Орден за господин Никой

Българското духовно пространство вече никога няма да е същото. След като научихме, че орден "Св. св. Кирил и Методий" ще бъде връчен на Йордан Соколов, разбрахме, че стоим на прага на епохално събитие.

Това висше държавно отличие се дава на хора със значим принос за развитие на културата, изкуството или науката. И е чудно в коя ли точно област е допринесъл със своя жизнен път Йордан Соколов, министър на вътрешните работи в мракобесното правителство на Филип Димитров, а после председател на 38-ото Народно събрание по време на Иван Костов.

Откога полицейското дело е част от културата? Или може би е станала някаква глобална трансформация и изведнъж опитът в министерстването вече се брои за някаква наука?

Биографията на Соколов е типична за модерния "демократ". Абсолютно безгласен и незабележим по време на социализма, а той е действащ адвокат от 1958 година, изведнъж след 10 ноември Соколов гръмогласно се изстреля до върховете на политическия елит с антикомунистически патос и дразнещ глас. Хората без мнение, чийто глас никога не е бил чуван за нищо, изведнъж се самоинституционализираха и се опитаха да изтрият своите биографии. Ако приемем мимикрията за духовност - значи Соколов е заслужил не орден, а направо комплект от ордени.

Като парламентарен шеф по време на управлението на СДС Соколов също даде най-доброто от себе си - държеше се като диктатор, отнемаше думата на опозицията, маниакален реваншист и син талибан, той така и не разбра, че демокрацията не е да налагаш позиция със сила, а да имаш куража да чуеш и какво мислят противниците ти. Това всъщност е трагедията на българската демокрация. Тя бе градена от кариеристи, а не от идейни хора. Тях ги интересуваше собственото им израстване, а не просперитета на хората. Демокрацията тук дойде като шанс за политическите джуджета да направят нещо в живота си и това обрече целият преход на миниатюрни цели и големи кражби.

Нека да му дадат ордена.

Тази държава е преживяла и по-големи комедии.

(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)