Преди време във
фейсбук беше много популярен един статус, чиято цел бе да се сподели от повече
хора. Този статус гласеше: "Казваш за някой, че е дебел, но всъщност ти не
знаеш, че той може да има сериозно заболяване. Казваш на 15 годишно момиче,
което държи сина си в ръка курва, но ти не знаеш, че тя е била изнасилена.
Казваш на един мъж грозен, но ти не знаеш, че белезите по лицето му са в
следствие на това, че той е спасил нечий живот. 85 процента от вас няма да
сложат това на стената си. Но ти го постави, ако си срещу стереотипите и
предразсъдъците".
Трудно е човек
да не издържи и да не постави този текст в своя профил. Но, ако погледнем с
критично око веднага ще видим, че изречението "85 процента от вас няма да
сложат това на стената си" си е чист стереотип и то направо размазващ.
Тоест темата за толерантността, предразсъдъците и стереотипите е много
по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед и не всеки, който се обявява срещу
тях наистина е наясно какво точно прави.
В подобна
странна ситуация се постави и Комисията за защита от дискриминация със своето изследване
за това, че българските учебници възпитавали в стереотипи и толерантност.
Прегледът на примерите за това обаче може да предизвика леко причудливи
чувства. Например - нетолерантно било младите поколения да се учат на това, че
сексуалното общуване става само между мъж и жена. Ако тръгнем по тази линия на
разбиране на толерантността, това означава ли, че трябва да започне да се
преподава цялата Кама Сутра още в първи клас. Защото, ако пропускането на
факта, че сексът може да не е само между мъж и жена се възприема като
стереотип, то вероятно като стереотип трябва да броим и липсата на информация
за това, че сексуалното общуване става в различни пози.
От КЗД
специално обръщат внимание за текст, посветен на св. Георги Софийски, който е
изгорен от османлиите на клада. Според тях към тази история трябвало да бъде
добавен текст, че агресивна е не самата религия, а политиката на империята. Още
отсега смело можем да предположим, че именно обяснителният текст ще е този,
който ще възпали лошите чувства. Младите поколения не са машина за запаметяване
на обяснения, те са мислещи същества и пришитите и изкуствени възпитания в
толерантност няма как да минат. Толерантността става естествен процес по съвсем
друг начин, а академичните прийоми просто не играят. Защото по тази логика
трябва да изкореним от учебниците прякора на Василий Втори - Българоубиец. Нима
това не е стереотип? Нима смеем да кажем, че той е убивал само българи?
Странната представа за толерантност и борба със стереотипите може да на натресе
историческа промяна на прякора - само Очеизваждача, за да не насъкваме младите
поколения срещу Гърция.
Не всеки, който
идва с добри намерения може да направи добро. Това е класически случай.
Толерантността се попива от самото общество, а не от учебникарските фрази.
Историята не може да бъде пренаписана в стил на политическа коректност. Така тя
просто за пореден път се превръща в проблем. И в стереотип, макар и с друга
окраска.
А може би
трябва да спрем да я учим, а?
Опасявам се, че това предложение не стои далече по
така начертания път.
No comments:
Post a Comment