Няма как да
говорим за състоянието на съвременна България и за нейното лутане в
интелектуалната безпътица като пиянка в пернишката нощ, ако не посочим един от
основните проблеми на страната - медиите. Средствата за масова информация са
общественият еквивалент на артериите в човешкото тяло. Те свързват обществото в
едно и в идеалния свят биха пресъздавали всички дилеми на обикновения българи,
неговите терзания, опити да разбере политиката, биха свързвали обществените
прослойки в търсенето на някаква обща цел, която да ни даде смисъл и план за
бъдещето. Сега си сложете ръката на сърцето и се запитайте - с малки
изключения, има ли медии, които вършат тази роля. Отговорът е трагичен като
завършек на турски сериал: "не". Медиите в България са част от
проблема, а не част от решението и това виси като дамоклев меч над всички нас
във всеки един миг.
Описаната
безпомощност, наглото позьорство и абсолютната кухота на медиите си личат
най-вече, когато в България се случи огромна трагедия. Тогава става безпощадно
ясно, че повечето журналисти не само не са в състояние да осмислят причините за
някакво бедствие и да потърсят адекватен вариант за неговото отразяване, но и,
че цялата колективна интелектуална мощ стига единствено до подхвърлянето на
сълзливи реплики и организирането на благотворителни кампании. Което е все едно
някой хирург да спре операцията на апандесита в момента в който намаже болното
място с дезинфектант. Медиите са се оттучили да бъдат машини за търсене на
истината, а са се превърнали във фабрики за елементарна пропаганда и
мелодраматични внушения. Трагедията във Варна и Добрич много ясно разкри
безпомощността на журналистите в достигането до истината или поне в опитите да
се разкрият максимално всички гледни точки към едно драматично събитие.
Провалът
започна още в проклетата дъждовна нощ в четвъртък към петък, когато част от
телевизиите успяха да издирят кмета на Варна Иван Портних. Изненада - той не се
оказа на работното си място, където всъщност трябваше да бъде, а със странно
завален език почна да обяснява, че помагал в дърпането на джип в който имало
труп. Ако пак се върнем към медицинските сравнения - това е все едно главният
хирург да почне да твърди, че се е забавил за операцията, защото е трябвало да
измие пода. В целият хаос обаче кметът на морската столица роди и политическо
послание. "Държавата я нямаше тази нощ", каза мелодраматично Портних,
със същия завален тон. Точно в този момент беше добре поне един журналист, поне
един за цвят, както се казва, да го прасне с микрофон по главата и да му
припомни, че държавата това е той. Кметовете се избират не, за да бъдат
телевизионни звезди, а да реагират на кризи и бедствия без да търчат да се
оплакват. Има време за анализи кой е виновен, но има и време за това, когато
трябва да се работи, а не да се сипят обвинения. Нито един журналист не се сети
да попита варненския кмет - защо е навън на улицата, а не е в кризисния щаб, за
да помага за изработването на план за действие за справяне с щетите. Нещо повече.
Ако поне един репортер бе отделил от времето си, за да потърси предизборните
изяви на Портних щеше да попадне на неговия сайт като кандидат кмет, а там да
отвори статия с гръмкото заглавие: "С европари общината е можела да спре
авариите в Аспарухово". Този текст е пуснат на 10 юли 2013 година. В него
Портних описва проблемите с безводието на трагично прочулия се варненски
квартал, посочва проблемите с остарялата канализация и звучно громи
бездействието на кметът Кирил Йорданов, който междувпрочем в последния си
мандат бе именно номинацията на неговата партия. В този текст Портних описва
много точно какви са кметските задължения и все още не е открил мантрата:
"държавата я няма". Защото там много ясно е посочено, че държавата в
много случаи - това е именно кметът! Не друг, а градоначалника. Очевидно нещо
от това знание се бе изпарило от мозъчните клетки на гербаджията, когато
треперливо описваше в дъждовната нощ как е бил изоставен. Стигна се дотам, че
дори Бойко Борисов изръмжа от дистанция на своя кадър, защото с приказките си
Портних на практика тръгна да унищожава основната идеологема на ГЕРБ - че
техните кметове управляват стабилно, силно, мощно и не се нуждаят от ничия
помощ. Изявления точно в този дух се правят от Цветан Цветанов на две поредни конференции
на ГЕРБ, но очевидно варненецът не е внимавал много по партийните събития,
защото само за няколко мига срина в калта така старателно подготвена медийна
картина. Но нито един журналист, да повторим - нито един, не се опита да
притисне Портних и да го накара да даде автентични, а на измислени отговори.
