Кой? Кой? Кой използва протеста?

Кой? Нали това е въпросът, който със силата на пневматичен чук се опитват да набият в съзнанието на изтормозения електорат професионалните протестъри от софийските улици и студентите-окупатори. Кой? Важен въпрос, но вече изникнаха много по-важни.

Например - кой се опитва да дирижира посоката на протеста? Кой? Кой? Защото в призива на студентите-окупатори от СУ за шествието навръх 10 ноември се забелязва една много интересна еволюция. В него изведнъж заблестяха с поетична прозрачност едни социални послания, една разтревожена социална нервност. Как ли окупацията еволюира до тези нива? Между първоначално обявената декларация на "Ранобудните" и призивът им за шествие на 10-ти няма абсолютно нищо общо. В първото се искаха избори за нов парламент и оставка, а второто "внезапно" се сеща за мизерията, бедността, отчаянието.

Ако това беше естествена, а не пиар-еволюция, вероятно на 10-ти половината София би излязла на шествието. Но исканията в социалната сфера са така размити, вселенски и глобални, че от десет километра е ясно, че това е просто опит за пускане на кукичка на която да се уловят евентуално нови симпатизанти. Кой, кой, кой се опитва да лови баламурници в късната есен? Ако имаха наистина реални искания и идеи, щяха отдавна да ги поставят на масата и да ги отстояват. Човек обаче може да отстоява конкретиката, а не романтичните прилагателни.

И как се вписва в тази новооткрита социалност на посланията, хулиганското вандалство върху скултурите на проф. Любомир Далчев? Защото, само за информация на широкия свят, това не е паметник на комунисти. Това е творба, посветена на антифашистката съпротива, тази съпротива, която спечели на България световно уважение и я спаси от унизителни условия след Втората световна война. "Ранобудните" с половин уста се опитаха да се отрекат от тази акция, но тя стои като кръпка на всичките им опити да се представят за нещо различно.

Кой, кой, кой прецака нещата?