално министърът на транспорта Ивайло Московски. И медиите оставиха това изявление да се превърне единствено в заглавие на вестниците, агенциите и телевизиите. Всъщност след такова признание един министър има само два пътя за действие: да си събере комплект топли дрехи за затвора или да си направи харакири. Друг изход от такава ситуация просто няма.

Когато една основополагаща компания като БДЖ е била доведена до крах, министърът не може само да заеме ролята на говорител, който съобщава новината. В крайна сметка железниците се развиват под неговия контрол и фалитът е не само икономическо, но и политическо престъпление.

И точно тук, след като сме изправени пред невиждана ситуация в новата история на страната, обясненията на проблема вече са ненужни . Можем да кажем баналната истина, че в последните 22 години всички управления са виновни за този провал. Можем с ярост да обявим, че състоянието на БДЖ е най-болезненият симптом за цялостното състояние на държавата. Можем с гняв да обобщим, че от своето създаване досега железниците никога не са били в толкова трагично положение. 
Но днес анализът вече е безполезен. 
Днес вече трябва да се търсят виновниците и да бъдат наказани. Защото посегателството срещу БДЖ е поредният снаряд, изстрелян срещу самата идея за държава.

От 10 години насам гласовете за това, че железниците трябва да бъдат приватизирани стават все по-силни. Измислените като икономически институти фондации на конвейр пускат статии за това, че държавата трябва да се отърве от железопътните превози, че частни влаковете изведнъж ще станат космически, а мениджмънта им ще е нещо като магия, която се случва наживо. Не напразно в злъчните десни текстове, които са като заклинание на черен магьосник, постоянно се насажда идеята, че държавата не може да управлява добре икономическите процеси. И в следващият момент – БДЖ окончателно бе доведено до фалит. 
Само, че има огромна разлика между лошото управление и управлението, чиято цел е умишлено да източи едно предприятие. Точно това стана с БДЖ – компанията заприлича на жертва на политически вампир – обезкръвена, омаломощена, амортизирана, неспоспособна да издържи. Всичко това бе направено съвсем умишлено и това е основната причина да твърдя, че транспортният министър, който изтегли късата клечка – Ивайло Московски, е за затвора. 
Точно при него успяхме да видим как целенасоченият тероризъм срещу последните остатъци от истински обществени услуги успя, точно както навремето самолетите успяха да срутят кулите на Световния търговски център.

Няколко думи за железниците като обществена услуга. Първо – приватизацията на една силна и работеща компания с име БДЖ щеше да се провали моментално. Структурата на железниците е такава, че те неименуемо работят на загуба. И поради тази причина никой няма да иска да ги купи, освен ако не бъдат продадени на абсолютна безценица.  Заради това от 22 години гледаме филмът с предизвестен край – липса на инвестиции и пълно занемаряване на влаковете. Правителството на ГЕРБ пък постави рекорд по управленски саботаж като отказа да плаща за новите мотриси „Дезиро”, които бяха поръчани по времето на НДСВ и преди няколко дни стана ясно, че германска банка вече ги е обявила за продан. Очевидно някой много иска да продаде БДЖ за жълти стотинки

БДЖ обаче има социални функции. Не в смисъла, че са благотворително дружество, а в смисъла, че осигуряват транспорт и до много малки населени места. Фалитът на БДЖ е престъпление, защото, ако държавата остане без влакове - това ще направи пътищата на страната свръхзадръстени и ще превърне цели места в България в изолирани острови. Влаковете са екологичен транспорт, който може да бъде много добра алтернатива дори на самолетите. Не напразно Китай инвестира във високоскоростни влакове. Европа също започва този процес. Дори разкапаните от политически противоречия и изтерзани от кризата САЩ също замислят високоскоростни железопътни линии в отчаян опит да се върнат начело в тази сфера.

При нас процесът тече наобратно. Съкращения и още съкращения.

Какво ще рече закриваме нерентабилнити линии? Нека да погледнем отвъд смразяващото клише. Закриването на линии не е просто фраза – това е социален катаклизъм. Защото, когато едно населено място остане без железопътен транспорт, то на практика остава изолирано от света. Дивотията за пазара, който сам щял да регулира това е пълна глупост. Защото автобусните превози (вече изцяло в частни ръце) не могат да бъдат алтернатива на БДЖ. Собствениците на автобуси избират печелившите дестинации и пет пари не дават за малките градчета и по-затънтени села. Престъплението на държавата е, че тя остави този проблем изцяло на пазара. А истината е, че когато едно населено място остане без транспорт – задача на властта е да не го държи изолирано. Това е смисълът от съществуването на държава изобщо. Заради това не можем да искаме БДЖ да излиза винаги на печалба – дейността на железниците трябва да бъде субсидирана. Точно тук британският историк Тони Джуд с мъдра ирония казваше: „ Необходимата субсидия винаги ще изглежда неефикасна в очите на определен вид икономисти: със сигурност би било по-евтино да изтръгнем релсите и да оставим всички да ползват колите си?”

