България не може да е ястреб срещу Русия

Любовта към Москва не е любов към Путин, а ЕС само ще загуби от вражда с Кремъл

Мнение за вестник "Всеки ден"

Българската позиция по отношение на кризата в Украйна в момента е точна, балансирана и премерена. България не може да си позволи да бъде ястреб срещу Русия. България не може да си позволи да подкрепи санкции срещу Москва не само поради икономически причини. Не е срамно да кажем, че не искаме санкции и по емоционални причини. 75% от хората у нас се чувстват емоционално свързани с Русия и това не е политическо твърдение.

Хората обичат Русия и руснаците. В България има една идеологическа прослойка, която се опитва да изкара любовта към Русия путинизъм. Любовта към Русия датира много преди Путин да дойде на власт и ще продължи много след като всички са забравили за него. Затова българската позиция не може да бъде крайна, тъй като руският народ е братски нам народ.

Част от европейските страни проявяват двоен стандарт по отношение на кризата в Украйна. Ако приемем, че трябва да се разшири кръгът от лица от Русия, на които се забранява да идват на територията на Европейския съюз, в задачата се пита защо в забранителния списък няма хора от украинския „Десен сектор". Защо там не попадна шефът на Генщаба на украинската армия, който е издал заповед военните да стрелят по обикновените хора. Европа се провали в един много важен тест - да разпознае фашизма.

Престъплението в Одеса, при което загинаха близо 50 души, а стотици бяха ранени, беше акт на върховен фашизъм. Имаше много политици в Европа, които се опитаха да обяснят, че жертвите в Дома на профсъюзите са се запалили сами. Не може да се твърди, че за тази криза е виновна само Русия. Ако сме слепи да видим причините за кризата, не можем да вземем и правилните решения.

Голяма част от проблема на европейската позиция е, че тя изхожда от грешната предпоставка, че новата украинска власт е едва ли не ангелско творение. А всички виждаме, че не е така. Не е странно, че дебатът за руско-украинската криза заема централно място в предизборната кампания за Европарламента. Русия е най-голямата европейска страна. Можем да си говорим много за това дали тя е фактическа част от Европа или не, но аз лично в Русия съм усещал гордостта от това, че те са част от Европа. Нямаше как това да не излезе като проблем, особено когато има криза в европейските избори. Защото отношенията ЕС - Русия са ключови за бъдещето на нашата политическа общност.

Жалко е, че тази тема излезе по този кризисен и военен начин на дневен ред, но рано или късно тя трябваше да бъде поставена. ЕС трябва да гони принципно сътрудничество с Русия на всяка цена. Русия не е държава от извънземни или държава от враждебно настроени към нас хора, че да трябва да се отнасяме към нея като към заплаха.

Голямата грешка на Европа е, че тя се опитва икономически да флиртува с Москва, отказвайки политически да влиза в по-задълбочени преговори с нея. Сега обаче въпросът отново изплува на дневен ред, само че вече виждаме, че по доста краен начин. Руският политически елит е настроен антиевропейски - не чак така, че да искат ликвидиране на ЕС, но в Москва са убедени, че Европа е враждебна към тях. А ЕС може и не трябва да бъде враждебна сила на Русия, но на тези избори трябва да изговорим част от нещата, които прикривахме с дипломатически език.