Припомняне

След седемдесет и няколко дни на барабани и вувузели дори и най-съвестно следящия политическите процеси гражданин се нуждае от известно освежаване на паметта защо протестите продължават. А протестърите не са много услужливи в това отношение. От постоянно повтаряне на "Оставка", от насъскване за мистичния ден 4 септември, когато трябва да бъдат посрещнати депутатите, човек не остава с усещането, че самите организатори си спомнят в името на какво искат това, което искат.

Безкрайното лято май не се отразява добре на политическата памет. Всички повтарят клишета и предъвкват стари информации.Пак за Пеевски ли ще си говорим? Поне да бяха дали дефиниция за мафия и олигархия...

Те твърдят, че искат нови правила, нова държава, направо нов свят. И как и с кого ще го постигнете? Захранете ни с малко рацио!

Оставка, оставка, оставка е страховит и готин рефрен, но е безсмислен, когато самият ти не само не предлагаш алтернатива, но и си в блаженна амнезия защо цялата патардия продължава.

Днес политическото шоу прилича вече на изкуство заради самото изкуство. 

Протест заради самия протест.

Цирк заради самия цирк. 

И толкова. 

Безпаметно и тъпо.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)