Войната за която ще научим след 10 години

Днес, когато ударът срещу Сирия наближава с часове, а не с дни, е много трудно да се опиташ да кажеш няколко обективни думи за проблема. В окото на геополитическата буря не се приема трети път, колкото и да се опитваш да го откриеш. От друга страна обаче именно, когато всички полудяват внезапно е въпрос на политическа чест да се опиташ да разсъждаваш хладно и разумно, защото дори и най-близката история на света показва, че създаването на атмосфера на нетърпимост към здравия разум е най-удобното извинение за извършването на солиден брой политически престъпления, интриги, лъжи и манипулации от отровната мътилка на които не можем да се оправим и до днес.

Ето защо аз ще се опитам да се нагърба с неблагодарната роля да кажа няколко думи за този сирийски конфликт и световните реакции около него.  Ще се опитам да разсъждавам трезво и безпристрастно, доколкото ми позволяват моите знания и идеи. И, ако някъде изразя скептицизъм за официалните позиции не искам той да бъде тълкуван като цинизъм към жертвите в Сирия. Този похват да се сатанизира един човек трябва да бъде захвърлен на боклука. Жертвите в Сирия заслужават цялата истина за ситуацията да бъде извадена на бял свят, а това няма да стане, ако приемаме всичко едностранно.

Това са моите набързо нахвърляни разсъждения за Сирия.

Въпросът с това кой е употребил химическото оръжие остава неясен. Наясно съм, че в името на военния удар всички ще твърдят, че Башар ал Асад е наредил неговото използване, но всяко такова мнение си остава хипотеза преди да има доказателства. Държавният секретар на САЩ Джон Кери обяви тези дни, че всеки, който мисли, че химическото оръжие е пуснато като провокация от други сили, а не от тези на Асад трябва да провери сериозно моралния си компас. Този речник на Кери обаче напомня на ситуацията отпреди 10 години, когато американската администрация с почти същите думи обвиняваше всеки, който изразеше открито съмнение, че в Ирак има оръжия за масово поразяване. Колин Пауъл размахваше пред ООН проби за които твърдеше, че със сигурност доказват наличието на оръжия за масово поразяване, но години по-късно се разбра, че всичко това е било една голяма лъжа.

Рязката патетика днес, която се опитва да ни накара на базата само на емоционален вой да повярваме, че Асад напълно е изкукал (това не е хипотеза, която е за подценяване) и е заповядал използването на химическо оръжие само дни преди пристигането на инспектори на ООН, лично мен ме настройва подозрително. В никакъв случай не изключвам възможността сирийският режим да е прибягнал до това варварство, но да се опитат да ни накарат да вярваме в това без доказателства вече е манипуалация.

Ще си позволя лукса да разглеждам Барак Обама като жертва на тази остра и луда геополитическа ситуация. Всичките действия на американския президент от години насам показват, че последното нещо, което той иска е името му да е забъркано в нова война. САЩ имат достатъчно количество вътрешни проблеми, за да си позволяват отново да влизат в поомръзнала роля на световен полицай. Но Обама е пленник на система, която няма да му позволи да се измъкне от военния удар. Той няма никакъв политически механизъм с който да се изплъзне от капана в който е поставен, защото направи ли го ястребите на Републиканската партия ще пируват с неговата политическа плът, а и части от неговата собствена партия също ще се обърнат срещу "лидера на свободния свят".

Атака срещу Сирия ще уязви остро и жестоко не само Обама, но и руският лидер Владимир Путин. Русия, независимо от заканите си, няма силата и ресурсите да спре удара срещу Сирия, а това ще е сериозен удар срещу Путин, защото ще поразклати основната му идеологема и източника на неговата власт - "аз връщам стария блясък на Русия". В този смисъл ударът срещу Сирия парадоксално действа и срещу официалната власт в САЩ и срещу официалната власт в Русия, но пък кой е казал, че светът е лесен за разбиране и проумяване.

