Европа според Бойко Борисов

‎

"Рецептите, които аз дадох, една по една почват да се случват. Ние още от половин-една година говорим, че в конституциите на държавите трябва да се вкара 3-процентният дефицит... България не се е отказала да влезе в еврозоната, но това ще стане, когато последната се преустрои по български"

С тези мъдри мисли блесна преди няколко дни Футболист номер 1 на страната, любимецът на феновете, почетният художник на Републиката Бойко Борисов. Понеже нашият премиер не се хаби много често да говори по европейски теми, защото наблюдателите на процесите в ЕС, отдавна са забелязали, че на висшите форуми на Съюза, министър-председателят откровено скучае, никой не го заговаря и компания единствено му прави неговия телефон, то трябва да приемаме всяко негово упражнение по темата с голяма доза вътрешно търпение и известно чувство за меланхолична романтика.

Очевидно в тези смутни времена на глобален финансов хаос, Европа е намерила спасител в лицето на Бойко Борисов. След като целият ЕС вече е започнал да следва стъпките на България, то очевидно е въпрос на време българският модел да обхване света, а Футболистът на годината да получи Нобелова награда за икономика.

Нека обаче да си припомним какво точно е казвал Борисов за европейската ситуация, за да видим къде точно и по какъв повод трябва да бъде удостоен с паметник и много, кръстени на него площади.

Само преди около месец и половина, в края на октомври, българският премиер гордо обяви своята икономическа рецепта:

„Страните, които имат проблеми с дълговете и фискалната дисциплина, трябва да постъпят като България и да замразят заплатите и пенсиите”.

Темата за европейските пенсии не е новост за българският министър-председател, който с окото на финансов топ-експерт постоянно следи  как се развиват икономическите процеси на целия континент. В началото на октомври, по време на официално посещение в Чехия, Борисов направо предложи: „ Пенсиите в Европейския съюз да бъдат намалени до размерите на българските като мярка за ограничаване на бюджетния дефицит”.

Веднага си личи загриженото око на логичният икономист. Щом няма пари – вкарайте всички в българският капан на ниските доходи и безкрайното търпение, наемете си финансов шаман от далечната Империя зад Океана и само гледайте как числата в бюджетите ще се изравнят гладко, прилежно и подредено. Социалната цена на подобно действие, разбира се, не е от компетенциите на Спасителят на Европа. Все пак авторите на големи идеи не са длъжни да бъдат отговорни за дребните странични дефекти като отчайваща безработици, тотално убит среден бизнес и фалирали общини.

Всъщност опитът да се издири друго конкретно предложение на министър-председателят за разрешение на европейската криза, зловещо удря на провал. Вероятно Борисов от самото начало е бил сигурен, че дава толкова хитова идея, че просто не е било необходимо да ражда друго прозрение с което да спасява бъдещето на целия Европейски съюз. Сигурно от позицията именно на тотален идеен реформатор обаче съвсем наскоро премиерът се впусна в солиден анализ на близките ни съседи: „Ние и сега сме достатъчно активни, но, вижте, всичките тези събития, които се случиха в Гърция, и опитите за референдум, за...това бяха игри, но много бързо дойде горският и ги...в края на краищата на 15-ти те нямат пари да си платят пенсиите и заплатите”.

Не знам защо почти никой не обърна внимание на това изказване. В него има ясна идея за Европа. Тя е нещо като гора с непослушни животни и очевидно в нея съществува фигурата на някакъв мистичен Горски, който командва жестоко и натирва непослушните в ъгъла. Вероятно заради това ГЕРБ упорито крият премиера от изслушване в парламента по темата за кризата в ЕС, защото не искат някой друг в Европа да се усети за тази приказна теория и да я свие от видният теоретик на кризата.

Вероятно има и друга причина. В европейският си възторг на спасител, българският премиер спомена и друг свой възглед за Европа: „Колкото и да се приказва, всички лидери и премиери от една страна отстояват националните си интереси, но всички очакваме какво ще реши в края на краищата Германия“.

