Телевизионната демокрация на тоалетната хартия

С леко закъснение видях една новина, която просто не може да не остане изкоментирана. Става дума за това, че Народното събрание дава 175 хиляди лева за тоалетна хартия за следващия парламентарен сезон. Ръцете веднага ме засърбяха да напиша нещо твърде първосигнално - че единственият резултат, който този парламент досега е дал наистина спешно заслужава титанични количества санитарни материали. Политиката на ГЕРБ толкова сериозно прилича на думата, която се опитвам да премълча, че дори се учудвам на ниската сума, която се хвърля с цел прикриване на крайния очевиден резултат...

Но това са дребни, гадни и гнусни шегички. Ще се върнем към тях в края на текста.

Темата всъщност е малко по-сложна. Ние живеем в телевизионна цивилизация, която трайно е фиксирана в продуктите на отходната човешка дейност. Ако мислите, че преувеличавам просто пуснете произволна телевизия по време на рекламната пауза - поне две трети от рекламите ще бъдат за тоалетна хартия, обещаващи извънредна мекота за чувствителните части, за лекарства срещу хемороиди или срещу разстройство и запек. Телевизионната демокрация очевидно пряко зависи от здравословното състояние на червата и заради това е изключително загрижена за тяхното добро състояние и функции. С други думи българският парламент се вписва сериозно в постмодерната културна ситуация на света, която трайно се интересува от последната забранена територия на човешката телесност. С други думи - не искам аз да съм първия футурист, който ще се опита да обрисува как ли ще изглеждат тоалетните от 22 век, но не съм далеч от мисълта, че дори и там, в това кътче на извоювана тишина и спокойствие, съвсем скоро няма да има мира за духа човешки, а той ще бъде безкрайно тормозен, анализиран и атакуван с реклами в момента в който даде свобода на отделителната си система.

Преди да преминем към политическите послания, нека да поговорим за философската основа на темата. Лайното, казва Милан Кундера, е много по-сложен богословски проблем от злото. В книгата си "Непосилната лекота на битието", чешкият писател сериозно анализира темата и то по съвсем неироничен начин. Ако злото в света можем да отдадем на свободната воля, която е експлоатирана по неправилен начин, то за лайното е отговорен изцяло създателят на човека и света. Ако приемем, че това е някаква Висша сила, а не стихийната еволюция, значи в богословските факултети вместо да четат Кант и псалми, трябва да се концентрират върху рекламите за тоалетна хартия и да ни обяснят защо в битието си всекидневно човек се сблъсква с подобен странен продукт и какво трябва да ни говори той за космическата природа на живота.

Не възприемайте това като нещо гнусно. Проблемът е наистина сложен. И, което е най-интересно, пак от Кундера научаваме, че в Средновековието не един или двама богослови са се опитвали да го разрешат. Така например Йоханес Скот Еригена, богослов от 9-ти век е твърдял, че в Рая човекът не е отделял изпражнения, а погнусата му е дадена като наказание за пречупването на волята Божия. Прословутият гностик Валентин, наречен от Борхес, йересиарх номер 1, също е виждал много ясно проблематиката е бил категоричен, че Христос е ял и пил като обикновените хора, но съвсем необикновено никога не е ходил до тоалетната. Подчертавам това като свивам отново разсъжденият на Кундера, за да се види, че лайното е в пряко противоречие с религията, което означава като минимум, че телевизионната демокрация на тоалетната хартия определено е взела някакъв неправилен завой в тъмните векове на историята.

Умберто Еко в коварната си книга "Тайнственият пламък на кралица Лоана" също се спира достатъчно широко на темата и подчертава, че всъщност лайното е единственото нещо, което човек не дели с никого другиго и вероятно именно от тук можем да вземем базата за критика срещу обявената парламентарна новина.

Човекът може да бъде разглеждан като благородно създание със звездни пориви. А може и да бъде сведен единствено до производител на екскременти.

Всичко зависи от литературния контекст и политическата ситуация. А това Народно събрание се е разположило в такъв контекст, че от тази новина не може да следва абсолютно нищо хубаво. 175 бона за тоалетна хартия е като диагноза. Това парламентарно мнозинство е производител целенасочено единствено и само на това.

С други думи - лансираната цифра може да бъде разлеждана като фукня, в епохата в която българите определено са разредили миговете си на подобно усамотения заради трайния глад и дърварска дясна политика.

Значи едната - преуспялата част от народа се фука със здраво храносмислане и отделяне. А другата - седящата в глад и замразени доходи може да преглъща леко завистливо. И като казвам преглъща имам предвид основно фигуративния смисъл на глагола. Но не отричам и буквалното му тълкуване. Политиката също като хората може да бъде разглеждана понякога като един процес на безкрайно отделяне на отпадъци и някой трябва да поеме бремето на това да бъде наблюдател и жертва на това злодеяние.

Казано с други думи, очевидно и през този сезон напъването ще бъде основна цел на парламентарното мнозинство, а описаното крие остра опасност през 2013 година, в България единствената тема, която да е останала е окончателното превръщане на страната в кенеф. Извинявам се за грубия израз. Но парламентът е по-груб от мен. 175 бона са това, очевидно ще има много какво да си види...

Ако се върнем пак към Кундера, той смята, че изкуството е родило опозиция на света в който има изпражнения. И това е кичът. Кичът, казва чехът, това е свят, който е освободен от лайното. И заради това изглежда така идиличен, пасторален и невъзможен.

Ако е кичозно да се отърваваш от постоянния източник на такава телесна агресия, значи трябва да си пожелаем едни кичозни избори през 2013 година.

Крайно време е телевизионната демокрация да излезе от тоалетната тема.

Като начало – нека да се освободим от фабриката за лайна.