Десет дни в Русия промениха живота
ми изцяло. Просто най-накрая схванах, че наистина едни страни са по-близки на
човек от други. На мен Русия ми се оказа безкрайно близка, разбираема и красива.
Не исках да си тръгвам от там. В самолета на връщане ми се плачеше. Казвах си,
че ако сега вселената прояви магическата си природа и отнякъде ми паднат 200
хиляди евро, ще ги инвестирам в едно-единствено нещо – ще направя една огромна
обиколка на Русия. От границата й с Полша чак до Владивосток. Навремето в
учебниците по-руски четяхме, че Русия е страна в която слънцето буквално не
залязва. Владивосток се буди, Москва още спи. Москва се разсънва, Владивосток
ляга да спи. Ще обиколя Русия от граница до граница, защото знам, че това е
ефектен начин да благодаря на небесните сили, че са изсипали толкова много
красота на едно място.
Страната, където слънцето не
залязва.
Същото, разбира се, може да се каже
и за Фейсбук. Там винаги има дежурни по вселена, които бдят за мислите на
пътешествениците и за техните вдъхновения. Това уникално разширява света. Аз
успях да споделя моята Русия с Фейсбук и така я разширих до възможната крайност.
В нея никога няма да залезе слънце, защото много очи са втренчени натам и чакат
още някоя изненада.
Влакът
Пловдив - София. Във Вакарел в моето купе се качиха четирима приятели на около
60 години от шоплука и проведоха толкова уникален разговор, че бързам да го
споделя из ФБ. Разговорът беше носталгичен, пълен с тъга за годините на прехода
и за хора, които вече ги няма сред нас. Изведнъж с ужас установих, че всеки
втори спомен на тези хора почва с фрази като: "Спомняш ли си онази
братовчедка на съседката, където я убиха с брадва", "А пък стринка
ми, където мъжът й умря, когато една тухла му падна на главата",
"Онзи от горната махала, където магарето го ритна в стомаха и той умря два
дни по-късно, нали го знаеш", "А балдъзата ми, която я бутна кола на
шосето и й строши краката, сещаш ли се", "Съседът ми, където брат му
го наръга с нож, когато се напиха"....Лелееее, казах си аз, тези хора от
Шопско преход ли са изживявали или роман от Стивън Кинг. А представете си
потреса ми, когато тези хора, обръгнали на смърт, кръв и ужаси, най-накрая
започнаха да плюят Бойко Борисов. Яко сме се натресли с тази власт, якоооо....:)))
----------------------------------------------------
Чета
заглавие: "Хвърлят камериерките в борбата с тероризма". Йес! Винаги
съм знаел, че неоправеният правилно чаршаф разстройва тежко психиката на
терористите и те се записват в манастир, за да подтиснат лошите спомени :)))))
Също така не бива да се подценява трайният антитерористичен ефект на
непочистената хотелска баня - терористът се депресира, липсата на шампоан го
психира, а отсъствието на нови хавлии го убеждава, че тя страната и без това е
трайно прецакана, има ли смисъл да пуска бомбите....:)))))) А на следващ етап
чакам заглавие: "Камериерките само по жартиери - така терорът ще бъде
трайно разсейван" :)))
---------------------------------------------------
Чета една
статия за най-странните секс-закони по света. От нея научих впечатляващи неща
за човешката сексуалност - като тази, че в САЩ е незаконно да използваш за секс
животни от застрашен вид, с изключение на насекоми. После как да не повярваш на
теорията, че американските президенти всъщност са бръмбари от далечна планета -
оставили са си вратички за извънземни бръмбарски оргии. Въобще кой ли ня
кога си е
помислял, че квантовата физика ще ни даде отговорът за вселената. Истинският
отговор ще ни го даде по-скоро Кама Сутра :))))) А в Пловдив има неписано
градско правило, че хванат ли те да правиш секс с една девойка, си обречен на вечно
презрение, Непреходната слава на града изисква да си лягаш поне с две
представителки на нежния пол едновременно :)))))
-------------------------------------------------------
Гледах по
телевизията как ГЕРБ се опитват да атакуват кметицата на Перник Росица Янакиева
заради това, че те, именно Те, не си свършиха работата. Долу ръцете от
най-успешния управленец на БСП! Тези психари май не са научили основния урок
във вселената - никога не се закачай с перничанка, особено, ако топките ти не
са от желязо :)))) Май не им стигна това, че тя ги отнесе два пъти на избори
като фен на Металург бутилка с бира, май искат още от винкела - е, ще си го
получат :)))
-----------------------------------------------------
Първи
сблъсък с българската реалност след 10 дни. Текат новините: реколтата от жито
щяла да бъде най-добрата от 20 години насам и с най-добро качество. Нооооо,
това съвсем не означавало, че цените щели да паднат, защото цената на зърното
се определяла от световния пазар, а пък България била миниатюрна част от нещо,
като мозъкът на Цветанов съотнесен към общия обем на черепа му...Значи, ако ще
5 милиарда тона отгоре добиви да има, българите пак ще плащат хляб скъп като
роклите на фолкпевица. Това ли е великата справедливост на пазара? Каквото й да
стане - потребителите да го отнасят? :))))
-----------------------------------------------------
Последен
ден в Русия. Москва е слънчева и жизнена, продават сладолед на всеки ъгъл,
московчани забързано не спират с темпото нито за миг, а московчанки, ах тези
московчанки, се обличат по начин, който би докарал инфаркт и инсулт на всеки
евангелистки проповедник. Цял ден обмислям, но не си спомням да съм виждал нещо
по-хубаво от този град. Едва сега разгадах и една от големите тайни на руската
лит
ература.
