Thursday, March 06, 2014

10 големи промени, които станаха откакто Борисов не е на власт




Преди две седмици встрани от фокуса на събитията и кървавите драми в Украйна, остана една годишнина за която не бива да забряваме. А дори на всяко нейно закръгляне трябва да следваме почина на древногръцкия поет Алкей, който навремето в стихотворна форма бе призовал гражданите на древна Елада да се напият (дори и насила), защото един тиранин е мъртъв. Е, нашият си беше само кандидат за тиранин и честно казано, вероятно в алтернативна вселена би открил като по-удовлетворяващо за него попрището на телевизионен водещ, но една година без Бойко Борисов да е на власт си струва да бъде отбелязвана. Философски погледното една година в тази неспокойна вселена е абсолютно нищожно количество време, кратък миг, време, колкото за два есемеса на Люба Кулезич до партийните величия на ГЕРБ, но все трябва да се попитаме - струваше ли? В изминалите дни, когато обичайните заподзрени политически инженери видяха в неспокойството на народа възможност да наложат своите нововъзникнали олигархични страсти, опаковани в целофана на "умните и красивите", вероятно мнозина са се питали дали животът е тръгнал в правилна посока или отново циклим на едно място като плеймейтка над роман на Достоевски. Равносметките са ужасно нещо - приличат твърде много на предаване на всемирна врачка по провинциална кабеларка, но си струва да отбележим точно тук 10 големи промени, които показват, че изминалата година е безнадеждно изгубена в депресивната канализация на обществената история на България по време на прехода.



1. Върна се усещането за свобода


Спомнете си какво беше в пика на Борисовото управление - послушни медии, полицейски кубинки, постоянно слухтене на опозицията. В голямата част от страната се бе завърнал признакът на онзи стар и драматично отречен тоталитарен страх, че ако си отвориш устата и кажеш това, което мислиш, то поне три партийни калинки ще донесат за теб, където трябва, а местният координатор на ГЕРБ ще ти бие шута от работа със скоростта с която български рапър може да изрече четири псувни и три рими за сутиен на сервитьорка. Сега вече не е така. Няма го задушаващото усещане за полицейщина и за оруелиански контрол върху хората. Да не забравяме – полицейската държава никога не осигурява истинска сигурност. Ако осигуряваше такава – нямаше да проспят атентата в Сарафово.


2. Медиите пак станаха критични към властта


Нямаше нищо по-скучно от вестниците по времето на ГЕРБ. Най-послушните и всеотдайните в любовта от тях, за да се застраховат срещу политически катаклизми и недостиг на рекламодатели, пускаха поне по 6-7 снимки на Борисов във всеки брой. Мъдри и тежки от подквасен мозък политолози се редяха на опашка да дават интервюта как управлението на ГЕРБ има всички шансове да изкара поне до 2140 година, когато третият клонинг на Бойко Борисов може да реши да даде властта на своя внук. Днес в медиите критичният тон към властта не само се върна, но и тържествува. В това няма нищо лошо. Свободата е като чист въздух след като си бил в шкембеджийница в която прекаляват с чесъна - иска ти се да дишаш докато припаднеш. Който мисли, че цензура има - да си пусне Нова телевизия. После ще си говорим.


3. Народът не се събужда всеки ден с министри в сутрешните блокове


Не стига, че всяка коледа трябваше да гледаме концерт на Веселин Маринов, но и във всеки сутрешен блок пред очите на претръпналата от ужаси публика постоянно дефилираха министрите на Бойко Борисов. В биографиите на някои от тях сигурно бе записано, че са завършили университети по телевизионно шаманство. Това беше първият случай в новата история на страната за опит на пълна подмяна на управлението с медийни пиар-трикчета. Нещо като фокусничество на едро. Министрите се караха от телевизионните екрани, размахваха пръст, сумтяха на опозицията и лъжеха като за световно първенство по писане на предизборни програми. Да не говорим, че всички като папагали се оправдаваха с миналото. Кабинетът „Борисов” стигна чак до времената на Беров, за да се оправдава за своите грешки. Ако още бяха на власт сигурно точно щяха да навлизат в епохата на това да казват, че грешната преценка на Аспарух за място на държавата е причината брутния вътрешен продукт да пада.
Когато един ден теглим чертата за истински политическа равносметка може би ще трябва да сложим този телевизионен тормоз в графата "престъпления срещу здравия разум". Обвиняват сегашния кабинет, че нямал медийна политика и не говорел толкова често с медиите. Ама това е все едно да обвиниш един наркоман, че не се друса толкова често, колкото съседа му.



4. Искра Фидосова отлетя от политиката


Първият символ на истинската природа на ГЕРБ (говорим за времето, когато Цветан Цветанов още минаваше за добър министър, о, боже, май наистина имаше и такива дни!) беше именно прословутата нотариуска от Монтана Искра Фидосова, която с маркери командваше депутатите от ГЕРБ как да гласуват. Червен маркер - "против", "зелен" - "за", без маркер - "можете да ходите да пикаете, но се връщайте бързо, за да не ви издирвам по списък". Този фелдфебелски стил на управление стана нейната запазена марка, железният юмрук, който не допуска неподчинение. Със същите методи Фидосова налагаше и калпавото законодателство на ГЕРБ, както и всичките им лобистки закони. Днес вече е няма. Тя остави наистина огромна празнина в групата на ГЕРБ, но дори и най-големите й фенове там вече дишат по свободно.



