Проектът „Южен поток” и невъзможният стриптийз на Анджелина Джоли

Май една от първите фронтови линии на новото геополитическо напрежение САЩ и Русия ще се окаже един жизненоважен и стратегически проект за България, а именно газопроводът "Южен поток". В последния си работен ден преди официалния старт на кампанията Европейският парламент Европейският парламент, под силният натиск на ЕНП,прие резолюция срещу този проект. В нея много поетично се призовава да бъдат потърсени други източници за газови доставки към ЕС и да бъдат предприети мерки срещу руски дружества и техните дъщерни представителства, особено в енергийния сектор. Документът, който няма задължителен характер, а единствено пропагандна стойност, зове и трети етап на санкции срещу Русия, които да бъдат приложени незабавно. Фразата „ЕС трябва да намери” звучи романтично, защото се родее по неосъществимост с моето желание Анджелина Джоли да ми направи личен стриптийз. В това витиевато пожелание обаче са закодирани, уви, не еротични, а съвсем други мотиви, които ще разкрием малко по-надолу.

Американската агентура у нас, която обикновено пребивава под общотото название "експерти", веднага се опита да твърди, че това е краят на "Южен поток". Бяха припомнени драматичните изявления на Георги Първанов за "големия шлем" - проектите за петролопровода "Бургас - Александруполис", строежа на АЕЦ "Белене" и изграждането на "Южен поток" от които до днес не е осъществен нито един. Такава е съдбата на всяка политика, която си представя икономиката като огромна игра на карти - тя рано или късно свършва в скърцането на зъбите на платените хейтъри.

След тази резолюция на ЕП обаче за първи път се случи някакво подобие на мини-чудо. Икономическият министър Драгомир Стойнев прояви куража да се опълчи на медийното интриганство и да заяви, че Русия остава стратегически партньор за България и "Южен поток" ще бъде строен. Нещо повече - той посочи, че разчетите за икономически растеж през 2015 година са направени именно с идеята, че този проект ще се осъществи, защото от него зависи бумът на българската индустрия. Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че скандализиран от решението на ЕП, защото то не е справедливо за България. Точно на другия край на коментарите бяха реакциите на "либералните" анализатори. Един от тях - всичкологът Димитър Бечев с мащаба на световен конспиратор разкри, че "скандално" било поведението на правителството, което въпреки знаците от Европа продължавало да настоява за осъществяването на проекта. Всъщност именно през думите на Бечев можем да формулираме основния проблем на българското политическо съществуване - абсолютнате невъзможност да бъде остояван стратегически български интерес. В България винаги е съществувала една прослойка от хора, която се опитва да бъда като лоцман на управленския кораб и която никой никога не е оторизирал с власт или официален избор, за да й бъде гласувано доверие. Европа не може да бъде разглеждана като небесна инстанция, всяка дума на която да бъде приема със скромно обожание и пърхащ възторг. Европа е място на критичен разум, където се отстояват интереси, но в България е много по-удобно ЕС да придобие митологичен вид на древногръцко божество, което наказва със светкавици, всеки неразбрал думите от върха на планината Олимп. Заради това думите на Стойнев могат да бъдат характеризирани като чудо - за първи път управленец се опита да формулира истински приоритет и резултатът беше, че самозваната прослойка от експерти се превърна във фабрика за политически плюнки.

Истината обаче е малко по-различна от медийните клишета и баналният език на интригата. Заради това нека да се опитаме да разчетем знака, който ЕП даде, но да го разчетем по истински начин. С такава резолюция Европарламента не наказва Русия. Това е все едно да плашиш мечка с водно пистолетче. Сатанизацията на проекта "Южен поток" пряко вреди на такива страни като България, Австрия, Италия. Сякаш в ЕС има политически консенсус, който наистина вече формира идеята и стратегията за Европа на две скорости - едно богато ядро и периферни страни, които да са нещо като гето на ЕС с цел поддържането на санитарен кордон около богатството. Защото "Южен поток", въпреки някои неясноти около него е проект, който може реално да съживи бедни региони и да им позволи глътка въздух в ситуация на остра криза, икономическа и политическа. Алтернативата на "Южен поток" е с пъти по-брутална и опасна. Защото зад формулировката "ЕС да намери други източници на газови доставки" всъщност се крие очевиден лобистки интерес. Колкото по-изострена става геополитическата криза в света, толкова повече се увеличават апетите на шистовите корпорации, че най-накрая ще им бъде позволено да развилнеят своите експерименти на териториите от които бяха позорно изгонени. Шистовият газ, а има вероятност той да се окаже поредната схема-пирамида в световен мащаб, не само не е алтернатива на природния газ, но е в състояние да унищожи завинаги най-плодородните земи на България, ако лобисткият натиск продължи. Един кандидат за независим евродепутат, който с право бе отстранен от ЦИК поради това, че не е живял в България в последните 6 месеца, като Алекс Алексиев бе един от най-агресивните и натрапчиви медийни пропагандатори на тази съмнителна алтернатива.

