Александър СИМОВ: Тарикати на прехода крещят „червени боклуци“

Левицата винаги е имала план за промяна на света

Интервю за вестник "Преса"

 

  

Александър Симов е на 36 г. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил e като журналист в много вестници, от 2004 г. е в „Дума“. Той е активен блогър. Секретар е на оперативното бюро на Младежката организация на БСП с ресор „Медийна политика“. Кандидат за евродепутат от листата на Коалиция за България.

          

- Сашо, за първи път ти не отразяваш, а си отразяван от колегите си. Какви са впечатленията ти от месец - време, в което си на политическо пътешествие из България?

- Усещането първоначално беше странно. Свикнал съм да разпитвам хората, а не те да търсят отговори от мен. Но сега опознавам реално българите и съм впечатлен от тях. Хората от левицата са световни хора, търсещи, информирани, следящи политиката. Всеки, който си е въобразил, че стои по-високо от тях, е потъвал в блатото на забравата. Възприемам България като пациент, който се възстановява от тежка болест. Медийното всеприсъствие на Борисов се е разсеяло от съзнанието на хората. И се е случило отдавна чаканото - лидерът на ГЕРБ и неговата партия са на път да станат бележка под линия в някоя историческа справка за епохата.

- Познаваме те като един от най-големите критици на политиката на БСП, на лидера й също, сега обаче си от другата страна на барикадата.

- Да, критик съм на ръководството и не се отказвам от критиките си. Но в момента пред БСП има по-важна задача. В партийното русло ме върна тъпият опит за обругаване и сатанизация на партията. Не можах да изтърпя най-големите мошеници и политически тарикати на прехода да стоварват вините си за проваления преход върху снагата на левицата и да възраждат малоумните си крясъци „червени боклуци“. В БСП има време за критика и има време за това, когато трябва да отстояваш идеи. Смятам, че сме в битка за идеи.

- Само преди ден медиите те цитираха да казваш, че левите сили имат план за промяна на света и на България. Какъв е този план, това не е ли предизборен популизъм? А и знаеш, че истината винаги е по-различна от медийните клишета.

- Левицата винаги е имала план за промяна на света. Френските социалисти са го формулирали най-добре: „Да бъдеш социалист, означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е.“ Никакъв предизборен популизъм няма. А в България, иска или не, БСП се нагърби с жестоката задача да почисти авгиевите обори на ГЕРБ. Има ли по-хубав план за промяна на България? Страната се нуждаеше от проветряване след спарената от цинизъм и алчност политика на кандидат-диктаторите.

- Бойко Борисов пък се оплака, че му е трудно да приземява хората, след като Станишев и други обещават на народа цветя и рози, мед и масло. Не е ли прав?

- Никой не обещава мед и масло. В тази кампания няма социалист, който да е обещал нещо подобно, гарантирам. Точно обратното. БСП се ангажира с трудна кампания, защото ние трябва да отстоим резултати от едно мъчно управление, което обаче свърши неочаквано добра работа. Това е обратното на популизма дори. Това е реалност, в която трябва да накараш един народ от мечтатели на свободна практика да припознае и одобри с гласа си.

- В Европа непрекъснато се говори за енергийна независимост, темата около „Южен поток“ е особено актуална. Какво мислиш по въпроса?

- „Южен поток“ е стратегически за страната проект. Каква е алтернативата му? Шистовият газ ли? Това ли е различното, което ни предлагат - да се откажем от тръбата, за да си надупчим житницата на България? Това е типичен опит за шокова доктрина, точно както бе описана от Наоми Клайн - използват кризата, за да прокарат отвратителните си идеи, от които после ще страдат следващите 15 поколения.

- Като говорим за енергетика, реформаторите обвиниха социалистите в „корупция, граничеща с държавна измяна“, и заявиха, че „хора от левицата са се поставили в услуга на „Газпром“ - тежко обвинение, а?

- Би ли ми припомнила коя точно партия наричаше себе си „реформаторите“? Да не би да говорим за онези кресливи политически създания, които се борят за резултат между 1 и 2 процента? Защо изобщо трябва да коментирам нещо, което произлиза от политическа екзотика от типа на партия „Български орел“, например? Аз пък твърдя, че реформаторите са станали заложник на неслучилата се здравна реформа в България. В по-добър свят повечето от тях щяха да стоят в тапицираните си килии и блажено да се карат кой от тях е истинският Иван Костов.

- Не мислиш ли, че българските политици поставят външната ни поли- тика прекалено на идеологически основи, докато в Западна Европа това не е точно така?

- За да постави политиката си на идеологически основи, България трябва да има някаква идеология. Опасявам се, че в повечето случаи основите са по-скоро комплексарски. Българското външнополитическо пътешествие винаги е в търсенето на новия господар, край чиято трапеза да застанем чинно и да го гледаме обожателно в очите. Време е това да се промени.

- Какъв е истинският Европейски съюз - напоследък евроскептицизмът набира скорост и тук, и навън, ще го бъде ли?

- С тъга трябва да констатираме - в последните 10 години ЕС успя да умъртви това, което Джеръми Рифкин бе нарекъл „европейска мечта“. Кризата и абсолютно сбърканите мерки за справянето с нея доведоха до разпад на политическите и моралните стойности. И днес е ясно, че все по-често се работи в посока на „Европа на две скорости“ - една Европа с три-четири държави - елит, и всичко останало - еврогето. Как няма да набират сили скептиците? Десницата отвори широко вратата за тях. Проблемът е, че скептиците са лесният, а следователно и грешният отговор. Левицата е истинският отговор на поставения проблем.

- В блога си цитираш една велика мисъл, че когато човек се поправи, всичко ще се поправи. Не е ли прекалено идеалистично да искаш да поправяш хората?

- Аз не искам да поправя хората. Няма да се изживявам като монтьор на историята, който завива гайки. В настоящия момент е важно да се поправи животът на хората. Да се изгони бедността, да се изкорени безработицата. Утопично вярвам, че когато изведеш един човек от бедността, той става по-добър, защото почва да мисли в по-широк хоризонт за себе си. Бедността е смазващо явление, защото свежда човека единствено и само до борба за оцеляване.

- След 9 май видях, че си казал - Европа проспа фашизма. Защо мислиш така? А и покрай случващото се в Украйна си доста краен и яростен в текстовете си...

- Бесен съм. Когато видях гаврата с жертвите на фашисткото престъпление в Одеса, се вбесих. Изкарваха ги, че те са се самозапалили, за да дискредитират властта в Киев. Не мога да повярвам, че можеш да видиш фашист и да продължаваш да твърдиш, че той не е престъпник. Хора от сегашната украинска власт пуснаха армия срещу народа си. Не мога да приема оправдаването на такова зверство. Няма как да не съм яростен. Двойните стандарти са проклятието на съвременното човечество.

- На избори казват, че най-много се лъже. Ти успя ли да се заразиш от този бацил? Кое е онова, което хората най-много искат да им обещаеш и да изпълниш?

- Никого не съм излъгал. По време на кампанията се старая да си говоря с хората за идеи. За това какви идеи трябва да имаме в нашето желание за промяна на Европа. Говоря на хората за БСП и за това, че нашата партия е политическа ценност. Не лъжа. Има време, когато трябва да се говори с цифри. Но аз изхождам от разбирането, че сега е време да поговорим и със сърце.

 

Мариела БАЛЕВА