Нестабилните политически елементи

Политическите партии приличат на таблицата на Менделеев - утвърдените са като елементите, които се срещат в природата, стабилни и ясни. Но благодарение на изпечените политически химици и инженери винаги се появяват експерименти, които съществуват като медийни паразити - без никакви структури, партии, чийто политически живот се свежда единствено до скандални заглавия и политически изхвърляния на техните лидери.

Подобен политически експеримент от самото начало е "България без цензура". Партия с лидер, който със скоростта на светлината се обяви за центрист, после за десен, след това разкаяно за ляв, а най-накрая финишира като европейски консерватор, по никакъв начин не може да бъде наречена нормална. Тя прилича на радиоактивно вещество, което не може да стои в стабилно състояние, а започва да се разпада в мига на своето най-голямо величие (двама депутати в Европарламента). ВМРО и "България без цензура" се разделиха, точно когато трябваше да са най-силни, затова вече е ясно, че бъдещето на ББЦ е повече от проблематично. Не само заместникът на Бареков Ангел Славчев си тръгна с кърваво писмо, но и кръвопускането откъм електорална мощ започна грандиозно.

Големият въпрос, разбира се, е какво следва оттук нататък. 

Бареков със сигурност има още един-два медийни фокуса в ръката си и до последно ще се опитва да се прави на непукист. Но сближаването на ВМРО и НФСБ е интересен процес. Знаем, че партията на Валери Симеонов за малко щеше да попадне в парламента през 2013-а. Да не би пък нечии инженерни ръце (разбирай Б.Б) да се опитват да си подготвят националистическа патерица в следващия парламент, в случай, че интелектуалната немощ на Реформаторския блок ги остави зад борда? В България това е интересният момент - разпадането на стари структури често не дава отговори, а поставя нови въпроси. 

Все едно химик се е надвесил над колбата и се чуди дали новото вещество няма да гръмне...