Чалга-клонингите на Давид Черни

В мига в който групата, състояща се от Асен Генов и някакви надъхани десебарчета, чийто имена не подлежат на лесно възпроизвеждане, бяха арестувани заради вандализма си, във Фейсбук започна истинска арт-война за интерпретация на събитието. И ми стана жал за десният интелектуализъм, който навремето беше първи в обяснението на всичко, но сега е зациклил като парче на южнокорейския рапър Псай. Някакви безумни лели докараха от девет реки вода само и само да докажат, че това не е вандализъм и обикновено хулиганство, а солидна артакция в постмодерен градски стил. В некадърното нацапване на паметник на проф. Любомир Далчев на антифашисти с розов цвят, те видяха политически пърформанс в стил Давид Черни, въпреки цялото безумие на сравнението.

Давид Черни, независимо какво мислите за него, е оригинален, защото не имитира. Неговото политическо изкуство е шокиращо, но е автентично. Да имитираш Черни с розов спрей в България е все едно да Азис да свие парче на Павароти и да го превърне в чалга-песен.

И точно това е проблемът.

Тези, които се изживяват като бунтари и войни за нов морал всъщност са банални и досадни имитатори и дори не разбират какво и защо правят. Както тази розова акция в панаирен стил послужи единствено и само три-четири журналистки в повече най-накрая да научат кой е Асен Генов. Което все пак е нещо де, трябва да му се признае.

Това обаче не е изкуство. Това е опит за патетичен пиар, който винаги опира до нещо крещящо, защото всички му други послания са се изпарили като капка с водка в дъното на чашата за опитен пиянка.

Като четях новините за тази хулиганска акция, на организираната вандалска група от костовисти си мислих, че спешно трябва да са намерим сексуален психопатолог и да го назначим за национален консултант. Тоя фетиш за сублимацията на сексуални терзания чрез боядисването на паметници намеква за неотложна нужда от такъв държавен пост. България не може да роди свястна идея за бъдещето и заради това освирепява по отношение на историята. И ето, че се стигна дотам - десебарчетата, тези, които бяха в коалиция с наследниците на бившите легионери, вече посегнаха на паметника на антифашистите. Политическа акция - дрън, дрън. Това си е направо като знак за Кристална нощ. Ако посегателството на този паметник може да бъде определено като политическа акция, то значи и нацистите в Кристалната нощ не са вършили геноциден терор, ами са заявявали послания. Много сериозно ли ви изглежда това като аналогия? Обвинявайте епигоните на Черни.

Най-трудно е, разбира се, да се представим с какво паметниците са виновни на реалността. Паметникът е особен културен механизъм. Той принадлежи на различно от нашето време, именно, защото изобразява нещо, което трябва да бъде запечатано за вечността. Хулиганските агитки обаче твърдят, че не признавали комунистическите паметници, което звучи поетично като статус във Фейсбук, но е така удивително нелепо навсякъде другаде. Не правете на паметниците на другите, това, което не искате те да правят на вашите. Защото, ако тръгнем по тази линия на неприемане на паметта сме обречени завинаги да водим битки с монументи, а те обикновено са с неясен краен резултат. Розовата боя на хулиганската агитка само подчерта колко нелепа е акцията. И, най-важното, разкри откъде е дошло онова - "България се извинява" преди два месеца на Паметника на Съветската армия. Онова беше също перверзно, защото България се е извинявала три пъти официално. Ама щом водиш битка с паметници, значи си безпаметен. Откъде да го знаеш? Адептите на розовата боя не виждат нищо друго освен собствената си жажда за безогледен пиар.

И моля ви някой да ми обясни какво означава "БКП=позор" - за кое БКП говорят, че у нас са поне 5-6? Пък, ако се борят с онова другото, историческото БКП, това е все едно да бяха организирали протест срещу водената от Стефан Стамболов политика. БКП, онази старата отдавна е няма, но пък тя е партия-късметлийка, защото си е направила паметник в мозъците на сдуханите десни, които стават и лягат с нея. Ироничното е, че преносителите на тоталитарния комунизъм са именно тези, които твърдят, че се борят с него. Те са като болни от СПИН, които сеят тази зараза наляво и надясно. Заради това те водят битка със символи. Както казваше Владислав Тодоров комунизмът беше най-ефективен в производството на символи, а хулиганската банда е опиянена от опита да повторят повечето от тях. Комунистите обаче не наблягаха на розовата боя. И те бяха автентични и имаха собствени цветове. Това е голямата тайна, когато искаш да се бориш с историята. Трябва да знаеш как да останеш в нея. А тези, които се борят с историята са обречени като мъртви пирани да потънат на дъното.

Както и да е. Изкуството е по-вечно от бояджиите. Паметниците надживяват професионалните протестъри. Но отвратителното усещане за измама ще остане. Нито един от мракобесите поне за миг, ама поне за миг не се опита да види колко порочна и глупава е тази акция. Заради това ми си стори, че самото нацапване на скулптурите с розова боя не беше никак ценно. Но реакциите след тях се бяха като жива инсталация на Черни. То и след неговите произведения човек не знае дали да се смее или да плаче. 

Или пък да си изсипе една кофа с розова боя върху главата, та белким някоя костовистка с по-пищен бюст му прати свои голи снимки, бъркайки го с някой протестър :)))