Още нещо - позицията на европейските депутати всъщност е особено притворна. Ако приемем, че газта, която ще тече по "Южен поток" е политически неправоверна и ще прогори съзнанията на европейците със своя измамен блясък, то защо никой не си отваря устата за "Северен поток". Нека да припомня - по дългият 1223 километра "Северен поток" тече същата тази презряна руска газ. За нея обаче в резолюцията няма да намерите нито дума. Защото това е газопровод, който е от пряка икономическа изгода за Германия и едва ли някой немски политик би позволил свободни упражнения по тази тема. Просто страните от Западна Европа рядко си позволяват да поставят външната си политика единствено и само на идеологически основи. Точно обратното - най-големите стожери на демокрацията стават странно слепи за световните проблеми, която опре до снабдяването с ценни ресурси на безценица. В България обаче въпреки постоянните клетви за "икономизация на външната политика", тя винаги е подчинена на някакви комплекси, някакви странни фобии, мании, внушени отвън идеи и резултатът от това го виждаме всички. В съзнанието на десните икономисти и анализатори очевидно повторното възкресяване на България като индустриална страна ще се случи по някакъв чудодеен, направо описан в Библията начин, без строеж на мощности, енергийни трасета и други дарове от сатаната. Подобно мислене напомня на един велик разказ от Маркес "Няма кой да пише на полковника". Главният герой в него залага всичките си пари на един бой между петли и когато жена му го пита: "А какво ще ядем дотогава", той отговоря с краткото и ясно: "Лайна". Съжалявам за бруталната метафория и алюзия, но се опасявам, че това е единственото, което дясната мисъл ни предлага като начин за оцеляване в трудните и модерни времена.

Именно пропускането на проект като "Северен поток" като обект на възмущението ни кара да насочим критично око към останалата част от резолюцията и да видим в нея бъдещият идеологически документ, който да постулира идеята за разделението в Европейския съюз.

"Европа на две скорости" е проект на политическото безсилие и остра изява на абсолютната безидейност. След като пет години със страстта на шзофреник влюбен в своите хюлюцинации ЕС се опитва да се справи с кризата по един и същи начин чрез икономически ограничения и затягане на коланите, беше ясно, че провалът на тази политика може да роди единствено някоя нова политическа изцепка, която допълнително да нагнети политическо напрежение. Опитът за формиране на кръг от елитни страни започна подмолно и тихо, но покрай резолюцията за "Южен поток" се видя, че този проект е получил не само политическа плът, но вече се разработва и неговото идеологическо оправдание. Иронията около това, разбира се, се усеща най-вече на българската почва. Защото всички гласове срещу проекта, които твърдят, че говорят от разтревожени европейски позиции, всъщност защитават един нов, уродлив вид на ЕС в който по-слабо развитите икономически страни няма никога да получат шанса да достигнат богатите си съюзници.

Това е една от причините и България да не трябва да бърза със заемането на съскаща позиция към Русия. Историята на прехода ясно е показала, че всяко перчене в тази посока е болезнено и ни се отплаща с провал. Нека да си припомним, че отишлият си от този свят Стоян Ганев с креслив глас в ООН се канеше да съди Съветския съюз, сякаш това би могло да прикрие биографията му на преподавател от милиционерската школа в Симеоново. Иван Костов, който в дясната митология е едва ли не страшилище за русниците, всъщност бе човека, който прокара най-трайно руските икономически интереси в България, а трябва ли да припомняме, че настоящия противник на санкциите срещу Русия Симеон Дянков (който иронично обяви, че най-много да бъдел санкциониран руския балет) съскаше пред медиите, че ще пляска руснаците, където ги види. От тези думи Русия не е пострадала кой знае колко много, но България губи основното си стратегическо предимство в ЕС - способността да разбира руснаците и мотивацията на техния политически елит. Да имаш икономически отношения с Русия не форма на предателство на Европейския съюз, а дори може да се окаже стъпка в точно обратна посока. Само че, никой в България няма смелостта да формулира такава стратегическа визия. После нека да не се учудваме, че хората в България, европейци по дух и по мащаб, не дават пет пари за ЕС или в брюкселския жаргон виждат само някаква вуду-магия по прецакването на техния живот. Истинският ЕС не е съюз на догмите, но нас ни го рекламират точно по този начин. Това е задънена улица. Жалкото е само, че очевидно не само ни оставят без изход, но искат и да зъзнем от студ пред стената, отвъд, която няма път.

Гадове. Истински гадове.