Точно този определен вид икономисти днес не млъкват нито за минута държавата да бъде изпъдена от железниците.

Каква обаче ще е цената на това?

Още отсега можем да прогнозираме какво ще стане при една евентуална приватизация на БДЖ, защото приватизацията никога не работи по начина по който обичат да халюцинират десните представители на икономическото безумие. Бъдещият собственик, който ще купи линиите на безценица, моментално ще отреже две трети от влаковете и ще остави две основни линии – София – Бургас и София – Варна. Цените на билетите ще скочат три или четири пъти. Две трети от имотите на БДЖ ще бъдат разпродадени с тлъста печалба. В края на първата година собственикът на компанията ще започне да дава интервюта колко много губи от предприятието си и ще призове за държавна помощ. Държавата, понеже не може да си позволи да изгуби напълно железопътния транспорт ще тръгне да субсидира частника и така българските данъкоплатци ще бъдат източвани постоянно, точно както се случи след приватизацията на друг монопол – енергоразпределителните дружества.

Ако се върнем към Тони Джуд, който във времена на криза на лявата идеология най-добре формулира полезните ходове на левицата – ако една държава тръгне да се отказва от железниците, здравеопазването, от другите услуги, тя поставя под заплаха единството на цялото общество. Мракобесната икономическа десница не иска и не може да осъзнае точно това – в мига в който управляващата класа откаже да покаже солидарност, обществата вече са поставени под огромна заплаха, както и самият съществуващ ред.

В България ние сме неспособни да виждаме дясната заплаха в нейния икономически вид, защото сме неспособни да прогледнем отвъд клишетата, които тя е в състояние да бълва всекидневно. Пазарът не е в състояние да оправи железопътния транспорт, просто защото той е отговорност на държавата, важна част от нейното съществуване, направо основен смисъл на нейното битие. Когато една държава престана да бъде в полза на хората, то тогава олигархията получава правителство, а хората се изпълват с гняв. БДЖ е само белег за разпадащата се социална тъкан на обществото и не е ясно дали, ако тя си отиде, изобщо ще остане нещо.

Един от десните папагали написа статия, че БДЖ се нуждаела от Стив Джобс. 

Точно обратното. 

БДЖ се нуждае от Джовани Фалконе. 

Това е онзи прословут италиански прокурор, който сам тръгна срещу италианската мафия и плати с живота си за своята дързост. Някой трябва да извади нечистите сделки, източванията и цялата мерзост на управляващата класа, която съсипа БДЖ, за да може да я подари на безценица. Стив Джобс беше предприемач, който поне развиваше собствени идеи, а не беше като вампир, който се храни с остатъците от обществените услуги и изсмукването на средства от изтерзаните от експерименти хора.

Не знам защо, улисани в предизборна битка опозиционните партии не обърнаха внимание на скандала с БДЖ. Това е невероятен повод за внасяне на вот на недоверие. Защото този кабинет вече няма оправдание. Всички убиваха железопътния транспорт, но сега именно това правителство се опита да сложи надгробната плоча. Искам да видя какво ще обясняват на хората, които остават изолирани, без влакове, евентуално без пощи, изобщо без някаква идея за държава, която съществува. Това вече няма да е общество, а зоологическа градина останала без надзор.

Нека отново да повторя. Железницата е най-добрият обществен символ на държавата и без нея спокойно можем да твърдим, че България не съществува повече. Спомнете си героят на Вазов слепецът дядо Йоцо възприема новата България след Освобождението именно чрез шума на влака. За него това е символ, че държавата му се е променила, че е друга.

В годините на социализма студентите по журналистика създадоха култовият образ на поета-железничар Трендафил Акациев – неизтощимият коментатор на абсурдите на живота. Железниците винаги са били край нас в нашето модерно битие.

И представете си колко долни и пропаднали хора могат да са тези, които искат да ни лишат от тях и да ги оставят на хаоса!