Един следобед анархия

Понякога се сепвам и се питам дали изобщо има смисъл да събирам статусите от Фейсбук в текстове. Дали път, питам се аз, това, което не правя не е някаква форма на неонарцистична графомания? Нали целта на думите във ФБ е да отлетят надалече като вълна, която повече не се връща на един и същи бряг. Дали изобщо има кой да чете такива неща? Въпроси, въпроси...

После поглеждам статистиките в блога си и виждам, че все пак читатели има. И се опитвам да си ги представя. Кой ли се интересува от моите ежедневни простотии по почти всяка тема в познатата ни вселена? Защо ли са му интересни? Какво ли толкова казвам, че да накарам някой да отдели от времето си и да ги прочете? Още въпроси, пфуу...

Ще бъда честен. Дори да знаех, че няма да имат нито един читател пак бих събирал статусите си в текстове. Това е моят начин да се върна назад във времето, да си спомня какво съм мислел, да не се доверявам единствено на своята памет, която коварно обича да променя нещата. Така чрез своите думи аз мога да помня какъв съм бил. Ако доживея до 85 (дай боже!) ще се отдам на четене на нещата, които съм мислел навремето и ще тъгувам достолепно за младостта си. Защото убеден съм в края на живота си човек не съжалява за грешките, а за усещането за свобода на мисълта. Човек съжалява за пропилените възможности да си организира един следобед анархия, време в което нищо друго да няма значение освен неговата свобода на мисълта и полета на мечтите...

Заради това трябва да пазим думите. Те са нашият следобед свобода.

В Читанката са пуснали "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Лелее, колко много пъти съм препрочитал тази книга като дете, просто не е истина. И всеки път в края й хлипах. Смъртта там е нещо като преход към друг свят, а после и към още един. Заради това великата Астрид говори за смъртта в тази книга като за вид бягство и това я прави доста странна и шантава. И очевидно в първия от тези светове все още трябва да се бориш за справедливост. А едва във втория е вечен купон. С треперещи ръце превъртях, за да стигна до последната глава на книгата. Дааа, тийнейджърът не ме е напускал - все още хлипам на края. По-силно е от мен :)))

------------------------------------------------------

Чета едно изследване за това, че характерът на мъжа можел да се определи спрямо любимата му сексуална поза. Хахаха, е, добро утро! Ако любимата ти поза е: "Смелият неолиберал надвива марксистката в дебат за пенсиите", има голяма вероятност да си финансов министър в български кабинет. Ако любимата ти поза се казва: "Изнасилване? Нее, в Банкя го правим така.." може да се предположи, че си премиер в български кабинет. А, ако любимата ти поза се казва: "Мъжът на живота ми ме изпълва с доказателства за корупция", то със сигурност може да се предположи, че ти си Яне Янев...:))))

--------------------------------------------------------

Бях на една дискусия за книгата на един руски дипломат, Александър Дзасохов, бивш президент на Северна Осетия, човек познавал Че Гевара, Фидел Кастро, Хафез Асад...Обаче по едно време взе думата един кадър, оказа се водещ в нещо наречено "Национална патриотична телевизия" и обяви, че време не е останало - Шестата раса идва, а тя щяла да бъде раса на духа. После ме покани на бъдещето предстяване на своята книга (нарече я "информационно оръжие"), която щяла да разтърси човечеството с откровенията за космоса и как Петата раса крие извънземни технологии, за да прецака Шестата...:))))) Нямам никакви причини да се съмнявам в идването на Шестата раса, ама се питам ако някой от тия духовни пичове си падне по мацка от Петата, какво ще правим? И дали расата на духа е стигнала дотам, че да знае какво да прави с мацка, която се съблича, хахах :)))) Но тези въпроси не ги зададох на кадъра. Опасявах се, че няма да има отговор...:)))

