Ненавистта на интелектуалеца

Фактът, че Жерар Депардийо получи руско гражданство предизвиква световна медийна вълна от заглавия. Неочакваният ход, бързото придвижване на процедурата, странният на пръв поглед избор - всичко това стана повод за безброй коментари. Най-гневният от тях принадлежеше на френския философ Андре Глюксман. Пред "Тагесшпигел" интелектуалецът обяви, че срамува от актьора. Причината за срама обаче била не това, че Депардийо не иска да плаща данъци във Франция, а това, че бил близък с Путин.

Абсолютното тесногръдство на това обвинение и шантавият начин по който е изразено то, чертаят много ясен портрет на съвременният глобален интелектуалец, който е обсебен от идеята да присъства в медиите с гневни оценки, независимо по какъв повод. А Глюксман отдавна е известен като болен русофоб, крайнодесен морализатор и човек, който обича да дава оценки от последна инстанция.

Той е типичен представител на своя вид - скучаещ френски интелектуалец, който обича да прави пози пред огледалото и да влиза в ролята на загрижен за световната демокрация. За него по никакъв начин не са важни социалните критерии, а единствено отнесеното морализаторство, защото това е терен на който винаги можеш да се правиш на ангел.

Депардйо е укорим по отношението на бягството от данъчната система на своята страна, но е безукорен по отношение на любовта си към Русия. Глюксман обаче е човек, който не може да приеме това. Той е част от разглезената прослойка, която радостно приветства "Пуси райът" като израз на свободата и със своята политическа слепота е от хората, които задават тона за това истинската Русия да не може да бъде видяна на запад. Това е умишлена слепота, философска каша, която Западът сам си забърка и от която никога няма да успее да излезе.

Глобалният интелектуалец е застанал в особена еротична поза. Той се самовъобразява като дисидент, но истината е разчита на тотално политическо одобрение. Големите интелектуалци от разглезената школа днес са се превърнали във ветропоказатели, които се опитват да уловят правилния вятър, за да бъдат обсипани с медийно внимание и много пари. Това ги превръща в клоуни, а не в загрижени съвести.

Френският интелектуалец вече се е превърнал в човек, който не може да види ясни социални проблеми, а е склонен да превръща всичко в черна меса на обвинението. Точно този тип политическо интелектуално говорене превръща европейската политика в постмодерно чудовище с неясни стойности.

Глюксманщината е по-опасна от дезертьорството на Депардийо. Актьорът един ден може да се върне във Франция.

Но философът вече окончателно е отплувал от реалността.

Дано да е на по-добро място.