Пурко. Така се
казваше главният герой от филма на Николай Волев "Господин за един
ден". В кулуминацията на сюжета бирниците взимат абсолютно всичко от
бедният музикант Пурко и го оставят само по бельо.
Филмът е от
1983 година, но сякаш съдържа знание за финансово-икономическият терор над
съвременните българи. Просто в България историята обича да бъде удивително една
и съща. А ужасът от бирниците е трайно закодиран в генетичната памет на хората.
Героят на Елин Пелин дядо Матейко приема да влезе в рая (въпреки липсата на
кръчми) едва, когато разбира, че всички бирници се пържат в ада.
Съвремените
законови правила за това какво могат и какво не могат да вземат частните
съдебни изпълнители от хората направо сияят от социална загриженост. Оказа се,
че българската държава чрез закон е гарантирала правото на всеки да спаси от
бирниците два чифта бельо и всички употребявани обувки.
Два чифта
бельо! Човек веднага усеща социална сигурност като си го представи. Че да се
скиташ и без тези два чифта из студения свят е съвсем опасно в тези времена на
пропаднали нрави и неочаквани изненади. Очевидно логиката е, че грижата на
държавата стига единствено до бельото - оттам-нататък всеки да се оправя сам с
въпроса за личната си неприкосновеност.
Картината е
епична - в сблъсъкът си с институциите, човек може да бъде ошушкан до долните
си дрехи. Абе, социална държава, че чак дрънка. В битката с бирника можеш да
останеш без нищо, но пък обществено осигурен с долни гащи и шапка.
Като истински
Пурко.
Добре, че Рая,
казват библейските източници, е топло. Там и бирници няма. Значи поне един ден
социалната държава ще ни е осигурена.
No comments:
Post a Comment