„Протестна мрежа” в ролята на „България без цензура” 2.0

Тези дни видната блондинка на протестите, пиарката на уличния пърформанс и жената с експресионистичните статуси в горно "до" Ивет Добромирова даде едно много енигматично заявление. То беше мистериозно, защото се появи ни в клин, ни в ръкав. Тя обяви, че те (става дума за "Протестна мрежа") се обръщали с въпрос към гражданите. И този въпрос (обявен в стил Ивет не като императивен, а като процес) бил да стане ли "Протестна мрежа" партия. Кой и кога е поставял въпроса това образувание да се превръща в политическа формация съвсем не става ясно. Очевидно в уличната десница също текат някакви бълбукащи процеси, които оформят съвсем друг вид на бульона, който ни се готви.

За несведущите нека да припомним. Протестна мрежа се появи в разгара на протестите като обединение на гражданите и като проект на пиарките, които имах нужда да разтоварват някъде склонностите си към политическа истерия. Тази интересна група (това го казвам без ирония) от хора после започна много бързо да се цепи и разпада поради изначалната българска менталност да не може да се стои много дълго в група без да се предизвикват конфликти, а днес вече чета в заявления на Протестната мрежа, че те се определят като "коректив на политическите партии и реална опозиция". Значи от една страна си коректив на партиите, а от друга партийното строителство е на един въпрос разстояние. Това е все едно монахиня да каже, че ще пита хората дали да стане проститутка, въпреки, че досега е била техен коректив и реална опозиция. Но стига със злобните шегички, тук друг сюжет е важен. Още отсега можем да прогнозираме превръщането на ПМ в партия. Това е процес неизбежен като статус на Огнян Минчев срещу Русия и коварните рускини, които са го пренебрегвали в детството му. Тези дни ПМ даде една пресконференция и пусна до народа едно писмо, което ми е трудно да преразкажа поради прекаляването от страна на авторите на употреба на главни букви, но общото им послание е, че те са "НИЕ срещу КОЙ". Писмото е написано в духа на демократичния реализъм - почва с проклятия, минава през мускулна увереност и накрая завършва с европейска утопия. Тоест - това е типичната програмна партийна декларация, която най-вероятно ще стане преамбюл на някоя програма. Да, ще имаме уникален случай в българската история, когато пиарки ще пишат политически програми, но ние толкова време търпяхме спортна министърка, която залагаше на екзистенции, протуберанси и интровертност, то значи със сигурност ще изтърпим и това политическо упражнение.

Но понеже в тези дни на пост#оставка всички са заети да правят равносметки за миналото и да си доказват кой е бил по-близо до девойката с разголените гърди от лятото на 2013 година на протестите, то нека ние да погледнем в отровното настояще и да видим една пряка аналогия, която бъдещите партийци със сигурност са изпуснали.

Спомняте ли си миналата година кой, кой, кой, кой, кой, кой политик започна своята кариера със своеобразно турне, за да слуша гласа на хората и да ги пита какво искат от него. Да, не сте далече от истината - именно Николай Бареков, който днес е зает основно с това да дава драматични интервюта в които да обяснява, че е на края на своите човешки, психически и физически сили. Протестна мрежа просто влиза в модела на "България без цензура". Очевидно Ивет Добромирова ще е капиталският Николай Бареков, която ще трябва да излезе от луксозните кафенета и да броди по площадите, за да пита народа иска ли да види Протестна мрежа като партия и да крещи, че тя и само тя ще се справи с корупцията, загниването, олигархията и заплахата Юлиян Вучков да издаде нов том от мемоарите си.

Барековщината очевидно е заразна, защото тя е тази, която използва абстрактното "хората" като щит за своите действия. И понеже въпросът #Кой е много актуален и самата Протестна мрежа, то трябва да се запитаме на #Кой толкова много му се иска тази неясна еклектика да се превърне в партия. Няма нужда да сме като Шерлок Холмс в дедуктивното мислене, достатъчно е само да си припомним драматичните изхвърляния от последните два месеца на Ивет Добромирова в президентска посока, за да заподозрем, че бизнес-кръжоците около Плевнелиев очевидно искат да си имат план Б в случай на това, че дебелашкият политически вой на ГЕРБ вземе, че се сгромоляса следизборно или още преди това. Какво по-удобно прикритие за дейност от това да се опиташ да приватизираш изначално гласа на гражданите, а след това да го превърнеш във формация за употреба при нужда. Това е класическа барековиада и сега можем да си обясним защо ПМ толкова мразеше Бареков - той ги би с едни гърди на полето на подобен тип политическо инженерство, което почива само на гръмки фрази, жълти заглавия и нулева дейност, която да припокрие това медийно напрежение.

Ясно е, че политическото пространство сега е оголено и има вакуум за нови субекти. Реформаторския блок трудно ще изкупи влоговете си в КТБ, колкото и да твърдят, че това е постъпка на ангели. ГЕРБ също имат проблем с идентичността си. Тяхното прилича на биполярно разстройство - сутринта Борисов влиза наежен като Тони Стораро в операта, а на обед Цветан Цветанов чете реч срещу реваншизма и омразата. Със сигурност победилото крило на олигархията иска да е сигурно, че ще реализира своите интереси. И заради това се нуждаят от България без цензура във версия 2.0: Протестна мрежа.

Няма да твърдя, че съм отгатнал истината. Аз смятам, че ролята на журналистиката понякога е в това не да дава прогнози, а да съпоставя реалности и да гледа отвъд розовата патетика на красивите думи. Опасявам се, че вирусът "Бареков" е навлязъл в пространства, които се смятаха за имунизирани срещу него. Предстои да видим кога точно Ивет Добромирова ще даде интервю, че отива на сигурна смърт и ще покани Делян Пеевски на вечеря.