Човекът - това проклето антипазарно създание

Да четеш дясна преса в България може да бъде велико философско пътешествие. Ето ви и пример - във в. "Капитал daily" от 4 март четем анализ за състоянието на банките и научаваме следния драматичен факт - в пика на кризата, когато лихвите по депозитите са били по-високи - "изплащането на високи лихви по депозитите на клиентите си, изяждаха печалбата им". Това е полубожествена деснота. От първо четене дори е трудно да се схване грандиозният анализ. Значи изплащането на по-високи лихви, което си е съвсем нормална пазарна операция, "яде" от печалбите на банките.

Тук трябва да задълбаем по-дълбоко. Самото написване на такова изречение говори, че за автора на анализа, а и за самите банки, хората са неразрешим пазарен проблем. Те имат нахалството изобщо да си взимат парите от лихвите и да консумират от печалбата на банките, вместо да дарят тези средства пред олтара на свободния пазар и банкерските бонуси. Човекът е изобразен като някакъв хищник, който пирува с печалбите на финансовите институции. Той се разглежда като вредител, който трябва да бъде изтребен, за да може печалбите да са чисти и съвършени. Хората са подозрителни непазарни субекти, които само пречат на финансовия ред.

Това вече е истинска философия. Нека да си представим идеалния свят според дясното икономическо богословие. В него човекът вкарва парите си в банка и после се стопява в нищото. Това ни води до идеята, че присъствието на човека на земята просто пречи на капитализма. Съществуването на човека е антипазарен факт. И вероятно трябва да бъде позорно заклеймен.

Свободният пазар щеше да работи така безупречно, ако не му се мотаеха разни дребни хора в краката, които да развалят съвършените теории.

В изчистен вид идеята за човека като страничен паразит на финансовата еволюция, който само "яде" печалбите на банките, подсказва за величествените основи на дясното мислене. То е опиянено в своето усещане за божественост. 

Но божественост, която никога не би създала хората. 

Те пречат на пазара.