Трябва ли да ми пука за личния живот на полиците?

Напоследък не смея да си пусна телевизор, да отворя вестник или да прочета новина в информационна агенция, защото, когато го направя все повече се убеждавам, че има някаква тежка конспирация на обеденените пиари и пиарки срещу здравия разум. Заливат ни такива новини, интервюта и репортажи, които трябва да ни разкрият "човешката", "ежедневната" страна на политиците, че вече не се издържа. Заради това всяка вечер благодаря на боговете, че наоколо в Подуяне няма денонощен магазин, иначе щях редовно да преяждам с шоколад в отчаян опит да си запазя малкото останали мозъчни клетки.

Не съм наясно кой и кога реши, че политиците трябва да бъдат представяни в своята човешка светлина пред публиката. Нали това е голямата идея на пиарската конспирация - да покажат, че те не са по-различни от нас, че са хора като нас. Това е тъпа и пошла идея, която, извинявайте, но тотално прецаква самата идея за различна политика.

Истината е, че аз не искам един политик като мене. Заради това го избирам. Не искам той да е като мой близнак. От политиците се очаква те да са по-добри от нас, да са символ на по-големия интелект, на по-далечния поглед, на по-развития анализ. Ако исках премиерът да прилича на мен щях да гласувам за някой от подуянските ми съседи в края на краищата. Политическият елит обаче е призван да не бъде наше копие, а да бъде версия 2.0 на този народ, тоест да бъде с една идея напред от всички останали.

Заради това пет пари не давам кой от управниците или от опозицията е добър баща, грижовен съпруг или благ дядо. Всеки човек има свещенно право на това, но то няма почти нищо общо с политиката. Едното е лично, другото е обществено състояние. Вероятно има някаква призрачна връзка между доброто поведение в едната сфера и примерното държание в другото, но лично за мен тази връзка е твърде невидима и нереална, за да ми пука.

Проблемът е, че елитът, който управлява не е в състояние да предложи нищо различно. Той е станал истеричен, празнодумен и изморяващ. Заради това дебатите в България на третата минута заприличват на италианска комедия за луди - толкова много шум, че мозъкът милостиво изключва, за да не изпуши като колба на алхимик.

И за компенсират този интелектуален недостиг сенчестия кръг от пиари, прочели единствено някакви западни, а следователно и неприложими в България странни книжки, решават, че ще компенсират с друго - ще ни показват по телевизията и вестниците, че политиците са съвсем като нас.

А това, разбира се, е лъжа, защото техният стандарт вече така ги е отдалечил от обикновените хора, че те все едно се намират в различна галактика. Но това не пречи постоянно да слушаме как роднините на премиера ни говорят какво будно момче бил като малък или приятелката на основния опозиционен лидер да ни обяснява колко добре той повивал пелени. Убеден съм, че това е важно за тях двамата, но, честно казано, аз спокойно бих живял и без тази информация. Защото аз не искам други доказателства от политиците, че не са извънземни, освен нови идеи, идеи, които могат да запалят един човешки ум и да го накарат да вярва в различно бъдеще.

Разказът за обикновения живот на политиците ни кара да вярваме в едно никога несвършващо безкрайно настояще, което ще си остане непроменено вовеки веков.

Изобщо има нещо много порочно в идеята политиците да показват човешко лице пред нас. Какво ми дреме за това дали е нормален човек като другите?

Пак ще повторя - аз не искам от от политика да е нормален човек. Аз искам да е партиен лидер, а това е по-различно. Не ми дреме как си пие кафето, готви или повива. Искам да може да печели избори, да развива идеи и да гори заедно с тях.

Когато обърнем този фокус на другата страна, това говори за някакъв дефект на самото общество като цяло. И тук не говоря единствено за България - целия свят е в плен на идеята, че управленците трябва да го копират едно към едно. Заради това носорог като Бойко Борисов така добре се вписва в колективното несъзнателно на народа. Той е продукт на тази хейтърска атмосфера, която не търпи нищо различно от нея, нищо, което да се отличава и заради това сложи на императорския престол своята собствена еманация - човек с интелектуален хоризонт от три книги.

Но пък за сметка на това знаем всичко за личния му живот нали? Как стоят сам като куче в Бояна, как ако някоя журналистка намерела женски гащи в спалнята му той щял да й даде да му вика Хасан, как имало една госпожица, която му била по-близка...

И с какво точно ни помага това знание?

То по-скоро е като димна завеса, като някакъв слой от мракобесие, който трябва да повдигнем, за да видим истинското състояние на нещата.

Не мечтая за просветен елит, който винаги да си стои един и същ и никога да не се сменя. Не искам диктатура от философи, интелектуалци или врачки на свободна практика. Но искам във властта хора, които да не са отражение на средностатистическия българин. А по-добри.

Докато обаче те ме занимават с личния си живот, защото няма за какво нищо по-добро да ми говорят, ще знам, че не струват и пет пари.

Това пък е моят начин да се справят със световната конспирация на пиарите.