Обонато

В интернет тези дни се върти историята на един антрополог, който предложил на деца от африканско племе една игра. Сложил кошница с плодове на едно дърво и казал на децата, че който пробяга първи до дървото ще получи всички плодове. За негово изумление обаче децата се хванали за ръце и заедно пробягали разстоянието до дървото, а след това си поделили плодовете. На въпроса "Защо", те отговорили с думата "Обонато". Оказва се, че зад тази проста дума съществува една много сложна концепция. Буквалният превод на фразата бил: "аз съществувам, защото ние съществуваме...".

Не е ясно дали тази история е истинска или не, но тя по поетичен начин изразява част от най-големите проблеми на света, а в частност и на България. Може ли човек да е щастлив, когато е заобиколен от нещастие? В състояние ли е да те задоволи индивидуалния успех, ако всичко наоколо тъне в мизерия? България отдавна е в плен на някакъв разрушителен индивидуализъм, който поставя егоизма като основна ценност, а това води до системен проблем на обществото. Днес виждаме тази зараза и в политиката. В името на едно его, или в името на кратксрочен успех политически сили директно атакуваха банковата система и, разбира се, че успяха да я разклатят. Това, което днес разтърсва банковата система може да бъде решено със съгласие и силата и принципността на държавата. Но затова трябва консенсус. А къде точно го има? Нима в здравеопазването има консенсус? Нима в образованието съществува съгласие? Нима сме постигнали някакво единство по отношение на историята? Всички проблеми край нас се дължат основно на болезненото ни разделение като общество. Общество без доверие.

А доверието го има, когато можеш да осъзнаеш всички останали като ценност. Когато си готов да правиш мостове, а не да слагаш динамит под тях. Виждате ли някой да се опитва да гради мостове в парламента? Представяте ли си ситуация в която България ще формулира консенсусни цели за бъдещето?  Трябва да има разбирането, че България е общност и има мигове в които трябва да се бяга, когато държиш ръцете на останалите. Това е то "обонато". Свободата съществува там, където ги има другите. И където има желание да протегнеш ръка. 

Всичко останало е само илюзия за свобода.