Sunday, September 15, 2013

Няколко статуса от протестния септември




И през септември протестът продължи. Това е някаква отделна политическа реалност на магическия реализъм – тук нещата траят дълго, почти като дъжда в митологичното Макондо, който се лее четири години, единайсет месеца и два дни. Тук толкова ще трае лудостта, преди едните и другите да разберат, че са еднакво лоши и виновни.
Заради това през протестния септември на самотния фейсбук-дисидент не му остава друго освен да продължи да споделя мислите си със света, осенен от кротката надежда, че словото все пак е сила, а когато трябва може да бъде и лекарство. Интересното обаче е, че винаги когато в нашето собствено Макондо завали, се вижда, че историята се завръща сред нас като демон и ни разделя отново и отново до безкрай. Не съм наясно какво точно е направил моят народ във виновното минало, но виждам как това минало крачи по улиците в протестния септември и невидимо се плези отново и отново.
С други думи – ние наистина сме стара нация. Нашите собствени призраци са станали толкова много, че някъде там, в отделно измерение сигурно има една различна България в която живеят сенките на недоизказаните вини, спомените за горчивото отчаяние, ветровете на историческите провали...
С други думи – крайно време е дъждът да спре.
Много се проточи






Отношенията Бареков - Кулезич надминават по интензивност дори отношенията Веселин Маринов - бившата му съпруга. Защо ли отворих агенциите, за да видя, че тя го е оплюла, а пък той й бил изпратил протестен есемес. Опасявам се, че като върви неговата "България без цензура" ще бъде само четене на есемеси и публични обръщения към президентите по света. А пък Кулезич - там си знаем. На пазара и без това има дефицит на предавания за вещерски отвари и вуду-проклятия :))))


------------------------------------------------------------


Интересно: попаднах в ден, който не бях виждал от поне три години - ранната част от съботата (понеже се стремя в събота като истински революционер да ставам около 1 часа следобед). Излязох рано, ходих да се карам с протестъри по БНТ (разговорът стана драматичен и екзистенциален, а най-накрая с Нидал Алгфари стигнахме до извода, че в левицата ще се оправяме сами и ще оставим десницата самичка да се дави на избори, хахаха) и после попаднах в чудовищно красива ранна есен, където ветровете скучаещо правят София красив град, хората дори не бързат толкова и човек остава с радостното чувство, май френдс, че ако не целия, то поне половината капитализъм е бил преодолян и планетата като цяло, а София в частност, са се запътили с бързи крачки към съвършената демокрация на блондинките, където, уви, есента ще трябва да бъде отменена като сезон, защотото трябва да навлезем един път завинаги в епохата на перманентния минижуп :))))


------------------------------------------------------------


Докато вие тука си играете на политика, аз извърших истински протестърски подвиг. Блокирах мис "Юли" на Плейбой в една фолккръчма и издигнах лозунг "Колко ти плати олигархията, за да не ми вдигаш телефона?". И също така виках: "Кой? Кой?" - тоест кой те накара да си свалиш само сутиена, но не и останалите части от бельото и така унищожи идеята за политическа прозрачност. Мис "Юли" обаче се измъкна през задния вход. Съзнавам, че мис "Юли" и заден вход в едно изречение звучи леко двусмислено, но такива са мъките на протестъра - дори лексиката го бойкотира :))))


-------------------------------------------------------



Любимият ми ученически бисер евър е някакъв деветокласник, който бе написал, че Атила е "пич божий" вместо досадното и баналното, че е бич божий. Така и аз докато четях новината със заглавие: "Борисов отстро критикува Реформаторския блок" случайно прочетох заглавието като "Борисов остро критикува Рефоматорския бог" и се зачудих - нима Той може да критикува самия себе Си?. После обаче открих във фразата "реформаторски бог" нещо нередно. Бог е бил реформатор през първите седем дни на човечеството, после е дал лабаво и ни е оставил сами да се оправяме. А тия дето се наричат реформатори днес само дърдорят за реформи и ако оставиш на тях от реформи човек няма да има време една ракийца да изпие. Ако край него имаше реформатори Атила никога нямаше да стане пич божий, бъдете убедени...:)))))