Тази липса
на автентична журналистика, която не се бори с някакви призраци и не хленчи
пред събитията като домакиня пред сапунен сериал, а търси реални отговори,
които могат да предотвратят следващи бедствия, позволи на Портних да изкара от
нафталина и любимият коз на всеки десничар - комунистите са виновни. В стремежа
си да се изчисти като рокля от реклама за прах на пране, варненския кмет добави
в арсенала си от оправдания нова перла - "незаконните къщи от комунизма
виновни за трагедията". Комунизмът е станал толкова универсално оправдание
за съвестта на всеки посредствен лакей, че в началото е трудно да се възприе
степента на нахалството. Кметът върна лентата до 60-те и 70-те години на
миналия век и стовари вината върху управленците тогава, които пуснали да се
строят къщи без разрешение. Форумите в интернет полудяха, защото от снимките от
бедствието ясно се вижда, че най-проблемните постройки са построени в
последните 2-3 години. Разбира се, ударът на Портних бе прицелен върху
съзнанията на антикомунистите, които в стил "кучето на Павлов"
веднага започват да отделят киселинни слюнки щом някой започне да размахва
призраците от времето на комунизма пред очите им. Но всички хора останали със
здрав разум реагираха с бяс, защото това криволичене между версиите,
паническите опити на един кмет да избяга от вината за своето дезертьорство,
ясно демонстрираха, че той знае, че е виновен. Но в България винаги можеш да си
сигурен, че като размахаш чучелото на комунизма няма да има журналист, който в
името на истината да те настъпи по кокалчетата и да ти каже да спреш да ръсиш
глупости.
Медиите в България свикнаха с такава лекота да приемат
най-налудничавите версии за вселената, че в момента не е сигурно дали изобщо
имаме журналистика, която е в състояние да се зарови в един проблем и да го
изследва в дълбочина.
Вместо това
стигаме до любимият отбий номер на телевизиите. Да поканят дежурните
интелектуалци, които да коментират бедствието, все едно са специалисти по
темата. И понеже в България са интелектуалци минават хора, които в други страни
биха били на медикаментозно лечение, се получават предавания в стил "лична
драма". Телевизионен продуцент почна да хълца срещу некадърността на
всички управляващи и се размечта хората да излязат и да ги бесят по улиците. Актьори
от всякакви поколение се бяха подготвили телевизионни есета в стил: "с
какво се провинихме пред господ, че пак ни наказа с бедствие".
Телевизионни водещи цупеха устнички все едно всеки момент ще заплачат, защото
това е единственият начин, който знаят за имитация на съпричастност. И това е
другият драматичен провал на медиите. Отново ще повторя - медиите могат и
трябва да помагат на хората в беда, но основният смисъл на съществуването им не
е да организират благотворителни кампани и сълзливи послания, а да рразнищват
истината за станалото и да търсят отговорност. Защото наистина никой не може да
предвиди наводненията, те стават навсякъде по света, но винаги, когато се дадат
жертви, когато е можело да бъдат избегнати, става ясно, че съществува някакъв
управленски дефект, нещо, което е било като отворена рана, която е чакала да
прокърви.
Никой не
попита Иван Портних и другия важен въпрос: "Коя държава точно чакаш да я
има?". От 24 години насам всекидневно ни се обяснява, че държавата е лош
стопанин, че тя трябва да стои далече от обществения живот, че принципно всичко
държавно е лошо. Вече имаме новина - атаките срещу държавата дават своя ефект.
Алчният стремеж към печалба, поставянето на егоизма на първо място вече взимат
жертви, защото незаконните строежи в "Аспарухово" е можело да бъдат
премахнати и сега вероятно нямаше да има толкова жертви. Но това, което минава
за държава си затваря очите пред всички проблеми, прибира подкупите с леко
сърце и днес тази алчност на прехода е станала въздесъща сила. България няма изработена
система за бърза реакция при криза от такъв мащаб. Защо да има - армията е в
руини, службите, които се занивамат с бедствия са хронично недофинансирани, а
видяхме, че при първия проблем кметовете се превръщат в малки момиченца, които
хленчат как са изоставени самички в дъждовния мрак. Държавата няма как да
съществува, когато цели армии от неправителствени организации системно работят
за нейното подриване и върху това да се убедени, че държавата ще бъде
достатъчно безсилна, за да не може да предприеме мерки срещу каквото й да е.
Това е голямата тема, което едно шокиращо бедствие извади на бял свят. И заради
това беше много интересно да четеш как хора, които мракобесно са вилнели срещу
всяка форма на държава, защото тя, видите ли, се опитва да им бръкне в джоба,
за да има пари за социална политика, изведнъж почнаха мелодраматично да хлипат:
"Къде е държавата?". Нека да повторим - тази държава я няма. Успешно
я убихте. Сега обаче защо не ви виждам да се радвате, че сте изпълнили своя
план?
И
най-накрая като епитафия на всичко нека да разкажем една случка. Ден след
бедствието Иван Портних възкреси своя фейсбук-профил и написа статус, който
може да бъде четен нещо особено цинично: "Потоп и безхаберие?". Част
от отговорите бяха, разбира се, на добре платената виртуална публика, която
пишеше, че е възхитена от телевизионните екзалтации на кмета. Една от
читателките пък направо споделя, че е видяла как лично Бог е на страната на
Портних, нещо, което трудно подлежи на доказване, освен, ако не говорим за бога
на водката. Има няколко души, които се опитват да кажат на кмета, че ако има
безхаберие, то със сигурност го е демонстрирал той, но всеки здрав разум в
България може да бъде удавен в тоновете от искряща с омраза словесност. Май за
това бедствие никой никога не ни е говорил - наводнението от омраза, която не
ни позволява дори за миг да зърнем истината. В този смисъл Портних има късмет,
че е български кмет.
Просто може да бъде сигурен, че никога няма да му се
потърси отговорност.
No comments:
Post a Comment