Различният майдан на Украйна

Близо 2 милиона души взеха участие в референдума, който се проведе в Югоизточна Украйна. Офф, неудобно число за либерални анализатори. Да бяха наполовина можеш с поетично преувеличение да обявиш, че лично кървавите нокти на евразийския диктатор Путин са принудили всеки невинен (и въпяващ целостта на Украйна в сърцето си) гражданин да си подаде гласа за отделяне на областта. Да бяха още по-малко, вече с леко сърце, софийският алкохолен интилигент, можеше да обяви, че свободата тържествува в Украйна и сега народът на тази страна е свободен в своето желание да усеща либерализма под формата на нова порция пържени картофи в "Макдоналдс". Но 2 милиона души. Това не ти е капка в морето. Това са гласовете на реални хора, това е очертаването на едно огромно недоволство, на една огромна маса от хора, която не приема властта в Киев, а дори и нещо повече - тя не иска да има нищо общо с нея. Заради това представителите на кабинета и на президента, нарекоха провеждането на допитването "престъпен фарс". Което като минимум показва, че Яценюк, Турчинов и сие май имат проблем с демокрацията. Нещо повече - новоизпечените управленци май имат проблем с демокрацията, въведена като силово гражданско действия, тактика, която вероятно те си мислеха, че е запазена именно от тях. Майданът приключи, но - да живее Майданът!

Защото хората от Луганск и Славянск направиха един безпрецедентен политически жест. Те демонстрираха на практика, че властта в Киев и нейните западни покровители са затънали до гуша в двойните си стандарти. Всеки принципен, честен, последователен и смислен човек, който е нарекъл майдановците "борци за демокрация", трябва да изпадне във възторг и пред новия майдан, който разширява идеята, но върши абсолютно същите неща. Заради това е неудобно допитването до хората. Това не е сепаратизъм. Това е разкриване на цялата истина за Украйна, която журналистите спестяваха като залагаха на клишетата, за да описват недоволствата в Киев. Журналистите бяха слепи за това, че отделно взетият майдан в столицата на Украйна съвсем не припокрива широките политически интереси на народа на тази страна. В огромни части от нея хората просто не възприеха бандеровското насилие да се нарича демокрация.

Властите сами признаха, че ги е страх от допитването, защото поне можеха да се опитат да видят какъв е резултата. Ако смятат Украйна за толкова единна държава, можеше пък хората да гласуват да не се отцепват, а? Само, че управленците много точно знаеха какъв ще е отговора. Защото всяка власт дошла с метеж осъзнава ясно, че нейната нелегитимност рано или късно ще я взриви. Заради това незаконната власт действа с танкове. И пуска "Десния сектор" да убива хора. Насилието е опит да се скрие нелегитимността и абсолютната липса на демокрация.

 Заради това ситуацията на Югоизток е различният Майдан на Украйна. Този, който действа срещу истински оръдия и озверяла власт, но не се колебае да доведе идеите си докрай. Отделен въпрос е приветстваме или не допитването и резултатите от него, но да отречеш правото на едни хора да искат демокрация, означава да си признаеш, че си тесногръд фанатик, който се води не от принципи, а от идеята, че Русия трябва винаги да страда.

Със сегашните си действия хората от Луганск и Славянск показват, че Майданът не е бил национално действие, както се опитваха да го изкарат дежурните по пропаганда медии. Точно обратното - вижда се, че първоначалният майдан е бил периферно явление, щедро спонсорирано отвън. И преди да ми крякате с обвинения - направете си труда да чуете какво каза Виктория Нюланд - тя посочи цифрата 5 милиарда долара. 2 милиона души с участието си заявиха, че не приемат държавата им да бъде марионетка в ръцете на сили, които дори не искат да си признаят, че се изживяват като кукловоди. Пред тези два милиона бледнеят всички клетви и размахани пръсти, че руснаци под прикритие в Украйна дирижират нещата. Егати силата имат тези руснаци, че да накарат толкова много хора да отидат да упражнят правото си на глас насила.

Двойният стандарт обаче и тук се натрапва със силата на неумело скрита лъжа. Значи избиването на недоволните от властта е форма на демокрация, но подаването на глас срещу тази потенциална диктатура на лицемерието не не, така ли? Или вероятно информацията на вестник "Билд", че в антитерористичната операция в Украйна участват 400 американски наемници, по някакъв начин е извинение за пролятата кръв ли? Хората от Луганск и Славянск са достойни за уважение, защото водят битка срещу истински патрони, но не се пречупиха. Това е Майдан. Такъв Майдан, че зъбите на бандеровците затракаха, понеже видях, че техният собствен Майдан вече е отречен от толкова много хора.

Нямам представа как ще се развият събитията в изстрадалата Украйна. За всяка човешка жертва ми е жалко, защото никой не заслужава съдбата да плати с живота си, дори и мисията да е разобличиш мрежата от лъжи и дезинформации. Но руснаците не са народ на главата на който можеш да стъпиш с американски ботуши. Яценюк и компания не си направиха сметката, че можеш да победиш с лъжа, но с лъжа не можеш да задържиш дълго властта си. 2 милиона души са гаранция, че безсрамните лъжи на една власт бяха разобличени. Нещо, което първият Майдан не успя да направи. Заради това винаги идва, втори, различен Майдан, който подрежда нещата по местата им. Попитайте се и никога не спирайте да се питате - защо, защо, защо, тези, които така яростно защитаваха първия, хвърлят отровни плюнки срещу втория. От истината ли ги заболя?

И за десерт да оставим и един коментар по българските страсти неизтощими. Много е смешен опитът на българските политически махмурлии, тези, които вечно съскат нещо из маргиналните политически пространства, да се опитат да пренесат украинското разделение у нас. Половината от тях са си поставили за цел да дебнат кой е сложил георгиевска лентичка в Деня на победата и да твърдят, че това е потенциален сепаратист. Точно по същата логика обаче аз мога да споделя, че всеки, който не е отдал почит на загиналите руски войници е настоящ нацист. Защото нацистът не обича да му се напомня, че е бил ритан до кръв по задника...