---------------------------------------------------------


Сондата "Вояджър" пусната на път в годината на моето раждане - 1977 г. вече окончателно напусна Слънчевата система. Пфуу, ето колко е важно човекът да е човек, когато е на път. Ако и аз бях тръгнал тогава, сега, май френдс, щях да ви пращам картички от Плутон и да се снимам със смартфон как се плезя на прелитащите комети...:)))) Можех дори да ви се похваля, че съм гостувал в имението на Плевнелиев на Марс :)))


----------------------------------------------------------


Пфуу, времето се е разлигавило като героиня от американски сапунен сериал, която тъкмо е хванала майка си в спалнята с нейното трето гадже и тресяща се от угризения, че миналата вечер пък тя си е легнала с петия съпруг на родителката си...:)))) Преди години Виктор Пелевин в култовия роман "Generation П" бе стигнал до прозрението, че не телевизията прилича на живота, а животът отчаяно се стреми да прилича на телевизията. Като гледам времето навън в мистичния петък 13, си мисля, че ранната софийска есен отчаяно се опитва да се изфука с някоя и друга телевизионна гледка :))))


--------------------------------------------------------


Днес ми се случи следното. Излязох от редакцията със зловещо главоболие. Имах чувството, че астероид е паднал на земята и ме е праснал по черепа. Изведнъж озовал се навън реших, че с подобно усещане за мен ще е мъчение да се кача на трамвай и реших поне малко да походя с надеждата, че софийския въздух ще ми помогне. Ходих, ама София ми изглеждаше една такава разкривена, грозна, объркана, защото главата ми пулсираше - ужас. Едва тогава схванах как са се родили десните идеи на този свят. Някой със зловещо главоболие ги е съчинил...:))))


------------------------------------------------------


Комисията за финансов надзор дава на прокурор Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Иво Прокопиев, стана ясно сега. Да ви кажа - тази новина ме притеснява. Сега кой ще плаща заплатите на Реформаторския блок, а?


------------------------------------------------------




Не. Не. Неееее! Преди малко някой ме вкара в затворена група: "Аз съм истински костовист". И сега съм в изключително остра криза на идентичност. В последната една година близо 900 пъти съм призовавал за световна революция (вярно е, намеквал съм, че съм готов да оставя блондинките да я ръководят), обяснявал съм се в идеологическа преданост на Троцки, Че Гевара и Памела Андерсън, няколко пъти съм намеквал, че капитализмът е нещо, което е сътворено в ада и убеден съм - постоянно крякам срещу това, което в България е узурпирало прилагателното "десен", защото е трябвало да отворят речника на буквата "п" - тоест - психиатричен. И въпреки това някой ме вкарва в групата "Аз съм истински костовист". Брех, мама му стара, толкова ли са го закъсали тези за кадри...:)))))))


-------------------------------------------------------



Понеже напоследък все по-често се случва в чата да ме търсят приятели на които "внезапно" им е блокирал телефона и трябва спешно от тяхно име да пусна есемес (даа, знам, че това е новата модна линия на измами и не съм се поддал, но главното, защото съм стиснат, а не защото съм подозрителен, хахаха), сега преди малко на поредния от тях му написах, че е време да си рефрешнат избраната линия. Може, за да разнообразят да почнат да пишат да се пускат например в подкрепа на мира в Уганда. Или пък да те призовават: "Прати спешно от мое име есемес на Барак Обама, че, ако нападне Сирия Юпитер ще влезе в трети дом и тогава Парис Хилтън никога няма да заснеме ново порно". Или пък: "Телефонът ми го свиха извънземни, прати един есемес до Марс и викни Плевнелиев да ме спаси" :)))))


