Тези дни,
насред едно столично заведение, бях осенен от нещо, което няма да нарека с
политическата дума катарзис, но ще определя като сатори - внезапно просветление
за това защо животът у нас тече с неевропейска скорост, а това донася на
истеричната градска десница бедствия в следния ред: разстроено храносмилане,
лоши сънища в които Путин ги кара да пият водка и сельодка и неспираща поредица
от текстове от Иво Инджев. След това градският интелигент се буди с махмурлук,
прокълне живота и почва да джарка текстове как социализмът е навсякъде край
нас, отровил е съзнанията на хората, а дори и закъснялата лустрация вече не
можела да се пребори с демоничната носталгия, която карала лузърите да си
спомнят как добре са живели преди.
И моето
сатори беше на тема: "Защо десният интелигент е прав". Да, точно
така. Просветлението ми бе предизвикано от текста на песента
"Богатство" на групата "Тангра", която дори и до днес се
пее даже и по купоните на десницата, без да могат да разберат какво идеологическо
предателство извършват.
Само чуйте
първия куплет на това парче:
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света.
От този
текст струи демоничен социализъм. Само забележете - в него се прокарва
сатанинската идея, че парите не са основен измерител на качеството на един
човек. Това е антиевропейско и антипазарно мислене и веднага трябва да бъде
заклеймено от Института по пазарна икономика. Тук се прокарват някакви
комунистически шашмалогии, че човек е нещо повече от своя портфейл, което е
долен марксизъм, мракобесна останка от черното минало, когато хората смятаха,
че личният икономически възход не е най-определящата характеристика на отделния
индивид.
Представете
си и друго. Младите поколения слушат този социализъм във вид на музика и
попиват разни неясни идеи, че вероятно не трябва парите да бъдат водеща ценност
в живота. Болшевизъм та дрънка. И заради това същите тия, които са закърмени
днес с музика скачат и викат при всяко вдигане на цената на тока. Просто не са
възпитани, за да осъзнават отговорността си пред едрия бизнес и неговото
правене на свръхпечалби.
Политическото
престъпление обаче продължава. В четвъртият куплет безобразието вече не се
търпи. Социалистът хълца:
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне - спахте ли добре?
Схващате
ли? Подмолният комунист се надява да отклони дребният бизнес от неговото
предприемачество, мечтаейки се, че хазяйката няма да пита за парите. Абсолютна
андрешковщина. Ето как фиска на бюджета страда - заради такива нелепи
социалистически мечтания, които искат финансовите отношения да не са водещи в
живота на хората. Сатанински комунизъм.
Същата
група "Тангра" има и друго политическо престъпление спрямо днешната
дясна интелигенция. В песента "Нашият град" се натъкваме на гнусна
левичарщина:
Да, така е във малкия град ,
този град старомоден и скучен ,
в който друго , освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи.
За тези с
промитите от социализъм мозъци ще обясним. Лирическият лузър на текста
обяснява, че в малкия град можело само да се влюбиш? Така значи - ето как се
убива бизнес-духа на народа. Защо не изпяха: "Тук освен да завъртиш малък
бизнес просто няма какво да направиш?". С тая любов са толкова съмнителни
и така яко вървят срещу нашите съвременни ценности, че е време едно
дясно-центристко-психиатрично правителстно да приеме закон с който да се
лустрират старите текстове на българските песни, за да не промиват съзнанието
на хората.
Вървим
по-нататък в разследването на нашето промито от социализъм и естрада съзнание.
И се натъкваме на гадния социалист Емил Димитров. Какво пее тоя?
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Гнусна
левичарска демагогия. Истинският капиталист знае, че животът трябва да е един
безкраен ужас без всякакви прояви на солидарност. Това левите са ужасни
демагози - делят си хляба с бедните, вместо да го запазят за себе си и да
демонстрират на бедните загубеняци, че ако не са полезни участници в пазара
просто изпадат от него. Подобен текст е в яростно противоречие с принципите на
пазарната икономика за която свети Едвин Сугарев (да се свети яхнията му)
гладува цели три пъти, с известни паузи. Но понеже ние проявихме безотговорно
отношение към нашето минало и не се конфронтирахме с миналото и с комунизма, у
бедняците още се появява надежда, че някой ще се погрижи за техния хляб, което
си е останка от гнусния социализъм.
По нататък
авторът подривно казва:
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Пфууу, ето
как се отнеме вярата на хората в непопулярните реформи. Тук се прокарва
сатанинската идея, че хората трябва да те обичат, което минира истинската дясна
политика за замразяване на доходи, орязване на пенсии и изцяло платено
здравеопазване. Ако не бяха тези прогнили останки от социализма отдавна щяхме
да сме ги въвели, но тая естрадна левичарска патетика спира благородните ни
усилия да се отървем завинаги от миналото и да оставим хората в състояние само
на дива омраза.
А след това
попадаме и на Васил Найденов. Вижте го какво пее тоя презрян болшевик:
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!
Болката
отляво значи, а? Лустрация и за тебе, комунистче! Значи нищичко не усети
отдясно, ама отляво те заболя? И сега тази идеологическа отрова се насажда в
съзнанията на нашите деца и човек като се огледа - освен речите на Радан Кънев
и статиите на Калин Янакиев, всичко е друго е див социализъм и правоверния
десен не може да си гледа кефа и сърцето му прихлопва като сърцето на Божидар
Лукарски, когато се сеща как комунистите зверски убиха Стамболийски.
И
най-накрая - ФСБ. Жалки левичарчета. Вижте ги само:
Пак ще се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Тук пак се
прокарва идеята за непаричната стойност на живота. Вместо да се фукат колко
кинти са изкарали през тия десет години, ще ми бръщолевят за разни си алабали -
какво са приборили и защо не са заспивали. Какво е това? Пак ще ми дрънкат за
разни идеалистични представи за света и ще ми праскат социализъм след
социализъм.
Мисля, че
всички приведени доказателства ясно разкриват престъплението. Младите поколения
раснат с промити мозъци и не вярват в новите ценности, ами лигаво хълцотят на
разни утопични социалистически измислици, които им проповядват, че пазарната
икономика не е съвършена. Заради това призовавам за пълна лустрация на
БГ-естрадата. Да бръкнем в сърцето на социализма и да го унищожим. Младите
поколения заслужават да израснат без мечти. Само така ще гарантираме, че
България ще им хареса като държава и ще заживеят пулс в пулс с пазара и десните
ценности.
Всичко останало е болшевизъм!
No comments:
Post a Comment