Очевидно решението е лесно. Каквото каже Германия, ние го приемаме и предлагаме. Меркел и Борисов – ръка за ръка през вековете. И къде се бутат тези нещастни поляци, които се опитват да критикуват Германия? Те по никакъв начин не се вписват в розовата европейска идилия на Боркел (ако Саркози и Меркел са Меркози, то очевидно дружбата между нашия премиер и германката трябва да бъде увенчана с Боркел).

Тук е време да обобщим планът „Борисов” за спасението на Европа: намаление на всички пенсии, никакво харчене, никакви референдуми, да живее Горския и най-накрая нека Германия да реши. С две думи – злобните журналисти, които постоянно се подиграват на премиера, че няма европейски идеи най-накрая  трябва да замълчат.

Еволюция е претърпяло и друго разбиране на Борисов. През 2009 година, когато дойдоха на власт, ГЕРБ си поставиха две цели – влизането в Шенген и присъединяването към механизма ЕRM 2, поетично определян като „чакалнята на Еврозоната”. В името на този механизъм Дянков не се разплати с бизнеса, удуши всички социални програми, постави общините на колене, само, за да може, но година по-късно, кабинетът официално да се откаже от тази цел. Като вземем предвид и упоритото твърдоглавие на Холандия да не допусне България в Шенген, то резултатът Европа срещу ГЕРБ е 2 на нула и то без шанс за промяна. Вероятно това е причината Борисов да преоткрие синовни чувства към Меркел и да се самоназначи за спасител на Европа, да се надява, че все още е останал някой българин, който да се хване на идеята, че управляващите знаят какво правят, какво искат и накъде водят страната.

Но истината става все по-очевидна. Европа за Бойко Борисов е нещо като далечна приказна страна в която нищо не зависи от него. Той я възприема като някаква свръхдаденост с която трябва да се съобразяваш, а не като проект в който можеш да взимаш дейно участие. Именно подобен тип слагаческо поведение подхранва идеите за Европа на две скорости, защото авторите на този план знаят, че има лидери, които никога няма да възразят на такива идея, независимо, че тя ги праща завинаги в килера на прислугата.

Нека обаче да си представим за момент, че е възможно в ЕС да тече тотална българизация на политиката, така де – от отчаяние човек и за мускул се лови. Понеже е очевидно, че България няма как бъде на висотата на европейските хоризонти, дори и, когато те са в криза, то значи трябва да внесем яростна българщина в самото сърце на ЕС – Брюксел. Заплати от по 150 евро, недостъпни болници, образование само за привилегировани и полиция, която бие наред. Тоталната българизация на ЕС изисква тоя сухар Барозу спешно да усвои как са на английски фрази като „шменти-капели”, „Цецо също е красив” и „всички депутати са безделници”. И сутрин задължително – шкембе-чорба с повечко чесън и хлебец, за да има сили да издържи еврокомисарите, които се подслушват едни и други и си плетат интриги с флашки. Европейската комисия трябва да усвои правилото да си търси министри на завои и да започне спешно строежът на магистралата Лондон – Берлин, както и да се обвинява опозицията, че се опитва конспиративно да остави Европа без асфалт. Еврокомисарят по финансите решава, че парите по програмите са твърде ценни, за да бъдат раздавани и ги прибира в трезора, а отговорникът по транспорта започва да гледа ехидно европейските железници и да сумти, че тези черни дупки трябва да бъдат поправени, пардон – продадени. И така стъпка по стъпка до окончателната победа на българизма.

Едва след своята българизация Европейският съюз ще стане истинско място за живеене, където неговият Спасител да се чувства удобно, а не някаква тъпотия, която го кара да скучае по цели часове.

И всичко това, разбира се, докато не дойде Горския...

Дано Б.Б да е знаел кого има предвид.