----------------------------------------------------


Парис Хилтън ще участва в българския ВИП-брадър. А тъкмо си мислех, че нищо по-пърхащо и тъпо от тандема Валери Божинов и Николета Лозанова може да зарази земите български...:))) Въпреки, че едно време, когато случайно (само някой да се е захилил двусмислено тука) попаднах на аматьорското порно на Хилтън открих в него прогресивни елементи. Все пак на касетата ясно се виждаше как един обикновен кадър от народа си лягаше с милиардерка. Беше вдъхновително да видиш (простете за бруталния цинизъм), че понякога и бедните могат да го начукват на богатите, хахахахаха :))))))


----------------------------------------------------------


Eдна от ползите на ранното ставане е възможността да се насладиш на нещата, които рядко виждаш. Почти безлюдният център на София. Почти тишината рано сутрин. А, когато излязох призори от студиото на бТВ успях да видя и неописуемите облаци, които мързеливо и есенно се влачеха по софийското небе. Още тогава реших, че рано или късно тези облаци ще отмъстят на този град с дъжд, понеже са ги накарали толкова рано да си изнасят шоуто и се оказах прав. Гледам дъждеца, който се рони и си казвам, че светът щеше да е егати по-готиното място, ако метеоролозите не ни дава прогноза за градусите, а ни изнедваха с прогнози от типа: "Днес над София бяха забелязани два облака с формата на звездолети. Значи евентуално може да има нашествие на извънземни или просто Азис ще прави концерт. Приятен ден." :))))


-----------------------------------------------------


Не мога да не споделя това стихотворение. То е писано от руския поет Владимир Соколов (преводач му е Андрей Андреев) и това стихотворение описва една далечна София от някакъв есенен ден през 1985 година. Този град е ставал за поезия някога. Ставал е и то много, особено, ако съдим от Соколов, който предпочита дори в Москва и Ленинград да си спомня за София...:))))


От софийския ден далече,
щом притворя очи и виждам:
влажни улични плочи, вечер,
лист от кестена – тъмнорижав…


В Ленинград ли, в Москва ли – шепнат
леки стъпки в уличка бяла,
кленов лист полети и полепне
по оградата над канала.


И танцуват листата мокри
на дърветата феерични
от Орлов мост та чак до Оборище
като в приказка фантастична.


Пак съм в София. Пак съм в парка,
по алеите на светлината.
И е есен… Като подарък
греят златни в дланта листата.


Падат капките от дървото
и се смесват със редовете.
Сякаш аз съм онзи самотен
момък, сведен над стиховете.


Като пясък дните изтичат…
А момчето си шепне нещо.
И го стрелка с очи момиче –
мигновена, внезапна среща.


Виж: жена побеляла пристъпва
към могилата – с китка цвете.
Вие знаете колко са скъпи
тези мигове, тихи дървета.


Гасне всичко в спокойната вечер,
до оградите – шумата сбрана.
И от София пак съм далече –
ленинградчанин, московчанин.


А по "Руски" птичите хорове
полудяват… Сняг неочакван.
Жълти – плочките… И повторно
е разцъфнал кестена в мрака.



-----------------------------------------------


Образователната министърка Анелия Клисарова щяла да търси учители, говорещи сирийски за бежанците у нас. Това е втори случай в историята на прехода, когато образователна министърка измисля нов език. Седесарката Елка Константинова, министърка при Филип Димитров, също зашемети навремето с откритието си, че има австрийски език. Значи това аз на чист австралийски ви казвам - гив ми ъ факинг биър и на подуянски добавям - само да ми забрайте мезето, ще ви псувам като протестър песен на Мишо Шамара :))))



-------------------------------------------------


Знам, че прекалявам, но, ако някоя заблудена душа успее да се навдигне утре към 7.30 в сутрешния блок на бТВ ще може да стане свидетел на разговор с мен и Георги Близнашки. Приех единствено, защото с мен в студиото ще има ляв човек и ще можем да очертаем поне два възгледа за левицата. Единият е моят, който сигурно изглежда по-утопичен и с повече патос, но той е, че протестърската вълна е дясна почти от първата седмица на своето съществуване и през нея промяна в левицата няма как да дойде, защото диалектическия интерес на десните ги кара да си представят всяка левица като ДСБ-джуниър. Нормално е един ляв човек да не харесва кабинета на Орешарски, но пък е тъпо да си мислиш, че промяната може да дойде като докараш на власт ГЕРБ и Реформаторския блок. Та ще видя какво мисли Георги Близнашки по тази тема...


