BG наблюдател в Крим: В Красноперекопск и украинци, и татари поискаха Русия

Интервю за сайта bnews

Ива Капкова

Журналистът Александър Симов бе сред българските наблюдатели на референдума в Крим в неделя, като представител на Национално сдружение "Русофили". Той наблюдаваше изборния процес в 30-хилядния град на полуострова - Красноперекопск, който се намира почти на границата с Украйна. Противно на твърденията на западните медии, в района войски няма, няма военни формирования, а не само руснаците, но и украинците и татарите в града са категорично за отделяне от Украйна. "Най-накрая престанахме да бъдем Хрушчовски подарък", се чували възгласи вечерта след вота на празника на площада.

- Сашо, ти беше наблюдател в референдума в Крим. Какво видя на място, имаше ли нарушения, чуват се гласове от Запад, че високият процент на референдума бил резултат от натиск?

- Аз бях наблюдател в един малък град Красноперекопск с 30 хил. души население, с голяма индустрия. Моите наблюдения са оттам. Какво ми направи впечатление? Първо, активността беше доста висока. В края на изборния ден разбрах, че Красноперекопск е на трето място по активност в целия Крим след градовете Керч и Севастопол - активността стигна близо 87% и аз, като наблюдател, понеже трябваше да обикалям всички секции, в първите три секции, където отидох, бяха наредени огромни опашки за гласуване още в 8.00 сутринта.

Моето наблюдение е, че съществени нарушения нямаше или поне не такива, които да повлияят на резултата от вота. Гласуването в Украйна има една специфика - те гласуват в прозрачни урни и пускат бюлетините без пликове.

В много статии, които после прочетох, твърдяха, че това, едва ли не, било някакво ново нарушение, но не се отчита, че всъщност в Украйна на всички избори гласуват именно така - и на президентските през 2010, и на по-ранните президентски избори през 2004 г. - без пликове и в прозрачни урни.

Второ, което падна като мит лично за мен, е идеята, че въоръжени отряди, едва ли не войски контролират процеса на гласуване. В Красноперекопск въоръжени войски не видях, а така наречените отряди за самоотбрана, които бяха описани в западната преса като бандитски формирования, които правят, каквото си искат, всъщност се оказаха десетина души. Нито един от тях не прояви каквато и да е агресия и всъщност, основната идея за тяхното създаване е не да стресират населението, а са създадени, тъй като няколко пъти са правени опити от Западна Украйна да дойдат автобуси с въоръжени хора от Десния сектор, които да провокират безредици в града - Красноперекопск се пада почти на границата на Крим с Украйна, така че там е по-напрегнато.

Тоест, аз не смятам, че войската е оказала каквото и да е влияние върху изборния процес. Истината е друга - хората масово подкрепяха присъединяването към Русия. Повечето хора, с които говорих, изобщо вече не искаха да имат нищо общо с новата власт в Украйна. На първо място те не харесват начина, по който дойде на власт т.нар. Майдан. Истината е, че тези хора биха приели смяна - тук идеята не е, че те защитават Янукович, въпреки че в тази част на Украйна Партията на регионите на Янакович има съществено влияние, но в случая дори не е това. Първото решение на новата власт обаче - за отмяната на закона за езиците, веднага наруши съществено интересите на голяма част от населението на Крим, които са етнически руснаци, а там дори етническите украинци говорят руски и искат отделяне от Украйна, което също е интересен процес.

- Тоест, не само руснаците в Крим са поискали отделяне от Украйна и присъединяване към Русия, а и останалите етнически общности?

- Те толкова години живеят заедно, че е много трудно да се направи разликата кой е украинец, кой руснак, на практика те са вече един и същи народ там. 95% от украинците, с които говорих, бяха за отделянето от Украйна. Аз си направих труда да намеря двама-трима опозиционери, с които да говоря, да ги питам защо. Попаднах на двама. Техните мотиви защо са против отделянето бяха много интересни. Те изобщо не приемат новата власт в Киев, но казват, бизнесът ми ще пострада, ще има две-три години преходен период, как ще живеем през това време, тоест, те бяха притеснени по-скоро от административните трудности, а не толкова от геополитическото значение.