---------------------------------------------------------

И к'во стана сега - "абсолютният престъпник" се оказа напълно невинен :)))))) Какво ще трябва да рече това за прокурора, който е изрекъл горната фраза, а? Мечтая си за свят в който Роман Василев цял живот ще трябва да гледа записа си от арестта на Николай Цонев и при всяко изричане на фразата някой да му бие парен чук по черепа...:)))))))))

----------------------------------------------------------

София, моя малка Венеция :)))))) Само едно не разбрах - защо шофьорите на автобуси вместо да влязат в ролята на гондолиери, да пеят канцонети, да рекламират спагети, да хрупат брускети и да казват на девойките "Бела, белисима", плюеха кметицата като луди :))))))

----------------------------------------------------------

Леле, видях си снимки от гимназията. Преди толкова много години назад, преди 5 хиляди литра бира, водка и ракия, преди три милиона глупости и поне петстотин милиона дивотии, е имало времена в които старият репортер е изглеждал тих, прилежен, невинен и слабичък...:))) С други думи - снимките от миналото трябва да бъдат забранени :)))))

-------------------------------------------------------

Над София в момента има такива кинооблаци, че щях да си строша краката от зяпане в тях. По филмите обичат да показват облаците над градовете. Особено в забързан каданс. Дадат три секунди бързи облаци и вече трябва да сме наясно, че е минал цял ден. Гледах обаче как в реалността облаците се движат бавно, надменно и тежко като Искра Фидосова след благотворителен коктейл и проклинах света за това, че животът не прилича на киното. Ако облаците можеха да се движат бързо, щеше да е минал цял работен ден прекаран единствено в небесно съзерцание...:)))))

----------------------------------------------------------

Чета прогнозата за времето като криминален трилър. Днес бил последния ден в който щял да духа южен вятър, а утре наставала епохата на северния. Обаче ми стана чудно едно - къде ли се мотаят южните ветрове, когато не са желания в София? Сигурно се пилеят покрай тропическите острови и умират от скука. Ако аз бях южен вятър със сигурност щях да вилнея с особено ожесточение по бреговете на тропиците с цел метеорологично да намекна на щастливките по плажа, че сутиенът е последната крепост на капитализма и е време да се освободят от него :))))

---------------------------------------------------------

Минах за кратко през Женския пазар днес и се изпълних с отдавна позабравеното усещане за реална икономика. Когато видиш как възрастна жена като Терминатор атакува продавач, който я е излъгал с 300 грама, схващаш, че класовата борба не е приключила по никакъв начин. Нахитрял е народа, боен е, готов е да воюва за своите права, макар и не по легален начин, а с нечестната употреба на домати, които се хвърлят по търговските измамници...Народът е сила, май френдс, истинска сила. Ако умножите усилията на една възрастна жена да възстанови икономическата справедливост по 7 милиона, капитализмът е в опасност...:)))))) Вероятно заради това се заредих с толкова много оптимизъм, че през цялото време към Подуяне си пеех песента на Джон Ленън "Герой на работническата класа" :)))))

-----------------------------------------------------

Кратка петъчна мъдрост: "Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив". Стивън Райт (толкова ме мързи, че предпочитам мъдростта да не я мисля аз, а направо да я свия наготово) :)))))

------------------------------------------------------

Днес, в личният ми ден за поезия, пак ще трябва да обърнем към широкия свят и да гледаме интернационално на него. Не знам дали великият Нестор Махно има други стихотворения, но това е изключително силно и откакто го открих съм го чел стотици пъти. Батько Махно е велика е легендарна личност :)

Проклинайте меня, проклинайте

Проклинайте меня, проклинайте,

Если я вам хоть слово солгал,

Вспоминайте меня, вспоминайте,

Я за правду, за вас воевал.

За тебя, угнетенное братство,

За обманутый властью народ.

Ненавидел я чванство и барство,

Был со мной заодно пулемет.

И тачанка, летящая пулей,

Сабли блеск ошалелый подвысь.

