Thursday, December 13, 2012

Спасители, спасители...




Драматичните усилия да бъде спасявана Гърция продължават с пълна сила. Под загрижения поглед на международните кредитори от ЕС и МВФ южната ни съседка  продаде дела си в тотото за 190 млн евро. Така тя се лиши от собственост в  компанията за игри на щастието, от която се очакват 1,5 милиарда евро приходи в следващите 12 години. За това пък получи на куп 190 милиона плюс опцията да прибира една трета от брутните приходи през следващите години.

Защо й трябваше да се разделя с бизнес, който й носи огромни сигурни пари? Защото така искат спасителите. Тези спасители са хвърлили око и на водоснабдяването, на Националната електрическа компания, на газовата компания ДЕПА, на железници и пощи, на регионални пристанища, на летища и национални магистрали. Общо на всичко, което със сигурност печели. На всичко, което в една или друга степен е монополист. Сега им е паднала.
Ако случаен зрител гледа отстрани спокойно може да обърка такова спасяване с изнасилване. Но версията за изнасилването няма да я прочетете почти никъде. Официално продажбата на тотализатора ще бъде величана като стъпка към стабилността, като мъдър управленски ход, абе като спасение първо качество.
Разбира се, Гърция не може да не благодари, че й отпуснаха поредния спасителен транш. На какви лихви, обаче, никой не говори. Това си е направо поверителна информация. Мистерия по голяма от "Шифъра на Леонардо". Знаем обаче, че Гърция търчи да взима заеми, за да погасява стари такива. Дали остава нещо за икономиката й, е твърде съмнително. А и спасителите едва ли се интересуват. 

Изобщо, когато се говори за Гърция трябва да сме наясно, че езикът е така преобърнат, че никой никога да не разбере абсолютно нищо от ставащото. Спасителите са като пирани, спасителните траншове са като метнати ножове, а това, което минава за спасителни стъпки си е направо като пътечка към гилотината. В края на този път от Гърция просто няма да остане нищо за спасяване.
А спасителите доволно ще търсят нова жертва на която да помагат.


(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
 

No comments:

Post a Comment