Eдна свободна година без Бойко Борисов

Вчера стана точно една година откакто Бойко Борисов падна от власт. Това се случи след незапомнени в новата история на страната социални протести, които за първи път поставиха голямата тема за това, че властта на ГЕРБ е власт на монополите над обикновените българи.

Борисов падна от власт и граденият му авторитарно образ на силен политик и мощен управленец се разтроши като сервиз от фалшив порцелан. Нека да си припомним онези радостни дни - Борисов се скри от очите на публиката в болница, после влиза няколко пъти в нея, защото като всеки кандидат за диктатор, той носеше потайния страх, че народът ще му потърси сметка за провалените години на неговото управление, изкарани в замразени доходи, удушена икономика и арогантна полицейщина. Тогава митът Борисов предаде напълно богу дух. Живият политик Борисов днес е просто бледа сянка на онова умряло медийно чудовище, което не спираше да броди из сутрешните блокове.

И, разбира се, трябва да си зададем големия въпрос - струваше ли си тази промяна. 

Да, да, да, и още един път - да! 

Свалянето на Борисов от власт беше триумф на демокрацията. 

Днес го няма това задушаващо усещане, че си обкръжен отвсякъде от политкомисари. Дори и протестиращите от лятото, които се опитват да изкарат новото правителство полицейско, тайно пред себе си вероятно признават повторният повей на свободата. Но тази спирала на омразата, на безнадеждната конфронтация е най-тежкото наследство, което Борисов остави след себе си. Неговият принос в историята е това, че той отново събуди ниските, черни страсти, защото можеше да управлява силово като насъсква едни хора срещу други. 

Но все пак - днес Цветанов е обвиняем, а Борисов е принуден да ходи на работа в парламента и дори с половин уста да си признае, че е в опозиция. Сянката на ГЕРБ почва да се разсейва. 

Това беше една година, която си струваше.