Винаги съм се чудил защо тези руснаци (особено поетите и писателите сред тях)
като отидат в емиграция, така въздишат по родината и по-специално по Москва.
Прочетете емигрантската поезия, там са излети повече сълзи за Москва, отколкото
за загубени любими или пропиляно богатство. Вече разбрах защо е така. Защото,
дорогие друзья, Москва поставя пред отделния човек един огромен проблем. И той
е - как изобщо ще живееш без нея отново :)))))))
------------------------------------------------------
За 8 дни в
Русия бях в толкова църкви, църквички и манастири, че като се върна в София
задължително трябва да отида на стриптийз клуб. За да се балансират енергиите.
Май твърде много ме пречистиха тука :)))))
---------------------------------------------------
7 часа
обиколка на Ярославъл. Научих всичките им князе, всичките им битки, всичките им
църкви (а те са 50), а в процеса на това историческо пътешествие опознах и три
марки руска бира. Историята и алкохолът вървят ръка за ръка, каквото й да ви
говорят академиците. С очите си, най-накрая, видях и Волга - река огромна като
главата на Цветан Цветанов. Градовете от Золотое кольцо России са все около Волга,
защото, поне според мен, при гледката на огромната река в душата на руснака
става удивително чудо - човек гледа безкрайната природа, диви се на творенията
божии, удари един кръст пред позлатените кубета, пък най-накрая отива в първата
кръчма да удари две бутилки с водка. Защото, както се казва, историческият
човек е неясен и мъглив. Но пък пиещият такъв винаги е готов да ви говори за
история и да ви попее избрани руски романси, с очите си го видях....:))))
--------------------------------------
Бях на
среща с журналистите от един малък градски вестник в Ярославъл. Разговорът
започна обичайно с леко подозрение на страните една към друга. След 50-тина
шоколадови бонбона, няколко кипятока вече говорихме по всяка тема по познатата
вселена - опозицията в Русия, плюсовете и минусите от влизането на България в
ЕС, дължината на краката на младите руски студентки, положението в Сирия и
всички див
отии, които
двата прехода - българския и руският са натресли на народите. Най-накрая едната
журналистка удивено възкликна: "Нее, ние наистина сме братя". Знаете
ли, това изречение обобщава всичко, което може да се каже - колкото и да го
отричаме ние наистина сме братя :)))) А най-накрая поднесох на редакцията една
бутилка с крушова ракия. Журналисти, алкохол, политика - беше живо чудо, че
срещата свърши само за около 3 часа :))))))
--------------------------------------------------
Старият
репортер смени адреса си. Днес той се намира в град Ярославъл. До него се стига
след тричасово пътуване с влак, което е невероятно изживяване. Руската природа
наистина обича брезите и рябините, а сред тях се сгушват малки къщички. Имах
чувството, че постоянно виждам тези къщички по пътя към Ярославъл. Самият
Ярославъл е град като картичка. Изящен е като кратък Фейсбук-статус и всичко в
него е толкова руско, че чак се чудиш дали не е една измислица. Все едно си в
град, който едно към едно е изваден от филма "Гара за двама" :)) В
Русия постоянно ми се пее. И да, не е страничен ефект от водката. От въздуха е,
мама му стара :))))
----------------------------------------------
Руснаците
имат особено отношение към властта. То е изпълнено с иронична двойственост.
