Вчера стана
точно една година откакто Бойко Борисов падна от власт. Това се случи след
незапомнени в новата история на страната социални протести, които за първи път
поставиха голямата тема за това, че властта на ГЕРБ е власт на монополите над
обикновените българи.
Борисов падна
от власт и граденият му авторитарно образ на силен политик и мощен управленец
се разтроши като сервиз от фалшив порцелан. Нека да си припомним онези радостни
дни - Борисов се скри от очите на публиката в болница, после влиза няколко пъти
в нея, защото като всеки кандидат за диктатор, той носеше потайния страх, че
народът ще му потърси сметка за провалените години на неговото управление,
изкарани в замразени доходи, удушена икономика и арогантна полицейщина. Тогава
митът Борисов предаде напълно богу дух. Живият политик Борисов днес е просто бледа
сянка на онова умряло медийно чудовище, което не спираше да броди из сутрешните
блокове.
И, разбира се,
трябва да си зададем големия въпрос - струваше ли си тази промяна.
Да, да, да,
и още един път - да!
Свалянето на Борисов от власт беше триумф на демокрацията.
Днес го няма това задушаващо усещане, че си обкръжен отвсякъде от
политкомисари. Дори и протестиращите от лятото, които се опитват да изкарат
новото правителство полицейско, тайно пред себе си вероятно признават
повторният повей на свободата. Но тази спирала на омразата, на безнадеждната
конфронтация е най-тежкото наследство, което Борисов остави след себе си.
Неговият принос в историята е това, че той отново събуди ниските, черни
страсти, защото можеше да управлява силово като насъсква едни хора срещу
други.
Но все пак -
днес Цветанов е обвиняем, а Борисов е принуден да ходи на работа в парламента и
дори с половин уста да си признае, че е в опозиция. Сянката на ГЕРБ почва да се
разсейва.
Това беше една година, която си струваше.
No comments:
Post a Comment