5. Дянков не обявява всеки месец излизане от кризата


Още на първия си месец като финансов министър Дянков обяви, че до половин година България излиза от кризата. После България излизаше от кризата поне още десет пъти и всеки път Дянков все повече заприличваше на проповедник, употребил богунеугодни препарати за извисяване на духа. После се оказа, че висшите чиновници от министерството наистина са излезли от кризата, защото са си раздали 50 милиона лева бонуси. Дянков екзекутира малкия и среден бизнес като не се разплати с него и така създаде системен проблем на икономиката. След това, за да се справи с последиците от собствения си касаплък започна да прави финансови фокуси с харченето на фискалния резерв и рязането на пари отвсякъде.



6. Цветанов вече е обвиняем


Цветан Цветанов, описваният като страшилището на организираната престъпност, политическият камшик на ГЕРБ, техният силовак, вече има няколко повдигнати обвинения. Много хора се надяваха той вече да търка затворническите нарове, но е факт, че все пак промяната е налице. Този, който се опита да превърна МВР в репресивен партиен апарат най-накрая почна да си получава заслуженото. Дори и заради това, че излъга обикновените полицаи, че ще им вдигне заплатите, а най-накрая не им даде пари дори за нови униформи. Разплитането на всяка мрежа на ГЕРБ трябва да почне от Цветанов, несменяемата дясна ръка на Борисов. Всички се надяваме в рамките на следващата година това да се случи.


7. Екшъните си ги пиратстваме, а не разчитаме МВР да ги снима.


Трябва да си спомняте киноопитите на МВР. Грандиозните идеологически филмчета с ареста на "врагове на родината". Трябва да си спомняте за репликата - "ти си абсолютен престъпник на колене". Ако приложим холивудските стандарти за оценка на успеха - всичко се оказа пълен провал. "Абсолютният престъпни" спечели всички дела и доказа своята невинност. Големите разкрития се оказаха големи балони, най-малкото и заради това, че МВР си е оставило ръцете в разследванията. Тоест не е много сигурно, че ако един ден някое от тези филмчето оцелее до бъдещите поколения, че те няма да го разглеждат като някаква ситуационна комедия на абсурда.



8. Рязането на лентички позатихна като медийно събитие


Слънцето на народите, първият строител на Републиката Бойко Борисов си имаше един неизтребим фетиш - да реже лентички. Той превърна този ритуал в център на своята политическа дейност. После превърна тези лентички в главния героини в телевизионните си проповеди. Бършеше сълзи от радост колко точно лентички е отрязал. Намекна, че си пази някои от тях. Фактът, че специално в негова чест му организираха по няколко рязания на лентички за един и същи обект не го смущаваше. Твърдеше, че човекът винаги ходел с ножички в джоба. Дори тръгна вицът, че националният отбор по художествена гимнистика е останал без ленти, защото, когато Борисов ги видял, веднага ги нарязал. Фактът, че само няколко месеце след рязането се отвориха дупки по част от грандиозно откритите шосета, очевидно не се калкулираше във всеядното съзнание на бившия премиер. Все пак лентичките му бяха фетиш, а не "дребните" подробности.



9. Размразиха доходите


Най-голямата секира на ГЕРБ беше замразяването на доходите. Да направиш нещо такова в бедна държава като България е като да накараш всички да не дишат, за да се пести кислорода в една стая, вместо да се опиташ да отвориш прозорците и да пуснеш въздух. С това си действие ГЕРБ напълно убиха вътрешното потребление, накараха народа да посинее от глад и дадоха безконтролна власт на монополите над всичко останало. Заради това социалните мерки на новия кабинет не бяха просто пиар. Както не е пиар да направиш спешно кръвопреливане. Само, който никога не е виждал оскотяваща бедност може да се отнесе иронично към социалната политика.  



10. ГЕРБ почна да се цепи


Непоклатимата партия, политическият монолит, общественото чудовище ГЕРБ, описвано като скала на ветровития плаж на българската политика, започна да се лющи с усилващи се темпове. Първо от партията си тръгна ексземеделския министър Мирослав Найденов, който и първи наруши омертата, след това си тръгнаха и някои други знакови фигури. След като летните протести позатихнаха и се превърнаха в карнавал на депресията, дори от новата група почнаха да се махат хора. Последното напускане на Красимир Стефанов трябва сериозно да е проболо в сърцето Цветано. Все пак именно Стефанов беше този, който замете следите след аферата с шестте апартамента. Тези тектонични действия показват, че една партия, която възниква като паразит в името на смученето на власт не може да остане дълго живо, когато нейните основни ресурси за живот - кинтите, обществените поръчки и търговията с влияние бъдат прекъснати.


Това са 10 големи промени, колко още можем да изброим - Преслава вече не се вози на правителствените самолети, хеликоптерите не са лично такси на Бойко Борисов, Веселин Маринов така и не записа втора част на песента "Моята полиция ме пази", заседанията на МС вече не са моноспектакъл на Бойко Борисов, вече има парламентарна комисия за кошмарния случай с Мишо Бирата, правителството не фетишизира строежа на магистрали на всяка цена.
Човечеството се разделя с миналото през смях, бе казал навремето един философ, известен предимно със сериозните си анализи. Изминалата година без Бойко Борисов не беше най-смешната година на земята, но пък поне беше път към някаква нормализация на обществото. Имаше много протести, контрапротести, интриги, недоволства, скандали, нестабилен парламент, но поне го нямаше мрачното усещане за безнадеждност и унилост, които направиха Борисовото управление така сиво и сгърчено. С други думи, ако някой някога се е напил от радост, че Борисов е паднал от власт на 20 февруари 2013 година, си е струвало да плати този миг на политическо удоволстие с един махмурлук.
Струвало си е и още как.




No comments:

Post a Comment