Почему ж от меня отвернулись

Вы, кому я отдал свою жизнь?

В моей песни не слова упрека,

Я не смею народ упрекать.

От чего же мне так одиноко,

Не могу рассказать и понять.

Вы простите меня, кто в атаку

Шел со мною и пулей сражен,

Мне б о вас полагалось заплакать,

Но я вижу глаза ваших жен.

Вот они вас отвоют, отплачут

И лампады не станут гасить...

Ну, а батько не может иначе,

Он умеет не плакать, а мстить.

Вспоминайте меня, вспоминайте,

Я за правду, за вас воевал...

---------------------------------------------------------------

Според едно безсмъртно определение - преходът в България ще свърши, когато Костов остане вън от парламента. Няма как да не се съглася с това, но има поне още няколко условия, за да съм напълно убеден, че преходът е приключил.

Преходът ще свърши, когато:

1. В сутрешните блокове говорят за сутиени, а не за политика

2. Социолозите почнат да говорят истината.

3. Поне трима от министрите са блондин

ки.

4. Имаме премиер в затвора (Борисов ще е само едно добро начало за това)

5. Полицаите ритат в бъбреците, но след това казват "Извинете" :)))))

6. Банският стане официално работно облекло в Републиката

Така де, ясно е, че преходът ще е вечно явление и Борисов ще уволнява калинки до второ нареждане от психиатричните инстанции във Вселената, ама човек има право да си помечтае малко, нали? :)))))

--------------------------------------------------------------

Днес се срещнах с двама журналисти, мъж и жена, от Южна Осетия. Южна Осетия е китна малка страна, която има историческото нещастие да граничи с Грузия и в последните 20 години почти постоянно да е в конфликт с нея. След войната през 2008 година Южна Осетия обяви независимост и оттогава насам хората й твърдят, че просперира. Град Цхинвали, столицата, е дълъг само 3 километра и широк 1,5 км. и в него има най-съвършената демокрация, защото когато излезеш на централния площад, няма начин да не се сблъскаш с някой министър например. Когато живееш в град с дължина 3 километра си длъжен да бъдеш добър министър, защото постоянно си пред очите на електората...:)))) Южна Осетия е забележителна и с друго. Там се е запазила традицията девойките да бъдат крадени. Дори се говори, че ако крадците се забавят, девойките им пишели дълги писма да им напомнят, че вратите им нощем са отключени...:)))))

---------------------------------------------------------------

Абе, май френдс, каква е тази Марийка за която всички искат да се женят. Дайте мерки, снимка по бански, банкови сметки и имената на родителите й. Ако Марийка е толкова секси-парче и аз ще кандидатствам...:))) И защо ГЕРБ не искат да пишат Марийка в бюлетината? Момичето стара мома ли да си стои? :))))

------------------------------------------------------------

След кратък парламентарен размисъл се зачудих какви ли са структурните разлики между гювендия и мазмантия? Българският език е безкрайно богат, когато трябва да описва жени с палаво поведение, но опасявам се, че семиотиката е в дълг към народа. Трябва да се разграничи гювендията от мазмантията и да се обясни коя от двете категории е склонна по-бързо да се съблича...:)))) И най-важното - гювендията или мазмантията взима повече пари да си играете на "Строгата парламентарна шефка и страстния депутат от опозицията" :))))))))

----------------------------------------------------------------

Толкова отдавна не бях стъпвал във ФЖМК, че щом се оказах пред меланхоличната сграда на Факултета по журналистика щях да се разрева от възторг. След това една от секретарките на Факултета почти ме накара отново да се почувствам първокурсник, което се оказа едновременно смущаващо, но и вълнуващо преживяване. Администрацията е сила, май френдс. Те владеят магията да накарат и най-стария репортер да се почувства така все едно за първи път влиза във ФЖМК :)))) Eeeх, колко беше хубаво да си в първи курс и целият свят да ти предстои...:))))