Марсиански хроники от "Дондуков" 2

На Плевнелиев (защото не е марсианец, защото няма три любовници, защото никога не е имал офшорки и защото никога, ама никога, повтарям никога не е прал пари) могат да му се простят много неща. Все пак, ако някога е имало случаен човек в политиката, той напълно се вмества в това определение. Това дори не е определение, а направо метафора. За първи път на висш държавен пост имаме човек, който смята, че една усмивка решава нещата, че говорейки за себе си в трето лице (президентът това, президентът оново, президентът е обединител, президентът има мнение) решава проблемите. Очевидно няма кой да му каже, че тази отстраненост от функцията му и разговорите в трето лице са по-скоро патент на пациентите на Карлуково, а не на хората в чийто ръце лежи съдбините на държавата. И понеже държавният глава наистина понякога в перспектива го докарва на извънземно, защото начинът по който се държи по време на криза издава някакво извънземно мислене, до известно време можеше да подминаваме гафовете му с кротката меланхолия, че лудите са любимци на Аллах и, че очевидно Той (това да се чете не като Аллах, а като Бойко Борисов) има свои планове за окончателно прецакване на държавата.

Последната проява на Плевнелиев обаче е наистина стряскаща. Само на 1500 километра от границата на България се заформя огромно гнездо на геополитическо напрежение, световна криза, която като цунами може да помете много от удобните клишета на политическото световъзприемане, а президентът, разбираш ли, обяви, че нямало да свиква Консултативен съвет по национална сигурност. Щял да го свика, ако се наложи участие на България. Така обяви твърдящият, че не е извънземно. По същата логика лекар може да каже, че няма да преглежда никаква рана, а ще я инспектира надлежно едва, когато тя загнои. Разбира се, когато раните загноят вече не се налага лечение, а направо ампутация, но очевидно този, който не е паднал от Марс намира това за подходящ курс на политика.

Интересно - Плевнелиев умираше от желание (и трябва да признаем с голямо право) да направи Консултативен съвет по национална политика за политическата криза в страната. Ама кризата около Сирия да не би да е по-различна? Всъщност по-различна е - тя е с пъти по-голяма и е толкова близо до нас, че ако се заслушаме в геополитическия шум можем да дочуем в далечината взривовете на ракети и металното стържене на битките. Но президентът, чийто роден дом не е Марс, смята това за маловажен политически факт и не иска да му отдели дори няколко часа от свръхбезценното си време. Време, което трябва да има в излишък, защото, както знаем вече той няма три любовници, тоест може да отдели малка част от деня си да чуе поне първоначалните анализи за Сирия, тенденциите, които се наблюдават и да се определи нещо като стратегия какви са параметрите, които България би приела, ако се забележи натиск отвън.

Фактът, че земният жител буквално обяви: "Ако обаче се наложи България да участва по-мащабно и по-сериозно в каквато и да било операция, или ако стартират по-мащабни военни действия в региона, е възможно да реагирам бързо и да свикам КСНС много по-рано от предвиденото спрямо ситуацията", трябва да разтрака зъбите на всеки човек, който е успял да спаси някоя и друга мозъчна гънка. Това си е открито, напълно неизвънземно признаване на факта, че държавният глава вече вижда участие на български части в една операция, която има всички шансове да се проточи до безкрай.

Това наистина не е извънземно мислене. Това е провинциално мислене. Той щял да реагира едва, когато ситуацията истеряса, а опитът от протестърските български дни трябва да е явното доказателство, че когато времената напълно полудеят никакви нормални реакции не са възможни. Тоест няма нужда да чакаме абсолютната лудост - трябва да сме готови с позиция още сега.

Но човекът, който не е роден на Марс, зад баналният мрак на думите си крие абсолютното нежелание да заеме ясна позиция. Което да ви кажа е много интересен похват, особено, когато кризата е толкова близо. Това е все едно да ви каже, че трябва да се спасявате сами в безбрежното море. Него го е страх да формулира най-простичка мисъл. Нека дори да послуша сърцето си и да каже: "Мисля, че трябва да участваме в Сирия". Тове е абсолютно глупава, но много по-честна позиция от сега формулираната - "ще му мислим, когато стане напечено". Убеден съм, че на Марс тази тактика е успешна. В България обаче тя не само не върви, тя прилича на анимационен подход към политиката, на абсолютна дискредитация на президентската институция. Прилича на пореден тотален провал в опита да разчупим поне за миг усещането, че нищо не зависи от нас в този объркан и полудял свят.

Ама марсианците очевидно не разбират Земята.

Сами го виждате.

Дали на Марс са чували думата „импийчмънт”.

Време е да се поровят в речниците за нейното значение.