Поддръжниците на Путин например са разбрали, че не е комерсиално пред чужденци
да хвалиш президента и заради това първо започват с ирония към него, с няколко
шегички, с бързо охулване на цялата власт в Кремъл, а чак най-накрая си
позволяват да кажат и няколко хубави думи. Опозиционерите са на обратния полюс
- поч
ват с
хвалбите и най-накрая завършват с критиките. Според мен заради това западните
журналисти и анализатори изобщо не могат да схванат Русия или пък поне малко да
разберат политическите процеси в нея. Руската политическа душа като герой на
Достоевски прекалил с водката се изплъзва от подредените политически обяснения.
Да не говорим, че на маса - и феновете на Путин и антипутинистите, рано или
късно започват да говорят като преродения Бакунин и стигат до извода, че
властта е изначално зло и трябва да живеем в безвластнически свят...Как да не
получават западняците инфаркти, когато се сблъскат с това? :)))))
------------------------------------------------------
Русия е
фабрика за сбъдване на интелектуални мечти. Разходих се по улица
"Арбат", видях театърът на Вахтангов (той е кръстен на него, разбира
се), видях продавачите на книга, продавачките на сувенири, паметникът на
Окуджава и се сетих за онази негова песен, в която той казваше - "Пешеходы
твои — люди невеликие" и се почувствах част от цялата поезия за Москва, от
целия този град, който е толкова го
лям, че ти
трябва цял живот, за да го опознаеш и обходиш. Съвременната разходка из Арбат
също е занимание интересно. Защото поетичните проблясъци, които те обземат от
паметника на Пушкин и Наталия Гончарова малко по-нататък са прекъснати от
девойки с листовки, които те канят да посетиш музея на еротиката или пък музея
на телесните наказания...Това е Русия, казах си аз философски, поезия, слънце,
еротика и бой в едно. Важно е баланса между всички тях да е подсигурен. Тогава
можеш да разхождаш по Арбат без да се опасяваш за някоя част от тялото
си...:)))))
---------------------------------------------------
Когато
човек влезе зад червените стени на Кремъл, едва тогава може да схване
историческата съдба на Русия. Просто нищо в тази страна не може да бъде малко.
Там има пространство за всичко - за мечтите, за дивотиите, за светците, за
диктаторите, за девойките с къси поли и за девойките с изрязани деколтета.
Всичко в Русия е голямо и заради това тази страна не е състояние да не се държи
епично :)))) С
амо в
Оръжейната палата в Кремъл (това е музей в който се държат дрехи, аксесоари,
подаръци и превозни средства на руските царе) има толкова злато, че ако го
махнат от витрините сигурно ще могат да си купят половин Африка и да получат
Сейшелите като бонус. Не го казвам да хваля руснаците. Просто се опитвам да
обясня, че Тютчев навремето изобщо не е бил патетичен или романтичен като е
казал, че Русия не може да се разбере с ума. Не е дрънкал празни приказки този
пич. Русия трябва да бъде почувствана....
----------------------------------------------------------
Москва е
място, което трябва да се види. Всичко тук е голямо. Мащабно. В един
кораб-ресторант по Москва-река налетях на един бивш полковник Сергей, който с
жена си и още две приятелски семейства празнуваше рожденния си ден. Като видя,
че съм от България, Сергей (на първата си водка) започна да споделя впечатления
от всички градове у нас, където е бил. На втората водка вече ми разправяше за
българс
ките
момичета с които е спал. На третата водка руснаците и българите вече бяхме
братя, свързани в исторически съюз не само от пиенето, но и от поривите на
кръвта. На четвъртата водка Сергей вече разтревожено казваше, че дъщерята на
съседа му е на 25 години и все още е "холостая" (неженена) и
настояваше да ме води на гости, за да ме запознава с нея...След като видя, че
все още не ми се жени, човекът обаче настоя да ми даде телефоните си, за да му
отида на гости. "За какво са ми всякакви други европейци", сподели
този кадър - "На мен ми е приятно да си пия с българи" :)))
---------------------------------------------------
Време е да
отлитам. Москва не чака, а казват, че и не вярва на сълзи. Значи в Москва се
влиза единствено с радост. Пора улетать! А, както казваше поетът Игор Северянин
(едно много нафукано, но страшно талантливо копеле):
Мой взор
мечтанья оросили:
Вновь –
там, за башнями Кремля, –
Неподражаемой
России
Незаменимая
земля.
No comments:
Post a Comment