А за татарите е важно да кажа, че тези, с които говорих, също бяха за присъединяването към Русия, като твърдяха, че лидерът на така нареченият Меджлис, който често дава изявления от името на всички татари, всъщност може да твърди, че представлява около 15% от татарите в Крим. Тоест, всяко крайно изявление, че 99% от татарите не са участвали в референдума, според мен е пълна лъжа. Самите татари твърдят, че той не ги представлява, а тези, които живеят в Красноперекопск, категорично и напълно подкрепяха присъединяването към Русия. Част от татарите бяха в секционните избирателни комисии.

Така че тук се получи нещо много странно - ако човек чете западните медии и част от българските, очаква да има едва ли не военно положение, някакъв вид окупация, а истината е, че животът там си продължава по съвсем нормален начин. Хората просто са избрали да се спасят или да не приемат решенията на новата власт, завардвайки пътищата от Украйна към Крим, където антитерористичният отряд Беркут не бе разформирован, тоест, те стоят и помагат да бъдат спирани бандеровците. Просто Крим вече не се чувства част от Украйна. Независимо дали този референдум се бе провел, украинската власт, така или иначе, вече никога няма да има контрол върху Крим. Кримчани вече не искат да имат нищо общо с Украйна. Или, както обобщи един лекар от болницата в Красноперекопск: "Не ние се отделяме, Киев ни загуби".

- Страхуват ли се в Крим от последствията от референдума - че Западът не го признава, че налага санкции, че ще им попречат да се присъединят към Русия?

- Това, което ми направи силно впечатление там, е че хората не разсъждават за нещата като категориите Европа, Русия, санкции, ООН, Путин, Обама. Хората разсъждават  така: "Ние искаме нормален живот, който да има предсказуемост. Ние не искаме всеки ден правилата да се сменят. Ние не искаме тук да идват постоянно автобуси с въоръжени майдановци, които да ни казват как да живеем".  Хората са много политизирани, постоянно се ядосват, че по новините показват някакъв Крим, който в действителност го няма - и това е така, тъй като в самия Крим животът си тече по един съвсем нормален начин. Нито има някакви продоволствени дефицити, нито животът е изпаднал в някаква криза. Хората бяха наясно, че техният референдум се превръща в основен геополитически спор, който преначертава граници, но не мисля, че това е важело, когато са гласували. За тях пускането на бюлетината беше продиктувано от желанието да живеят в страна с някаква стабилност, а не виждат такава вече в Украйна.

- А към българите как се отнасят, бяха ли разбрали, че има наши доброволци там, че властите ни са отхвърлили референдума?

- Позицията на България не беше достигнала до Красноперекопск. Но отношението към българите там е страхотно. Хората чувстват българите близки, понеже все пак има доста етнически българи, които живеят в Крим. Когато кажеш, че си българин, отношението е единствено и само позитивно, и то от всички страни. И искам да подчертая - тук не е намесена политиката, тук е намесено чисто емоционалното, битовото, дори донякъде меланхоличното отношение. Повечето от по-възрастните са идвали в България, спомнят си Слънчев бряг, българин е слънчева дума в Крим и то няма нищо общо с политиката, нищо общо с правителството, нищо общо с позицията ни по референдума, няма нищо общо с изявленията на външния министър. Приятно е да бъдеш в държава, където думата българин предизвиква дружески усмивки.

- А българите там как бяха настроени към  референдума?

- В Красноперекопск няма етнически българи, но в Симферопол говорих с наши сънародници, които казаха, че цялата българска общност е категорично за присъединяване към Русия. Разбира се, че ще има и гласове, които са против.

- Какво ще последва оттук-нататък?

