Килърите на БДЖ заслужават вечен позор

Планираното от поне година и половина убийство на БДЖ вече навлиза в своята последна фаза. Маските от лицата на наемните икономически килъри окончателно паднаха. За пореден път те вкараха БДЖ в умишлена криза, за да могат да осъществят отдавна бленуваното ошушкване на железниците, докато от тях не останат само три-четири ръждасяли вагона.

Кабинетът без всякаква причина внезапно спря субсидията, която трябва да дава на железниците за тяхното функциониране и изведнъж шефът на БДЖ Йордан Недев обяви, че без парите от държавата, ще трябва да бъде съкратен половината персонал и да спре 200 влака.

Какво ли му пука на него? С тези си изявление той всъщност показа, че от самото начало е пратен в БДЖ не да управлява дружеството, а да го готви за окончателен и пълен фалит. Когато преди година и нещо железничарите изригнаха като гражданска сила, бе обявено, че спасителната програма за БДЖ предвиждала приватизация на "Товарни превози", а с парите от нея укрепване на БДЖ.

Вероятно това е някакъв вид алтернативна икономика, която е недостъпна за простите мозъци на непосветените в мрака на дясната мисъл, но е трудно човек да не се попита - как може да бъде спасено едно предприятие, ако се продаде най-печелившата част от него. Откъде тогава след това БДЖ ще получава пари след като постоянно ни се казва колко много губят железниците от превозите на пътници. Къде е логиката да продадеш печелившата структура и да си оставиш лошата? Това е все едно да ти ампутират здравия крак с надеждата, че природата внезапно ще поправи другия болния.

Да не говорим и за това, че аз дълбоко не вярвам в идеята, че БДЖ е на загуба. Знам какво ни разправя ръководството, знам какво постоянно ни разправя кабинета, там е работата, че аз вече не вярвам на тяхното безпристрастно мнение. Кабинетът е част от тази игра, а не безпристрастен съдия. Правителството изобщо не иска да запази БДЖ, защото вероятно вече го е обещало на своята послушна олигархия. Ако в последните 20 години държавата не използваше БДЖ като златна кокошка, като постоянен източник на кражба, днес влаковете нямаше да бъдат в толкова трагично състояние.

Българската държава обаче е разядена от черен лобизъм. Автобусните превозвачи натискаха държавата да не се инвестира в БДЖ, самата държава също живееше с фантазията как продава половината сгради на гари и техника, как бърка постоянно в касата и резултатът днес е налице - опасни влакове, драматично ниско платен персонал, вагони от миналия век, липсата на нормални условия за пътуване и алчните погледи на определени бизнесмени, които вече само чакат  железниците да бъдат обявени във фалит.

Нека само да се опитам да обясня какво означава фалит на БДЖ.

Това съвсем не е най-баналното спиране на влакове и огромен, ама наистина огромен транспортен проблем за страната, защото пътищата на България са такива, че ще бъдат задръстени напълно. БДЖ това е огромна инфраструктура - гари, железопътни линии, влакове, вагони, огромен брой кадри, цяло Висше транспортно училище. Това е изстрел в цяла България, унищожаване изобщо на идеята за държава, край на фантазията, че страната има отговорно правителство. Евтини на брашното, скъпи на триците - точно това е ситуацията. Заради некадърността на един кабинет да осигурява приходи, ще бъде унищожена инфраструктура за милиарди, градена с години, в която е вложен труда на поне 10 поколения българи.

Железниците са гръбнакът на нашата страна, независимо от своя окаян вид в момента. Този вид е умишлен, БДЖ беше убивана в течение на години, за да може да бъде продадена евтино, с далавера, за да може последната апетитна хапка от предишната силна държава да бъде разпределена на хищната трапеза на частните предприемачи и техните държавни ортаци. Те никога не се искали да спасяват БДЖ, защото алчно си представяха каква апетитна хапка ще погълнат. Но това е кражба от всички българи. Унищожат ли БДЖ - те бъркат във вашия джоб. Опитат ли се да приватизират железниците - те отново щипват вашите пари. Правят ли далавери с нея, те не крадат от държавата, крадат директно от всеки българин и неговия живот.

Това е гадната картина на планираното отдавна убийство, което осъществяват пред очите ни. Гробокопачите вече дори не искат да се крият, а с ужасяваща медийна наглост дават изявления, че били безпомощни.

Преди много години култовият поет-железничар Трендафил Акациев, икононата на сатиричната съпротива в годините на тоталитаризма, колективният образ на младите студенти по журналистика бе написал следното стихче:

Марули, марули, марули

огромно зелено поле,

а сред тях седи и се пули

едно вдъхновено теле.

Хапни си теленце, хапни си,

цветенца и свежа роса,

как искам теленце, как искам

и аз да паса!

Българската държава обича да бъде извратено продължение на литературата. Сега в случая с БДЖ тя много настоява да ни накара всички да пасем и да приемем факта, че те са толкова некадърни, ама толкова некадърни, толкова прости и зли, че искат да продадат и последното нещо, което ни крепи като държава - БДЖ и транспортът, който те осигуряват.

Килърите на БДЖ заслужават вечен позор.

И ще го получат.