Геополитика на свирките

Тъкмо се бях омърлушил, че само у нас американците идват недоволни и си отиват задоволени като клиенти на голям публичен дом, когато попаднах на новината, че в Полша тече огромен скандал. Полско списание публикува разговори на външния министър Радослав Шикорски в които той е записан да казва много нелицеприятни неа за американците. На мен лично фаворит ми е фразата: "Вие знаете, че съюзът ни със САЩ не струва нищо. Пълни нещастници сме! Правим свирка на САЩ срещу нищо и смятаме, че сме окей..."

За непросветените да обясним. Поляк да бъде записан да казва това е все едно Осама бин Ладен да бъде заловен с портрет на Джордж Буш-младши в портфейла си. Имам предвид, че на никой не би му минало наум, че в полската политика кипят такива ъндърграунд американски страсти. Нека да не забравяме, че само преди няколко седмици Барак Обама лично посети Полша за тържествата по честването на 25 години от демократичните промени в Централна и Източна Европа. Там той с патос увери Европа, че ще я пази от руската заплаха. Разбира се каза го с повече увъртяни клишета, но това беше смисълът на думите му. Нека да припомним, че на това тържество присъства и нашият роден президент, който в есеистичен стил описа въодушевлението си от проявата.

С новопоявилите се самопризнания на Шикорски обаче пред очите ни се разкрива един сблъсък за който досега само подозирахме. Дори и поляците вече схващат, че сделката със САЩ не води до никакво стратегическо предимство. Имам един познат, който отдавна ми твърди, че всъщност случващото се днес в Европа са ариегардни боеве - тоест американците търсят начин да си бият шута от Стария континент и от проблеми, които вече не могат да разберат, но понеже не могат да си позволят да го направят панически, го правят така - с паради, дежурни речи и погалването по перчемчето на "Десен сектор" в Украйна. Не мога да преценя дали е прав, но очевидно Сикорски, човек с достатъчна информация за света, ясно оценява тази сделка с много пошъл еротичен мотив.

Веднага разбира се появиха подозренията, че този запис излиза в най-подходящия момент, за да подрие кандидатурата на Шикорски като евентуален комисар по външната политика на ЕС като заместник на Катрин Аштън. И, разбира се, бе посочен дежурният виновник - Русия. Дали това е така или не е важен въпрос, но много по-важен е въпросът - това автентично мнение на Шикорски ли е или не. Той се нахвърли срещу изтеклия запис, но не отрече да е правил изявленията. Следователно независимо от политкоректния бяс, очевидно това е негова осъзната позиция, изречена в миговете, когато дори и министрите могат да си позволят да бъдат честни.

Шикорски стана известен със силните си критики по отношение на политиката на Путин, но досега не бяхме чували мнението му за американците. Самата Полша минава за бастион на американското влияние в Европа, но очевидно самите поляци почват да се усещат, че заемането на такава правоверна позиция спрямо Вашингтон руши техните европейски амбиции. Всъщност в думите на Шикорски можем да разчетем, че има пукнатина ЕС - САЩ, която дори кризата в Украйна не може да заличи. Още, когато стана ясно, че американците са подслушвали Ангела Меркел стана ясно, че появилата се пробойна трудно ще бъде запушена от патетиката на клишетата за "евроатлантическия вектор".

Изумителното в думите на поляка обаче е използването именно на еротична метафора за описание на отношенията със САЩ. Те са изумително продължение на една прословута фраза на Виктория Нюланд, която с нетърпящ възражение бяс бе обявила "Fuck EU", което в превод на подуянски ще звучи така - "да му го начукам на ЕС". Тогава защо трябва да се учудваме, че темата за свирките се появи в подобна геополитическа концепция. Отдавна е ясно, че там, където има желание за чукане, рано или късно и свирки се появяват. Съжалявам за грубия речник, но в случая се водя по дипломатическия тон, който лъсна така грубиянски на бял свят. Но е ясно, че когато една държава вижда светът като сексобект, то рано или късно дори и най-податливата на изнасилване жертва, ще реши да протестира остро.

Оказа се, че дори Полша вече не иска да бъде нелепата секскукла на САЩ и да става сляпо оръжие на една държава, която вижда света като държави, които може да използва за своите цели, а след това да захвърля небрежно край пътя.

Време е и в България да отделим време за този разговор. Защото у нас, за пореден път го казвам, че чак ми омръзна да го повтарям, американската агентура мимикрира като говорител на "европейския избор". Обаче Европа и САЩ не само не са едно понятие, но все повече ще става ясно, че ще се раздалечават във времето и пространството, защото стратегическите им цели са различни. Вероятно, защото Европа не си пада чак толкова по свирките. Или пък поне си плаща добре за тях.

Винаги е хубаво, когато такъв разговор стане публично достояние, защото ни осветява дълбините на политиката, която иначе никой не вижда. Да, задкулисията в геополитиката наистина напомнят на тъмнината на спалня, където никой не е ясно какво точно се прави и кой е мъжа и кой жената. Но всъщност, когато Шикорски говори откровено, той наистина улучва настроение в което попадат все повече европейци. Епохата на геополитическите свирки почна да нагарча твърде много, особено, когато свирката се прави без любов, а просто по задължение. Великата група Найн инч нейлс имаха една песен в която се появяваше следното двустишие:

And when I suck you off not a drop will go to waste.

It's really not so bad you know once you get past the taste

Ще ми позволите да не превеждам тези два реда, но сега като ги чета почвам по-добре да разбирам драмата на Полша. Техният страх от Русия е отдавна известен, но сега май почват да разбират, че раздадените в безреда свирки май никога няма да доведат до брак. И това е тъжно. Не в еротичния смисъл. В политическия.