-----------------------------------------


Един празничен виц:


Дядо Коледа отишъл при Снежанка и я запитал:
- Искаш ли да те науча да казваш ХО-ХО-ХО в обратен ред? :)))


----------------------------------------------


Прочетох изящно заглавие "Създадоха сладолед с вкус на Фейсбук". Тъкмо щях да се вдъхновя за поетичен статус по темата челно се сблъсках с новината, че и Бойко Борисов се завърнал във Фейсбук като Искра Фидосова на благотворителна вечеря. Изведнъж идеята за сладолед с вкус на Фейсбук не ми се видя чааак толкова добра - поръсването с ГЕРБ със сигурност поразвали удоволствието :))


-----------------------------------------------------


Последното по темата, че взе да писва. Всъщност сблъсъкът около 9 септември не издава разделение на нацията, нито пък е някаква особена новост. Тихата мъдрост на Милан Кундера гласеше, че всъщност бъдещето не е интересно на никого, защото то е стерилно и съществува само на думи. Истинската битка винаги е само за миналото, защото то е интересно, кипящо и пълно с живот. И заради това политиката никога не е била да имаш проект на бъдещето, а се крепи на това да имаш обяснение на миналото. Днес обаче, не мога да не го отбележа, внучки на активни боркини, синове на старата номенклатура, роднини на стария комунистически елит, ще са в ядрото на това, което ще прави пародийна манифестация за 9 септември. Заради това е трудно да приемеш нещо такова. То е белег за подлостта на времената. Днес писъците са малко по-яростни, защото малцинството си е въобразило, че гласът му трябва да диктува политическата мода, ама никога не става така, май френдс, никога. Колкото по-яростно се отрича една дата, толкова повече тя не само се превръща в монументална, ами става и извор на вдъхновение. И проблемът не е само в това, че 9 септември е бил и не може да бъде изтрит от историята. Проблемът е, че при същото ниво на подлост, 9-ти отново предстои...Оттук-нататък, обещавам, в рамките на деня ще пускам статуси само за голи жени. Трябва да си балансирам вътрешното фън-шуй! :)))


----------------------------------------------------------



Днешната ни история ще е малко по-различна. Тя разказва за един от любимите писатели на предишния режим на име Георги Марков (съвсем не иронизирам подвига на неговата емиграция, но преди нея той си е направо от близкото обкръжение на Тодор Живков). Именно, защото е любимец, Марков получава достъп до архивите и написва своята пиеса "Комунисти", която е забранена почти моментално. В архивите той намира поразителни истории, не в смисъл на сензационност, а в смисъл на човещина. Така например при разпитите в полицията преде 1944 година един младеж обявява съвсем искрено: "Бях самотен и заради това станах комунист". Тази изповед не е била причина той да бъде пощаден - застрелян е като куче. И Марков изпълва пиесата си с такива човешки истории. В демократичните години четох текста на някаква литературна критичка, която обявяваше, че с пиесата си той бил "разградил мита". Хаха, за да кажеш това, трябва наистина много да си изкривиш съзнанието. Просто онези предишни тоталитарчици са били тъпи копелета. Пиесата на Марков е най-човешкия продукт за нелегалното движение преди 44-та година. Тя описва истински хора, а не ходещи паметници и точно заради това митът не само не се разгражда, но се изпълва с човешка топлина. Просто става ясно, че това, което историята нарича "комунисти" са били обикновени хора с необикновена надежда. Не монументи, а реални същества със свои идеи и достатъчно отдаденост, отдаденост, толкова голяма, че са умирали преследвани, давени, измъчвани, но не са отказвали от идеите си. Именно заради хората, именно заради думите на младежа, цитирани от Марков за себе си никога не позволявам да възприемам 9 септември като нещо различно от празник. Това е моят избор. Доволен съм от него.


No comments:

Post a Comment