Защо Борисов постоянно бяга от тв-дебати?

В мемоарите на Андрей Вознесенски, кръстени интригуващо "Във виртуалния вихър", е направена една изключително интересна психологическа съпоставка на два образа (не на двама политици, а именно на два образа) - Сталин и Хрушчов. Сталин, твърди Вознесенски, е образ, който е възможен единствено и само в сакрална, немедийна среда, носещ едновременно натовареността на политическата мистерия и отделяне от материалня свят в полунебесните пространства на Кремъл. Хрушчов за разлика от Сталин обаче, смята руският поет, е образ вече от епохата на медиите, шоумен, политически комедиант, бог на пърформанса, макар и извършен със селска украинска простота - трябва ли да припомняме свалената обувка с която тропа по банките на ООН и хвърлената към Запада, почти непреводима фраза - "Мы вам покажем кузькину мать!".

Наблюдавайки публичното поведение на Бойко Борисов - той едно към едно се вписва в модела на Хрушчов - човек, който компенсира с пърформански своите политически недостатъци. Да не забряваме, че Хрушчов за времето си е неподозиран бог на пиара и то в политическо пространство, където тази дума е била на практика непозната. Примерът с Юрий Гагарин е показателен. Хрушчов прави от Гагарин световна звезда, пращайки го на тур по цялата планета. Не ме разбирайте погрешно - Гагарин е един от най-великите хора живели някога, но Хрушчов е този, който инстинктивно разбира, че този космически подвиг може да се превърне в политически капитал. Което, разбира се, не е докрай вярно, защото не му позволява да запази властта си, но е достатъчно ясен знак, че в негово лице вече имаме политик, осъзнал колко е важна властта на образите.

Борисов е подобен типаж. Дори и тези, които яростно ще отрекат това, знаят, че всъщност подобно твърдение е вярно. Първичността на реакциите е по-добър мотор за живота на образа, отколкото интелектуалното премисляне или задълбоченият анализ. В този смисъл Борисов може да съществува като реален образ единствено в стерилна среда, без да може да бъде съпоставян с нещо, защото съпоставката е моментална смърт за медийния балон. И това е една от основните причини лидерът на ГЕРБ да бяга от реални дебати като стар ерген от сериала "Сексът и градът".

Ето защо не бива да ви учудва, че Бойко Борисов за пореден път отказа поканата на Сергей Станишев да дебатират. При единственият случай на реален дебат между двамата, макар и в студиото да бяха по няколко души от двете страни, ГЕРБ бяха намачкани като хлебарка в светла баня. Разбира се, нека да не се заблуждаваме за силата на телевизията - разгромът на Борисов тогава съвсем не му попречи да спечели изборите след това, защото аргументацията и доказателственият материал съвсем не играт роля, когато са намесени емоции. Но онзи един-единствен дебат, който се проведе тогава ясно показа, че дебатите са тера инкогнита за Борисов. Той е като комедиант, който не може да търпи съперници на сцената. Образът му е в състояние да съществува единствено докато нарцистично се опиянява от самия себе си и се самозарежда от собствената си енциклопедия на хашлашките лафове. Подобна стратегия по време на дебати обаче ще бъде самоубийствена, ето защо лидерът на ГЕРБ постъпва самосъхранително като отказва да дебатира с когото й да е. Във вселената на егото просто не може да съществува никой друг. Наличието на друг ще разбие основния постулат на образа - че всичко произтича от него и съществува единствено и само той.

Борисов точно като Хрушчов може да прати всички на "кузькину мать" по 15 различни начина, но е безпомощен, когато опре до конкретика. Въпреки, че навремето се самообяви за най-големия експерт в страната и по тази логика изкара своето правителство експертно, всъщност от 10 километра си личи, че не е в състояние да се съсредоточи върху една тема или пък да се опита да я аргументира с нещо различно от перманентна сатанизация на противника си. Именно това е хрушчовското у него - той инстинктивно напипва всяка възможност на спектакъл, но хоризонтът му е ограничен от параметрите на неговата личност и никога не би успял да схване света с неговата поразяваща сложност. Което го прави страхотен медиен образ, но ужасяващо задръстен политик.

Неразбираемо в бягството на Борисов обаче е едно. Никой никога не е казал, че телевизионен дебат ще предреши изхода от вота. В крайна сметка историята е доказала, че всички проведени у нас такива дебати почти винаги завършват наравно, а при тези при които е имало явен победител (навремето Велко Вълканов буквално смаза през 1992 година при дебат Желю Желев) е печелила загубилата страна. Следователно трябва да търсим и някаква друга причина, вън от това, че е почти сигурно, че Борисов няма шанс да блесне при такъв спор. Според мен лидерът на ГЕРБ разглежда възможността за телевизионен сблъсък като вид репресия над неговия образ, защото ще трябва да се съобразява с реални политически правила. Тоест медийният образ ще трябва да признае друга реалност освен своята собственост, ще трябва да припознае други обитатели на неговата вселена, ще трябва да се самообяви като просто един обикновен човек, като редови политик. Това ще е крах за целия пърформанс. Това ще е политическа смърт на егото. Това ще е все едно Азис да е принуден да прави дует с оперен певец.

Заради това едва ли някога отново ще имаме удоволствието да видим Борисов на реален телевизионен дебат. 

Просто не е сигурно, че след него вече няма да водят ГЕРБ като ситком с изтекъл срок на гледаемост.