С идването
на ранната есенна меланхолия и анорексичното залиняване на протестърските
страсти, поради изчерпване на наличните пиар-ресурси и острата невъзможност за
продължаване на маскарада, бях убеден, че някой някъде ще се опита да роди
спасителна идея, която да удължи медийния живот на софийския протест. И тази
идея се появи в опита на протеста да се върне към своите първоначални корени и
е формулирана във въпроса, който най-често се чува тези дни: "Кой предложи
Делян Пеевски за шеф на ДАНС?". Видяхме опит и за пърформанс по тази тема
- 100 протестъра, които се струпаха на входа на БНТ докато Пламен Орешарски
беше в "Панорама", за да викат "Кой? Кой?". Но дори и това
показа неизбежната деградация на масовостта - през юли протестърите имаха жива
сила да обградят парламента, сега едвам успяха да съберат хора, за да се
покажат на входа на БНТ. Но това, което казвам всъщност не е обвинение към
протеста по никакъв начин. Просто септемврийското издание на протестърското
движение вече няма нищо общо с първоначалния порив.
То по
резултатите се вижда. На 14 юни, в дена на обявяването на решението за Пеевски
се събраха близо 20 хиляди души, леви, десни, всякакви. Протестът беше смислен
и национален. В петък, 13 септември пикът беше 250 души, част от тях твърди
кадри на Бойко Борисов, другата част подмолен електорат на Реформаторския блок,
а останалите 15-20 от типа "перманентни протестърси", които
общо-взето са най-симпатичната част от проявата.
Това, което
Калин Янакиев нарече "българското качество" и го противопостави на
останалата паплач, презрително шамаросана с "българското количество"
явно е пред проблем. Качеството отчаяно иска да придобие количество, ама това
му се отдава все по-трудно. Отстрани е ясно какъв е проблема на
"качеството" - неговата постепенна партизация, както и това, че
отказът на протестът да излъчи политически лица действа единствено и само в
полза на ГЕРБ, които смучат от енергията на протеста и се друсат като с екстази
с виденията, че отказващата да се припознае политически улица ще ги изстреля
отново на власт.
Очевидно
заради това някой някъде роди въпроса - "Кой назначи Делян Пеевски?"
и остатъците от протестното движение се завъртяха в омагьосаната спирала да го
повтарят. Един от изявените протестъри Асен Генов дори обяви, че който смята
този въпрос за маловажен всъщност използва езика на Орешарски и БСП.
Значи -
Кой? Кой? Кой? се оказва въпросът на седмицата и заради това си струва да кажем
няколко думи за него. Или поне да се опитаме да разберем това ли ще е
мистичната политическа "абракадабра", която ще вдъхне нов живот на
есенните софийски улици.
Въпросът
"Кой назначи Делян Пеевски?" е самоубийствен за протеста. Те си
мислят, че чрез него отново могат да енергетизират хората и да изпълнят улиците
с тълпи, но всъщност връщането на протеста в неговото начало е солиден знак, че
някъде по пътя той е зациклил жестоко. Завръщането към изходната точка показва,
че всички останали морални основания на протеста, които бяха измислени в
движение всъщност не са проработили в достатъчна степен. Разбира се, нека да
бъда честен, БСП и ДПС заслужават да се потят от този въпрос, защото тяхното
абсолютно тъпашко действие отприщи лудостта на епохата, но чисто политически
този въпрос няма да е генератор за нова сила на протестите.
Скандалът с
Пеевски изкара много хора на улиците и вероятно организаторите на есенната,
втора част, искат да повторят зрителския успех на първата, но ще им е доста
трудно. Пеевски бе проблем докато беше шеф на ДАНС, той обаче се задържа на
този пост точно 24 часа. Пряката демокрация победи в мига в който той прати
известието, че си подава оставката.
Тогава, на
втория или третия ден, когато от леговищата си изпълзяха десните кадри, бе
родената идеята, че това назначение е симптом за това, че олигархията управлява
страната, че мафиотизацията на институциите е станала огромна, че БСП и ДПС са
политически крила на олигархията и трябва да бъдат изметени от власт
моментално. Това беше основанието за съществуването на протеста след втория ден
натакък. Нищо общо с Пеевски. Нека да припомня - Пеевски си подаде оставката, а
след нея започнаха големите обобщения и драматичните изводи, с част от които
съм съгласен. Основанието за продължаването на уличните действия вече беше
оставка на кабинета и борба с другата олигархия. И някой от протестърите трябва
да обясни какво, къде, как и защо зацикли в тезата им, че се наложи те пак да
се връщат към брадясалата тема за Пеевски с идеята да презаредят батериите
отново.
Ако
предположим, че утре излезе някой от БСП и ДПС и даде отговор на въпроса
"Кой назначи Пеевски?", какво ще стане след това? Отговорът на
протестърите е - ще трябва да носи отговорност. Окей, той ще я понесе. А след
това? В мига в който персоналната отговорност бъде поета, къде остават клетвите
за окончателната и решителна битка с истинската олигархия и мафия?
"Пеевски"
продължава да стои като рана в обществения живот и ще стои дълго такава.
Проблемът е, че след 4-ти септември, това, което се нарича протест загуби
моралното основание да задава този въпрос с треперещ глас. Бойко Борисов припозна
протеста и протеста припозна Бойко Борисов, а всички знаем, че онова между
Пеевски и Борисов в последните 3,5 години си беше истинска свалка и флирт.
С други
думи - задаващите въпроса вече не могат да бъдат чистото лице на битката с
олигархията, защото пиар-ентусиазма се е изпарил напълно и дойде баналната,
скучна партийна действителност, изразена в ГЕРБ, РъБъ (Реформаторски блок) и
нещото, наречено Протестна мрежа. Това вече не е граждански протест и
следователно въпросът за това "Кой назначи Делян Пеевски" ще го
задават други хора. На избори. Когато и да са те.
Днешното му
задаване вече е само злоупотреба, отчаян писък на отчаяние, безпомощност и
най-вече опит за реанимация на гражданските страсти, които се стопиха отвратени
от цялата лудост на времето.
Заради това
могат да викат "Кой?" до побъркване. Като в класически психарски
роман отоворът на този въпрос е многопластов, а никога не се знае дали тези,
които го задават не са също толкова лоши.
И
най-накрая едно друго отклонение от темата. Протестърите постъпват изключително
нечестно и в отказа си да припознаят всичко, което правят като политика и
съответно да го коментират като политика, а не като тийнейджърска поезия.
Защото в крайна сметка неполитическо решение на тази криза просто няма как да има.
Дори искането за предсрочни избори е политическо и съответно протестът вече не
може да получи оправданието, че тази или онази група били само част от него, но
не изразявали мнението на целия протест. Очевидно е, че се нуждаем от знание
кой и как изразява мнението на целия протест.
Защото след
това на изборите, когато годежът между десницата и ГЕРБ стане публично
известен, въпросът "Кой назначи Делян Пеевски" ще е интересен, но ще
е между другото, защото всеки свестен човек ще е много по-зает със задачата да
си търси билет за първия самолет, който напуска България...
Което ще е
интересен развой на протестната вълна.
No comments:
Post a Comment