Личи си, че
живеем в годината след края на света. Просто всички са го ударили мощно на
уволнение. В резултат на което в постапокалиптичния свят всичко е страшен
купон.
След като
мълча цяла седмица (като министър от ГЕРБ за предколедно купуване на защитени
земи край морето) най-накрая новогодишният и телевизионен президент Росен
Плевнелиев реши да даде някакъв признак за политически живот. Написа обръщениеза това колко засегнат бил от всички, които говорели за "гаф на
Плевнелиев" по отношение на станалата скандална негова реч от самото
начало на 2013 година. Човекът сигурно е прав да се сърди - светът трябваше да
свърши, заради това той със сигурност не се постарал кой знае колко много върху
новогодишните си послания към човечеството. А сигурно и това е причината да
щипнат от мрежата произволни снимки - нали не би трябвало вече да има кой да ги
забележи. Тъпите маи са виновни за цялата президентска драма. Никой друг. Тъпите
маи и тяхното несбъднало се пророчество.
Нещо такова
можем да разчетем от обиденото послание на Плевнелиев към българите. В него той
не се извинява за нищо, не казва дори и две думи за причината за гафовете, а
направо почва с мрънкането, че се работи срещу него. И веднага вкарва лирически
герои в своето политическо хленчене. Някаква митологична Светлана от Бургас,
която му била написала:"„Който има очи да вижда и който има уши - да
слуша!”
Плевнелиев
май наистина няма представа какво е станало. Проблемът е именно, че хората имат
очи и уши.
Те видяха.
Някои дори
чуха.
Видях как
техния президент (хайде да не влизаме в темата как точно беше избран, че ще
стане тягостно) се самоизживява като актьор, като някакво новогодишно гуру,
което държи да дава акъл, без да има дори и свястна политическа биография. И
като черешка на върха на сладоледа дойде разминаването между образите
(слайдовете от снимки) и думите на президента. Така красотата на България се
оказа всъщност от Колорадо, а нашето собствено производство ни бе демонстрирано
чрез Ню-йоркската фондова борса, вероятно като знак къде точно сърцето тегли
президента.
Плевнелиев
обаче е глух за тази критика. Дори е обиден. В официалното си мрънкане той
подчертава, че сам е автор на речта си и твърди, че всички, които говорят за
"гаф" се отнасяли с неуважение към президентската институция. В друга
страна подобно твърдение щеше да е окончателен край на една кариера. В България
(по-скоро в платените интернет герберски среди) това ще мине за висша форма на
държавничество.
На кого
точно е обиден Плевнелиев?
На хората,
които не искат техния президент да се държи като клоун?
На
недоволните, които виждат в изявлението му наглата самоувереност на една власт
овладяла всичко?
На
ядосаните, че вече цяла година виждат от Плевнелиев единствено и само провали?
На тези,
които му доказаха, че е сгафил сериозно?
На кого
точно се гневи?
Този път
президентът е застанал срещу своя собствен народ. Защото официалните
политически позиции за неговия публичен провал са съвсем малко и повечето от
тях са дори доста толерантни.
Този път
ропотът срещу поведението на президента идва от обикновените хора, ама той вече
толкова си е повярвал, че вече не иска да слуша никого.
В новата си
порция мрънкане Плевнелиев пише: "Надявам се Новогодишното ми обръщение да
е докоснало сърцата на българите, защото е искрено и отразява дълбоката ми
вяра, че можем повече като народ".
Добре, ама
защо толкова позитивно послание бе предадено с толкова много грешки?
Президентът
не иска да види дефектите в своята институция, не иска да погледне гредата в
окото си и заради това първата му работа е да обвинява някакви неясни хулители
или ругатели.
Вместо
извинение хората получиха съскане.
Това е с
две думи изявлението на държавния глава.
Позата на
обиден не върви на един политик. Спомняме си, че навремето Иван Костов я зае.
След 2001 година, когато партията му загуби той изкара три години в мълчание,
без да дава изявления, защото беше обиден на избирателите, че не са му дали
втори мандат. Това е поведението на камикадзе. А Плевнелиев упорито се опитва
да го имитира.
Съскащият и
мрънкащ тон изобщо на опитът за изграждане на различен имидж на държавния
глава. Нали той е вечно ухиленият клоун? Нали той е "технократът"
(всички, които смятат тази дума за позитивна, спешно трябва да ходят да се
прегледат) с позитивен възглед? Нали той трябва да е обединител на нацията.
А
обединителят взе, че се обиди, защото нацията го взе за присмех.
Обединителят
обаче сам си е виновен.
Виновна е и
цялата пропагандна машина на скучаещите десни, които от нямане какво да правят
бяха решили да видят в Плевнелиев някакво ново политическо чудо. От 10
километра се усещаше, че е този човек няма нищо смислено или интересно, с
изключение на историите, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка. Ама
ни убеждаваха, че това било новото лице на политиката. Новото лице на
политиката обаче много бързо стана стара злобна муцуна, когато хората почнаха
да го разобличават.
Фактът, че
изобщо "технократът" мълча толкова време, а най-накрая отговори
епистоларно със задъхан от злоба текст, говори, че сме си избрали не президент,
а някакъв кабаретен актьор, който съска на публиката, че не е оценила
пиротехниката на новото му шоу.
Прехвърлянато
на основната вина върху БНТ също не му прави чест, защото президентът се оказа
обикновен пъзльо, който не иска да поеме отговорност. По дяволите, той не иска
да поеме отговорност за гафовете в една новогодишна реч, ами ако стане криза?
Ами ако стане нещо по-лошо? От кого да чакаме отговорност? От чистачките в
президенството ли? Кой ще се извини за гафовете? Да не би гвардейците, които
стоят на пост пред "Дондуков" 2?
Както казах
личи си, че живеем след края на света. Имаме си президент-мрънкало, който не
иска да повярва, че един цял народ е настръхнал срещу него.
И, не,
проблемът не е само в сбърканата снимка.
Проблемът
със снимката показа нещо друго.
Че
президентът е сбъркан.
Ама много.
No comments:
Post a Comment