Обществената подлост на времето

Поредната политическа бутафория се разигра вчера в центъра на София. В изблик на обществено и културно безсилие протестърите разиграха пародия на деветосептемврийска манифестация. Това е пореден опит за търсене на злостна конфронтация, за изостряне на страстите, за насаждането на историческа лудост в нашето общество.

Всъщност сблъсъкът около 9 септември не е някаква особена новост. Тихата мъдрост на Милан Кундера гласеше, че всъщност бъдещето не е интересно на никого, защото то е стерилно и съществува само на думи. Истинската битка винаги е само за миналото, защото то е интересно, кипящо и пълно с живот. И заради това политиката никога не е била да имаш проект на бъдещето, а се крепи на това да имаш обяснение на миналото.

Днес обаче, трябва да го отбележим, внучки на активни боркини, синове на старата номенклатура, роднини на стария комунистически елит, бяха в ядрото на пародийната манифестация Заради това е трудно да се приеме нещо такова. То е белег за подлостта на времената в които живеем. То е знак за подмяната на ценности и за гаврата с историята, защото хората, които са вярвали в 9 септември и са платили с живота си за тази вяра, не заслужават презрение, а възхита.

Особеното сега е, че конфронтационните гласове са по-яростни, защото малцинството си е въобразило, че гласът му трябва да диктува политическата мода. Но никога, ама никога не става така.

Колкото по-яростно се отрича една дата, толкова повече тя не само се превръща в монументална, ами става и безкраен извор на вдъхновение. И проблемът не е само в това, че 9 септември е бил и не може да бъде изтрит от историята.

Проблемът (за протестърите) е, че при същото ниво на подлост, 9-ти отново предстои...