30 въпроса за книгите

Попаднах на една литературна анкета с 30 въпроса за книгите и се амбицирах да отговоря на всички тях. Йосиф Бродски навремето казваше, че неговата биография като човек не е интересна и единственото смислено, което може да разкаже за себе си е своята биография на читател. Докато пишех отговорите осъзнах, че ние можем да разберем света най-вече през книгите, защото светът  съществува, за да бъде пресъздаван, разбиран, интерпретиран и преразказван. Това е нашият начин да оставим следа след себе си и да оставим следи в себе си. Рядко съм писал нещо с по-голямо удоволствие от отговорите на тези въпроси.

1. Любима книга: Не мога да дам конкретен отговор на този въпрос. В различни периоди от живота си бих посочил различни книги - "Сняг" на Орхан Памук, "Измерването на света" от Даниел Келман, "Ни вест от Гурб" от Едуардо Мендоса, "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон, целият цикъл "Хиперион" от Дан Симънс. Харесвам "Майстора и Маргарита". Чел съм я 15 пъти. Избягвам да го споменавам обаче от оригиналност. Просто много хора прекаляват с харесването на "Майстора и Маргарита", а дори не съм сигурен дали са я разбрали правилно. Харесвам журналистически книги от типа "Призрачни войни" на Стив Кол и "Ал-Кайда - пътят към 11 септември" от Лорънс Райт. Такива книги се пишат трудно, бавно, трябва да се видиш с два милиона души докато ги напишеш, да обобщиш невероятно количество сложна информация. Това респектира...

Егати гадния въпрос. Който може да си каже любимата книга и тя е само една, все едно се е прострелял в слепоочието.

2. Най-омразна книга: не мога да понасям Куелю. Мразя книгите от типа "Подсъзнанието може всичко" или "100 начина да подобриш живота си". Веднъж попаднах на книга с истории, наречена "Пилешка супа за душата". Очевидно душата ми се оказа алергична към пилешката супа, защото лиготията на историите щеше да ме унищожи. Мразя американски тийндейджърски романи, защото съм убеден, че ако някой ден светът бъде унищожен причина за това ще именно поотрасналите днешни американски тийнейджъри.

Намразих и книгите на Георги Господинов. На него просто адски му личи колко много се старае да бъде модерен. И става смешен.

3. Книга, която ви кара да се смеете високо: книгите за Уилт на Том Шарп, "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин" от Владимир Войнович, целият Хашек, "Наталия" от Антонио Гомес Руфо

4. Книга, която ви кара да плачете: избягвам да плача на книги. Много от тях лесно могат да те разреват. Последната книга, която почувствах сякаш с кожата си беше "Марина" от Карлос Руис Сафон.

5. Книга, в която бихте искали да живеете: във вселената на "Пътеводител на галактическия стопаджия".  Или в безметежната вселена на Удхаус. Има един разказ на Уди Алън за един среден американец, който намира изобретател, създал машина, която намира начин да те прати в някой роман. Образът си избира да отиде в света на "Мадам Бовари", защото очевидно си пада по хронично недоволни интелектуалки. Приключението не свършва добре. Намерете разказа и ще се убедите.

6. Любима книга от детството: "Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада" - двете части на книгата. "Небивалици" на Доналд Бисет, "Отвличането на автобуса" на Чавдар Шинов, "Приключенията на Незнайко" на Николай Носов.

7. Книга, която може да цитирате: "Непосилната лекота на битието" - има цяла част в нея, разсъжденията за неприемането/приемането на историята, които мога да пресъздам пичти буквално. Кундера е майстор в това да те впримчи в капана на своите разсъждения. Вероятно, защото се прави на непукист.

8. Книга, която ви плаши: "Голият обяд" на Уилям Бъроуз. Книгата има размах и стил, но ми приличаше на явление от друго измерение. Все едно си се сблъскал с доста чужд разум.

9. Книга, която ви отвращава: "Войникът и държавата" на Самюел Хънтингтън. По-отвратителна и гнусна книга не съм чел досега. Хънтингтън е едно милитаристично копеле, което е заслепено от своите фобии.

10. Книга, която промени живота ви: "Адамов комплекс" от Владислав Тодоров. От нея схванах, че силата на левия политически език е жива, мощна и продължава да запленява въображението. Ироничното е, че Тодоров пише книгата си, за да докаже точно обратното. В крайна сметка обаче и той попада в плен на радикалната лява словесност. Искаше да убие левия език, а всъщност го възкреси и запази.

