Пурковци на XXI век

Пурко. Така се казваше главният герой от филма на Николай Волев "Господин за един ден". В кулуминацията на сюжета бирниците взимат абсолютно всичко от бедният музикант Пурко и го оставят само по бельо.

Филмът е от 1983 година, но сякаш съдържа знание за финансово-икономическият терор над съвременните българи. Просто в България историята обича да бъде удивително една и съща. А ужасът от бирниците е трайно закодиран в генетичната памет на хората. Героят на Елин Пелин дядо Матейко приема да влезе в рая (въпреки липсата на кръчми) едва, когато разбира, че всички бирници се пържат в ада.

Съвремените законови правила за това какво могат и какво не могат да вземат частните съдебни изпълнители от хората направо сияят от социална загриженост. Оказа се, че българската държава чрез закон е гарантирала правото на всеки да спаси от бирниците два чифта бельо и всички употребявани обувки.

Два чифта бельо! Човек веднага усеща социална сигурност като си го представи. Че да се скиташ и без тези два чифта из студения свят е съвсем опасно в тези времена на пропаднали нрави и неочаквани изненади. Очевидно логиката е, че грижата на държавата стига единствено до бельото - оттам-нататък всеки да се оправя сам с въпроса за личната си неприкосновеност.

Картината е епична - в сблъсъкът си с институциите, човек може да бъде ошушкан до долните си дрехи. Абе, социална държава, че чак дрънка. В битката с бирника можеш да останеш без нищо, но пък обществено осигурен с долни гащи и шапка.

Като истински Пурко.

Добре, че Рая, казват библейските източници, е топло. Там и бирници няма. Значи поне един ден социалната държава ще ни е осигурена.