Вуду-философията на ДКЕВР

Шефката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, известна повече с вуду-абревиатурата ДКЕВР, Евгения Харитонова блесна тези дни с едно прозрение. Тя изрече фразата, която може да обобщи най-точно десетилетието на българската скъпотия: "Ако цената на тока падне, трябва да поскъпне парното".

Искам да ме разберете правилно. Най-вероятно тази нейна фраза е абсолютно точна. "Топлофикациите" продават и електроенергия и, ако цената й падне, вероятно трябва да компенсират с надуването на и без това безбожните цени на топлината. Идеята е съвсем друга. Шефката на държавния регулатор не е пратена там, за да бъде безпристрастен статистик на икономическите процеси и да ги отбелязва с окото на учен, който не може да се намеси в процеса. Икономиката не е и никога не може да бъде стерилна наука, която трябва да се изчисти от намеса. Напротив. Това е все едно да твърдиш, че една кола по нанадолнище не се нуждае от волан и управление, защото тя чудодейно, заради мистичната природа на мирозданието и неговите невидими ръце ще се размине с катастрофата.

Шефката на един регулатор трябва да е там, за да "регулира" - да направи така, че цените да са поносими или поне съотносими с българските доходи, ако не иска отново да вижда по улиците гневни хора, които палят сметките си за тока и се канят с кънтящи гласове на властта.

Вярно е, че българската енергетика е в кошмарно състояние. Тя е така задръстена с олигархични интереси, смукачи на държавни пари и корпоративни пирати, че опитът да се отърсиш от тях ще прилича на кърваво клане. Енергетиката е задръстена с нечисти интереси, сенчести сделки и нагли богаташи, които никога няма да поискат печалбите им да бъдат намалени, но е ясно, че ситуацията не е обикновена. Трябва да се реже до писък и кокал и е хубаво поне един път, ей така за разнообразие, този кокал да не е на обикновените потребители, които трябва да плащат цената за мизерната реалност и виновното минало.

Защото иначе, ако е за оправдания, аз мога да ги измисля по поетични. Ако регулацията по български е в това да си измисляш оплетени зависимости, на този терен ще съм по-добър от Харитонова. Ето ви няколко:

Ако цената на лифтинга в Калифорния падне, това означава, че цената на водата в София ще ресте.

Ако мустакът на азербайджанския президент се намали с два сантиметра, това означава, че цената на парното във Варна ще скочи.

Ако ерекцията на чешки порноактьор спадне, това означава, че цената на тока в България трябва да скочи.

Ако някой в американския конгрес кихне, значи цената на водата ще трябва да скочи.

Ако НАСА открие нова комета това е сигурен показател за това, че енергоразпределителните дружества трябва да вдигнат цените.

Ако популацията на херинга намалее, цената на парното трябва да скочи.

Мога да ги изкарам така до безкрай.

Проблемът е, че днес България е бедна, отчаяна и озлобена страна. И, ако ДКЕВР не иска да свърши в пламъци и камъни, ще трябва да се заеме сериозно със задачата си. Всъщност като казвам ДКЕВР имам предвид правителството. Днес властта не може да бъде безучастен свидетел на мизерията, защото тази мизерия е като възпламенителна смес, това е политически коктейл "Молотов", който може да отнесе не само веждите, но и главата на всеки министър.

Да не говорим, че в България енергетиката е допълнително усложнена от това, че тя е така свръхполитизирана като тема, че човек не може да изгради нова АЕЦ без разни интелектуаци, които нямат с какво да запълват дните си почват да пищят, че Путин влизал на бял кон в страната. Хората, които обикновено пищят така никога не се изпитвали проблем да си платят тока, което прави тяхното мнение абсолютно незначително, но все пак си струва да се отбележи.

Въпросът е, че в разгара на пролетта е лесно да забравиш, че зимата идва, а по проблемът за тока няма още нито едно решение, ама нито едно. Освен философските забележки на шефката на ДКЕВР. Ако това се нарича регулация у нас, сигурно Кейнс се върти в гроба си неспокойно и то с проклятия.

Десетилетието на скъпотията завърши в зимата на бунтовете. А тази зима, бъдете убедени, просто не си е тръгвала от хората. Те се настудуваха. Токът не може да бъде обикновена стока, той трябва да е човешко право. Колкото и глупаво да звучи това сега и то в държава, където олигарсите са прихванали абсолютно всичко и единственото, което искат е стадото да продължи да плаща без да мърмори.

Добре дошли в прекрасния свят на българската регулация!