11. Книга от любим автор: "Лазурната мас" от Владимир Сорокин

12. Книга, която описва живота ви: "Сирените от Титан" от Кърт Вонегът. Това е шантава и фантастична книга, но цялостното й светоусещане адски си прилича с моето. Заради това я четох с изумление - книгата отгатваше мислите ми преди дори да успея да ги формулирам.

13. Книга, чийто герой наподобява вас: Вавилен Татарски от "Generation П" на Виктор Пелевин. И аз подобно на него възприех целият преход като някаква гигантска медийна манипулация. Не станах мъдрец и не преоткрих притчата за Симург, но като цяло чувствах, че все едно описват мен.

14. Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: не съм обмислял сериозно въпроса за брак с литературна героиня. Вероятно, защото такава героиня можеш да видиш гола единствено във въображението си, но не и наистина.

15. Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: Трите тома с приказки на Ангел Каралийчев. Издателите бяха направили странен номер. Сред всички приказки бяха сложили и част от разказите от сборника на Каралийчев "Ръж". Тези разкази вероятно са едно от най-добрите приозведения на българската литературата, но в тях има толкова тъга и мъка, че когато за първи път прочетох "Гробът го вика" например, усетих как нещо в детската ми душа потреперва неистово. Никога не е имало шанс да не стана комунист след като още като дете изчетох тези разкази.

16. Най-дебелата книга, която сте прочели: откакто почнаха да се пишат многотомно и дебелииии фентъзи-саги, това е въпрос, който е лишен от смисъл.

17. Най-кратката книга, която сте прочели: "Гълъбът" от Патрик Зюскинд. Дори не знам защо я издават в отделна книга. И също така: " Супата на Кафка" от Марк Крик.

18. Книга, от която ви е срам че я харесвате: обичам книги със зомбита, въпреки, че знам, че това не говори за извисен литературен вкус. Харесва ми и романа "Шибуми" на Треванян, въпреки, че е адски недостоверен и главният герой Николай Хел е като някаква версия на Супермен.

19. Книга, която ви възбуди: еротичната възбуда от книги е тема на която може да се посвети роман, така че, ще пропусна отговорът на този въпрос. Ако говорим за възбуда в интелектуален смисъл - подобна тръпка в мен събуди "Махалото на Фуко" от Умберто Еко - просто открих, че интелектът е задължен да иронизира мащабно околния свят. Това беше едно от най-висшите ми културни открития.

20. Книга, която сте прочели най-много пъти: "Рома етерна" от Робърт Силвърбърг (после я изгубих и сега не мога да я открия отново. Мамка им на издателите, които не искат да преиздават своите шедьоври) и "Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн.

21. Любима картинка на книга от детството: обожавах кориците на поредицата "Галактика". Художничката им се казваше Текла Алексиева, именно заради нейните корици възпитах в себе си интересна страст съм сюрреализма и фантастичните илюстрации.

22. Книга, която планирате да прочетете: смятам най-накрая да се хвана и да прочета "Вълшебната планина" от Томас Ман. Намерих си я в едно кашонче само за 2 лева, но от една година си намирам причини да я заобикалям. Предната книга, която заобикалях така - "Степният вълк" от Херман Хесе се оказа изключително яка и сега мога да твърдя, че Хесе е един от любимите ми писатели.

23. Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Критика на чистия разум" от Кант :)))))))

24. Книга, съдържаща любимата ви сцена: обичам сцените на окончателно отмъщение или постигането на откровение. А такива има в много книги.

25. Любима книга, прочетена в училище: банално - харесвам "Тютюн" и то с образа на Лила.

26. Любима нехудожествена книга: "Политическото животно" от Джеръми Паксман

27. Любима художествена книга: Ако някога успея да отговоря на този въпрос с едно-единствено заглавие, значи окончателно съм полудял и трябва да бъде спешно институционализиран.

28. Последната книга, която прочетохте: "В дворците на слънцето" от Брайън Д'Амато. Книгата се оказа неочаквано зарибяваща. Най-накрая видях писател, който наистина е наясно с маите, а не просто си играе с митовете за тях.

29. Книга , която в момента четете: "Норвежка гора" от Харуки Мураками. Мисля, че с нея успешно приключвам четенето на абсолютно всичко, което е преведено от Мураками на български. Наскоро налетях на негово английско издание на последния му роман "1Q84", та възнамерявам да се опитам да положа усилия и да се захвана на английски с него, защото няма да имам енергия да чакам дългия и сложен превод на български.

30. Книга, която обичате да дискутирате на кафе: обичам да дискутирам творчеството на Набоков. Харесва ми носталгията на паметта в неговите книги. Мога с часове да говоря за френските сюрреалисти и дадаисти. Обичам тяхната поезия и екстремен политически светоглед.