- Москва призна вече референдума, Думата ще гласува законопроект, който одобрява Крим като автономна република в състава на Руската федерация. Това, което ще започне като процес, няма да е никак лесно, защото те постепенно трябва да преминат от гривната към рублата, да преустроят институциите си, да пренастроят много сектори от своя живот. Аз говорих с няколко предприемачи, които бяха "за" Русия, въпреки че ясно знаят, че са платили цената за това решение, тъй като бизнесът им е напълно замрял. Те са имали бизнес със Западна Украйна, с Централна Украйна, сега вече бизнесът им вече не върви.

Единият от бизнесмените ми каза: "Аз знам, че две години ще трябва да живея от спестявания, но въпросът е, че ще знам, че след това ще бъда в стабилна бизнес среда, а не в среда, в която някой ще дойде и ще ми каже "дай си колата, защото трябва в името на революцията да я имаме". Така че, хората знаят, че няма да е лесно. Ще има преходен период, който ще е изпълнен със състресения, но те гласуваха, както искаха, така че сега трябва да знаят трудностите, които им предстоят.

- Тоест, смяташ, че никой не може повече да отнеме Крим от Русия?

- Няма как да стане. Крим повече част от Украйна няма да бъде. Властта в Киев трябва да разбере, че Крим вече не е техен. Причините защо е така, може да бъдат обяснявани в роман.

- Международната общност, както и властта в България, от една страна осъди референдума като незаконен, а от друга е за демокрация, чийто израз пък бе референдумът, по време на който се чу волята на народа?

- От българска гледна точка не е лесно да кажеш - трябва да признаем веднага този референдум. Наистина не е лесно, тъй като това е втори прецедент в Европа след Косово, в който се преначертават граници, тоест, оттук-нататък може да се каже, че се отваря "кутията на Пандора", от което няма как да разберем какъв ще бъде ефектът.

Не мога да кажа в момента категорично дали трябва, или не трябва да признаем референдума, но знам, че международната общност тук наистина проявява двоен стандарт - значи, Шотландия може да направи референдум за независимост, Косово може да се отдели, а Крим не може - защо?! Защото отива като територия към Русия ли, това ли е причината? Излиза, че когато Русия трябва да страда, е добро, а когато е във възход - е лошо?! Ако това е само критерият, който Западният свят проявява към Русия, това е абсолютно непродуктивна политика.

- Какви бяха впечатленията на западните наблюдатели, които видя там?

- Аз лично се запознах с наблюдатели от Италия. Имаше наблюдатели от Франция, имаше от Полша дори, както и белгийски наблюдатели. В петък преди референдума украинските граничари в Симферопол не допуснаха 8 международни наблюдатели от Западна Европа по неясни причини. Просто не ги пуснаха на територията на Крим, за да си свършат работата. Това западната преса не го написа, но беше някакъв последен опит на Киев да се опита да саботира и процеса по избора. Тези, с които говорих, италианците, например, имат същото отношение като мене - смятат, че референдумът е протекъл легитимно и без много нарушения.

- Как възприеха резултата от вота жителите на Красноперекопск?

- Хората се събраха, изпълниха централния градски площад, имаше фойерверки, отвориха бутилки с шамапнско в мига, в който зам.-кметът на града излезе и каза: "Ние вече сме Русия!" Развяха руски знамена и започнаха да викат "Това е исторически ден за нас", "Най-накрая престанахме да бъдем Хрушчовски подарък", така че емоцията беше голяма. Излитайки в понеделник по обед, минавайки през града, си беше един обикновен ден, децата си играеха, танкове нямаше, окупация нямаше, тоест за Крим беше вече един ден, в който те са видели различно бъдеще, ново начало за себе си. Дали това ново начало ще проработи за тях, е нещо, което само историята ще покаже. Въпросът е, че те са взели едно решение за себе си, светът може и да не ги признава, но хората вече имат различна визия за живота си.