Важен ден

Утре се очертава хубав ден. 

Дори и да е студено.

Идеален ден за сутрешно кафе, вестник, а после и за разходка. 

Напук на тези, които с политически и философски хъс ни обясняват, че точно в този ден трябва да си стоим вкъщи. 

Нима има нещо по-приятно от неделната разходка?

Ако видите опашка пред някое училище, присъединете се към нея. Важно е. Изчакайте реда си, защото си струва.

Казват, че днес агитацията била забранена. Правилно. Хората трябва да бъдат оставени спокойно да мислят. Примерно да мислят за това дали ние не сме най-глупавите на Балканите. Като гледаме как планират и какво строят в Турция, Румъния и Сърбия.

Според нас България има само един фундаментален проблем. Живеем като в резерват за индианци. Не се сравняваме. Не се амбицираме. Не влизаме в състезания. Замеряме се с отломки от вчерашния ден и не искаме да мечтаем за бъдещето. Не с детски блянове, а с мечтата на зрели хора, които държат в ръцете си карти, планове и разчети.

Има дни, в които можем ясно да кажем какво искаме. 

На фона на почти всички дни, в които ни обясняват какво са решили да ни сервират.

Не сме нито толкова глупави, нито толкова лицемерни, че да твърдим, че с една разходка можем да променим България. 

Можем обаче с нея ясно да кажем на приятелите си, на децата си и на внуците си, че много ни се иска да бъдем стопани на собствената си къща.  

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)