Държава срещу невидимата ръка

Това, което се случи с банковата система, води до много радикален извод. И е време всички представители на дясната икономическа мисъл и посветените либертарианци да си извадят тетрадките и прилежно да си запишат: "Държава трябва да има".

Видя се, че когато паниката вземе връх над здравия разум, единствено държавата е тази, която може да вземе мерки и да осигури спокойствие. Къде беше невидимата ръка на пазара, която да успокои хората? Нали пазарът можел да се справя с всичко? Защо вездесъщите пазарни сили винаги отказват да действат, когато се стигне до критична ситуация? Лично аз не видях призрака на Милтън Фридмън да броди из улиците и да вика - "не теглете". Къде беше философията на Айн Ранд, за да обясни хората за върховния егоизъм като единствена форма на капиталистическо съществуване?

Ние в България все още сме жертва на една от най-големите подлости на прехода. Когато всичко е спокойно, държавата все пречи, икономическите нарциси тръгват да ни обясняват как всичко държавно е равно на провал и сумтят недоволно, че разни там държавни чиновници им се месят в работата. А когато огънят се разгори, изведнъж всички тръгват да търсят наританата държава и недоволстват, че тя не е достатъчно силна.

Трябваше един потоп да залее България и една криминална атака да се опита да разклати банките, за да стане ясно, че силната държава е единствената гаранция за интересите на гражданите. Но не силна полицейска държава, а държава, която има силни социални, икономически, а дори и финансови функции. 25 години неправителствените шамани сумтят срещу държавата, а сега са първи писачи на анализи и вият съдбовно: "Къде е държавата?" Как да я има? Нали тя беше лицето на върховното зло? Нали държавата за нищо не ставаше?

Сега, в окото на бурята, вече можем да направим и най-големия извод. Дори най-некадърната държава е за предпочитане пред най-съвършената невидима ръка.