Вероятно обаче Израел ще има повод за празник. Поводът обаче ще е по-различен, отколкото смятате. Не става въпрос само за това, че Сирия поне временно ще бъде отстранена като заплаха след един военен удар, принуждаването на Обама да тръгне към война е част от миниатюрната студена война на неговата администрация с Израел и показва, че Израел все още са по-печени и хитри на световното геополитическо поле.

Проблемът, който трябва да бъде поставен е друг. Истинската драма започва не преди военния удар, а след него. Каква е стратегията за изправяне на крака на Сирия, а Асад бъде свален? Американците доказаха, че не са много добри в установяването на мир. Последната акция, която докараха до що-годе успешен край е бомбардировката на Сърбия през 1999 година, защото успяха да откъснат Косово. След това всичките им акции за налагане на мир и стабилност са пълен провал - справка и Ирак, и Афганистан. И това е така заради избрания подход - вместо да възстановят тези страни, както направиха с Европа след Втората световна война чрез плана "Маршъл", сега всяка окупирана страна просто се изсмуква, а това я зарежда с нестабилност, кризи и зловещ талибанизъм. Като гледаме политическите реакции, трябва тъжно да установим, че нито една страна няма готовност за политически отговор за Сирия след военния удар. А и ми е интересно защо Европа и САЩ системно изпускат въпроса за присъствието на Ал-Кайда в силите на сирийската опозиция. На какво точно разчитат? Че Ал-Кайда ще се умиротвори магически след като Асад бъде свален и ще се цивилизова по рязък начин?

Облаците над главата на Асад се сгъстяват още от 2005 година насам след убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. САЩ и Франция тогава внесоха резолюция в ООН да се формира независима комисия, която да разследва случая, а сред основните заподозрени бяха брата и зетят на Асад. Оттогава беше ясно, че Асад вече е загубил авторитет сред западните страни и заради това беше логично, когато започнаха протестите в Сирия, които бързо прерастнаха в гражданска война, те да заемат страната на опозицията. Това, което обаче става все по-очевидно днес е, че гражданската опозиция в Сирия няма влиянието, което западните медии й приписват, а единствено религиозната опозиция е достатъчно организирана, за да може да държи Сирия под контрол при сваляне на Асад.

И отсега можем да формулираме хипотезата, че Сирия ще тръгне към някакъв "либийски вариант", толкова далече от принципите на западната демокрация, колкото от Земята до Марс. С други думи, ако западните сили искат да спрат това те трябва да пратят окупационни корпуси в Сирия, но като виждаме икономическото състояние на САЩ, а и на Франция и Великобритания - нито една от страните няма ресурсите за нова дълга окупация, която да спре идването на религозните функционери на власт.

И това за пореден път ще докаже, че всъщност военната интервеция вече не средство за решаване на проблеми. Тя решава един проблем, а отваря нови двайсет, които се умножават като лавина. Само че това не е спряло военните интервенции досега, а най-вероятно няма да ги спре и за в бъдеще, въпреки, че става все по-нелепо да се опитваш с война да спреш друга война. И заради това всеки анализ за Сирия днес е обречен на фалш. Ние ще научим истината за тази война едва след 10 години. Едва след 10 години ще можем да кажем кой е бил прав, кой крив, защото подлостта на световната политика е станала гигантска, а криенето на факти вече се счита за обичаен маньовър. Заради това ме е страх, че всички хвърлени днес думи след 10 години ще изглеждат смешни и нелепи, понеже патосът на клишетата без доказателства оставя най-често изключително горчив вкус в устата.

И последно. Сирийският народ заслужава глътка въздух. Беше ненормално да гледаме как тази горда и красива страна се превръща в пепелища и руини в последните две години. Струва ми се обаче, че тази глътка въздух няма да дойде, защото времената са такива, че липсата на политически кислород е очевидна.

Сори за песимизма.